Барут и канела (18+)

Глава 15

ЗДРАВЕЙТЕ-ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! ЕТО МЕ ТУК С НОВА ГЛАВА, КОЯТО СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА И АКО Е ТАКА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО СПАЙК МЕ ИЗДЕБНА, ЗА ДА МИ ИЗПИЕ КАФЕТО

*Ивалина *

Да бъда тук с него се усещаше като едно време. Да се излежаваме с него под нощното небе и да гледаме звездите беше любимото ми занимание. Смеехме се на истории от миналото и се закачахме.

-      А, помниш ли когато дядо ти разбра за нас? Едва си спасих задника. Боже, кълна се, това е единственият човек след баща ми от когото съм изпитвал страх.

-      Мога ли да забравя? Посрещна те със секирата и ако не го бях спряла щеше да те разчлени. – изкикотих се, слагайки ръка пред устата си. Никога нямаше да забравя тази нощ. Беше точно в началото на връзката ни и всъщност целият скандал се разигра, защото тогава бях останала у тях, а с Адеан излязохме и той ме прибра по-късно от обещаното. Дядо винаги си е бил луд и ми липсваше шантавия дъртак. Не бях виждала нито него, нито баба от погребението насам.

-      Луд си е стареца. Искаш ли утре да отидем да ги видим? Биха ти се израдвали, не са те виждали от погребението насам.

Всъщност това не беше лоша идея.

-      Ако не си зает може. – свих рамене. – Не те ли е страх, обаче, да не те посрещне отново със секирата?

-      Няма, вече сме си партия. Колко ракия сме изпили заедно.

Пък и го разбирам и винаги съм се възхищавал на начина, по който те пазеха с баща ти. Даже тогава ти казах, че имаме ли дъщеря и аз ще бъда същият, помниш ли? – засмя се, а усмивката му блестеше повече и от звездите.

Можех ли да забравя? Тъжна насечена въздишка надигна гърдите ми и отпуснах глава върху меката възглавница, на която лежах. Не знам кога забавните ни спомени се бяха превърнали в припомняне на планове за общото ни бъдеще, което дори не се случи, но болеше да му се не види. Болеше защото като малка наистина исках да прекарам живота си с него, както и той също. Планирахме дори да се оженим веднъж щом завърша, но и това отиде по дяволите в момента в който той се забърка в престъпния свят и се промени коренно.

-      Виж, Голяма мечка. – той посочи към звездите, притваряйки едното си око и аз проследих пръста му, усмихвайки се. Това беше смяната на темата от която имах нужда.