Барут и канела (18+)

Глава 18

ДААА, ПРАВИЛНО ВИЖДАТЕ, НЕ ВИ ЛЪЖАТ ОЧИТЕ. ТОВА Е ЧЕТВЪРТИ ПОРЕДЕН ЪПДЕЙТ, КОЙТО МНОГО МНОГО МНОГО МНОГО, АМА МНОГО МИСЛЯ ЧЕ ЩЕ ВИ ХАРЕСА...ЕЕЕЕ, ПОНЕ НА ЕДНА ЧАСТ ОТ ВАС.

ТА, ТЪЙ, АКО ГЛАВАТА ВИ ХАРЕСА ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ, ТАКА КАКТО ЧЕРВЕНАТА ЛАДА Е GO TO ЗА ТЕЗИ ДВАМАТА.

*Ивалина*

Бях загубила умението да говоря. Единствено се взирах в него, не способна да възпроизведа и звук, а той не отделяше очи от мен и ме изучаваше с поглед. Отчаяно се опитваше да разбера отговорът ми, а аз го измъчвах с мълчание при това без да го искам. Определено не бях очаквала този развой на събитията, нито пък да чуя всичко това от него. Проклета да съм, но наистина го обмислях. Обмислях да загърбя принципите си и да му дам това, което искаше, защото бих излъгала ако кажех че е нямало моменти преди години, в които да не съм искала той да ме моли за прошка и сега той го правеше. Може и да бях наивна, но тези думи...мамка му, тези думи бях сигурна че извираха от душата му, защото аз я познах. Познавах онази невинна детска душа, която преди ми показа какво е то щастие и любов в най-чистата ѝ форма и мамка му исках да изпитам тези чувства отново. Исках да имам пак онази опора, която имах преди с него. Онова приятелско рамо на което да поплача, когато ми се плаче. Исках си просто моят Адо обратно, чието сърце в момента държах в ръцете си. И двамата мълчахме; аз защото събирах сили да изрека нещо, а той защото чакаше отговорът ми и със всека изминала секунда виждах как тъгата върху красивото му лице се увеличаваше. Мамка му, Ивалина, кажи нещо!

-      Един шанс. Само това имаш. – най-накрая след сякаш цяла вечност мълчание успях да се насиля да проговоря и когато изрекох тези думи той вдигна поглед и очите ни се срещнаха. За пръв път. За пръв път от седмица насам ги видях да се озаряват от надежда и щастие.

-      Наистина ли?

Единствено кимнах в отговор, не способна да изговоря каквото и да било друго заради огромната топка емоция заседнала в гърлото ми. Той също не каза нищо друго, ами просто ме стисна здраво с ръце и разби устни в моите отчаяно, но това говореше повече и от хиляди думи. Тази целувка отключи нещо дълбоко скрито у мен и сякаш за пръв нямах абсолютно никакви съмнения. По-скоро не исках да имам и изключих тази мисъл от  главата си, ами просто се предадох на желанието. Обгърнах широкият му врат с ръце, надигайки се колкото се може повече, отчаяна за по-близък допир от устните му. Той навярно се беше уморил от това да бъде приведен, защото ме повдигна с едно ловко движение и аз обвих крака около тялото му. Зърнестата мазилка на къщата ми убоде гърба ми, но странно не ми беше неудобно защото ми напомняше за едно време, когато се натискахме на абсолютно всяка възможна повърхност или място, а сградите бяха на едно от челните места в листата.