Барут и канела (18+)

Глава 24

СЕКЪНД ДЕЙ ИН А РОЛ, СЪРАТНИЦИ! СМЯТАМ, ЧЕ ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ОТБЕЛЕЖИ.

БЕЗ ИЗЛИШНИ ПРОТАКВАНИЯ ПРЕДСТАВЯМ ВИ НОВАТА АПЕТИТНА *ФРЕНСКА* ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА, А ТЯ ЩЕ ВИ *ИГРАЕ С ВЕЖДИ*

И АКО КАЗАНОТО ПО-ГОРЕ СЕ СЛУЧИ ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ ТАКА КАКТО ИФИ ОБИЧА ДА ЯДЕ СЛАДОЛЕД, ХД.

И НЕКА АДЕАН ЗАПЕЕ NO BETTER WOMAN FOR MEEE!

*Ивалина*

Винаги бях отдавала огромно значение на сънищата, а думите на леля Кремена ме накараха наистина да се вслушам в тях. Едно обаче не знаех и то беше как ще поднеса тази информация на Адеан. Всеки ми казваше, че той би се съгласил на всичко което кажа, но имаше едно „но"...тук влизаше друг фактор и това беше бизнесът му до който той не даваше никой да припари.  Това беше прекалено голяма молба от моя страна при положение, че все още беше в онзи изпитателен срок и излизаше сякаш се възползвам от него и го изстисквам, а аз не исках това. Знаех, че нямаше да мирясам докато не изпълня всичко от онзи сън просто защото се познавах и нямах друг избор освен да поговоря с него. И да пусна женският си жар в действие в краен случай.

-      Какво има? Струваш ми се отнесена от сутринта. Пак ли заради съня? – мъжката ръка на бедрото ми ме накара да се обърна към него.

-      Може ли да поговорим в офиса ти?

-      Всичко наред ли е? – две бръчки се появиха между веждите му.

-      Да. – сложих ръка върху неговата и я стиснах в надежда, че това ще го увери, но когато и това не проработи го целунах. Той въздъхна и ме целуна също, а аз облегнах глава на рамото му.

С Адеан влязохме ръка за ръка в хотела и както се очакваше шушукането започна веднага, но нито аз, нито той им обърна внимание ами направо се отправихме към офиса, пред който Стефан остана на пост.

- Е, целият съм в слух. – седна на стола си и се завъртя, а аз прехапах устни и се подпрях на бюрото му. Добре, така, започвам.

- Мислех сиии...

- Мислеше сиии...? – отвърна с моя тон.

- Какъв е шансът ресторантът да стане мой и да го подновя?

-      Но той е твой...ти си шеф готвачът.

-      Имам предвид. – оттласнах се от бюрото му и застанах пред него, като дори прокарах длани по рамената и тила му. – Да бъде на мое име и да бъдем партньори или както там го наричате и да го реновирам, като разбира се всичко ще бъде съгласувано с теб.