Барут и канела (18+)

Глава 1

ИЗНЕНАДАХ ЛИ ВИ, А СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ? ЗНАМ, ЗНАМ, НЕВЕРОЯТНА СЪМ, ХД.

НАДЯВАМ СЕ ДА ВИ ЗАИНТРИГУВА, А СЛЕД КАТО ЗАВЪРША ОФИЦИАЛНО "ЛЮБОВ И ПИПЕР" СЕ ПРЕХВЪРЛЯВАМЕ ТУК.

СЪЩО ТАКА ГЛАВАТА ПРИСТИГА ДО ВАС СЪС СПЕЦИАЛНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА Dalia_Boboby

ЛОВВВ ЮЮЮЮЮЮ!

Е, С ТОВА КАЗАНО ВИ ПРЕДСТАВЯМ ПЪРВА ГЛАВА И АКО ВИ ХАРЕСА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ВИ ОБИЧАМ, А ТО Е МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГООООО МНОГОООО

СПОМЕНАХ ЛИ ВЕЧЕ МНОГО?

Е, ЕНДЖООЙЙЙЙЙ

ЛОВВВ

*Адеан*

Юнското слънце печеше жарко и се отразяваше в лъскавият кафяв ковчега, а попът пееше и ръсеше със светена вода. Всички бяхме притихнали и увесили нос в земята в знак на смирение и почит на покойният. Чичо Борис беше не само наш готвач, ами и най-добър приятел на баща ми, Бог да го прости. Още бях ядосан, защото си отиде и той без време, но така ставаше с добрите хора, предполагам. Можех само да се надявам, че беше на по-добро място и че с моят старец отново бяха заедно и щяха да правят магарии. Всички негови близки бяхме тук с изключение на най-любимият му човек, а именно дъщеря му и бях още по-ядосан. Така и не пожела да дойде да го види и да му вдъхне малко живот, да го накара да се изправи на крака. Заминаването ѝ във Франция му се отрази зле, нищо че там тя преследваше мечтата си, но му липсваше. Не спираше да мисли и да говори за нея, още повече че само тя му беше останала, а пиклата дори не пожела да дойде и да го изпрати. Въпрос на принципи, предполагам...

Смъртта не беше непозната за мен, дори се сблъсквах с нея всеки ден, но той...той не го заслужаваше. Борис беше добър човек, нямаше общо с нашият свят освен дългогодишната дружба с баща ми. Усетих побутване по рамото и се обърнах към Виктор със сбръчкани вежди, а той ми кимна с глава, сочейки напред. Тънка женска фигура се задаваше измежду останалите гробове с два карамфила в ръка и аз не можах да прикрия изненадата си. Брей, блудната дъщеря се беше завърнала.  Наистина вече бях изгубил всякаква надежда за това да дойде и да изпрати баща си, но ето че се появи. В момента в който се приближи всички погледи бяха върху нея, но първият който тя засече беше моят и се наложи бързо да го отместя. Разкърших широките си рамене и ги изпъчих гордо с ръце зад гърба ми.