Глава 1

318 8 0
                                    

Елена
Добре, че тръгнаха към училище. Така ще мога да започна с работата... питате се каква е? Трябва да събера всички, за да продадем дрогата ни в Северна Америка.

Крис: Защо не ги прекараме най- нормално?
Аз: Да, защо не? Защо дори не се разхождаме с пликчетата пред тях?
Кай: Ще скрием торбите отдолу под голата. Ако изглежда сякаш ще ходим на почивка няма да забележат.
Аз: А децата?
Крис: Ще дойдат с нас. Не може да ги оставим тук.
Аз: Няма да успееш да ги накараш. Ще започнат пак да мрънкат.
Крис: Ще вземем Алексей с нас.
Аз: Сигурен? Последният път почти не спа с дъщеря ни, защото се беше напил като свиня.
Крис: Няма да му даваме алкохол.
Аз: Питай си го ти. Аз отивам.
Крис: Къде?
Аз: Не разпитвай.
Качих се в колата ми и тръгнах. Имах час за маникюр и след това среща с Лаура. Пък и в краят на деня трябва да взема и двамата от училище.

2 скучни часа по- късно
Лаура: Та... как е животът като мафиоз?
Аз: Нормален. Нищо по- различно освен, че теб те няма.
Лаура: Още няколко месеца и се връщам.
Аз: Ще изчаках детето ти да се роди първо.
Лаура: Мога и с него в ръце да се бия.
Аз: По- добре не. Ще тръгвам, че тряцва да взимам малките.
Лаура: Защо? Дамяно нямаше ли книжка?
Аз: Прекалено му е рано да кара. Има време.
Лаура: Щом казваш.

През последните месеци Алекс и Лаура се бяха оженили и ще имат второ дете. Първото им е на годините на Дамяно и Беатрис, пък второто го чакат.

Дамяно
Дано не ме злепостави.. все пак ми е новото училище. Лукас също е с мен в един клас и моята тъпа сестра.

Лукас: Какъв час имаме?
Аз: Незнам.
Лукас: Да го пропуснем и да ходим да пушим коз.
Аз: Пак ли си взел от онзи?
Лукас: Не. Този път е от наще.
Аз: Хаха. Моите дори нямат алкохол в нас.
Лукас: Ти си мислиш само така.
Аз: Какво искаш да ми кажеш?
Лукас: Нищо. Хайде. Стейси ще дойде също с нас.
Аз: Какво иска пък тя?
Лукас: Харесала те е.
Аз: Аз нея не.
Беатрис: Дамя? Може ли..
Аз: Не.
Беатрис: Но...
Аз: Не! Тръгвай си по пътят!
Беатрис: Ти ще видиш, ще ти го върна тъпкано!
Аз: Да те видим.
Лукас: Айде да тръгваме.

Отидохме в гората до нашето училище.
Бяхме се толкова напушили, че не искам да знам как изглеждаме.

Стейси: Много си мускулест...
Аз: Добре.

Тя само ме погледна и започна да прегръща Лукас. Опитваше се да ревнувам, но аз не я харесвах. Спахме веднъж и това беше. Тя така или иначе минаваше цялото даскало преди.
Решиха да се натискат. Ще повърна!

Съобщение

Мама: Тук съм.
Аз: Идвам.

Аз: Тръгвам.
Дори не ми и обърнаха внимание.
Майка ми беше дошла с нейната Г- Класа и беше облечена типично както всички момичета в училището ми, но и някак си елегантно.

??: Това да не е по- голямата ти сестра?
Аз: Това е майка ми тапак такъв!
??: Омъжена ли е?

Този прекалява! Обърнах се и го ударих.

Мама: Спри се! Още на първият учебен ден ли?
Аз: Няма никога повече да говориш така! Разбра ли ме?
??: Да.
Мама: Тръгвай!
Аз: Беа къде е?
Мама: В колата. А ти меришеш от километри на трева! Нали казахме нещо!
Аз: Не съм пушил.
Мама: Не изобщо, пък аз съм слон. От кой е?
Аз: Не издавам никой.
Мама: Ще разбера много лесно.

Блафира. На 100%.

Мама звъна тук и там и..

Мама: Лукас?
Аз: Не казвам нищо.
Беа: Със сигурност. То е всеки път от него или онази Стейси. Приятелката ти.
Аз: Не ми е приятелка! Тя спи с онзи.
Беа: С Лукас?
Аз: Да.
Видях само, че тя се обърна и не каза нищо повече.
Мама: За наказание ще дойдете с нас на почивка!
Аз: Но..
Мама: Няма но! И Алексей ще е там.

Хаха. Последният път когато бяхме с чичо почти не помнех нищо освен, че мама го наби.

Мама: Този път без глупости! Имаш късмет, че влезнахте в това училище преди ваканцията.
Аз: То един късмет...

Тя точно паркира и слезнах от колата.

Татко: Пак ли?
Мама: Да. То ябълката не пада по- далеч от дървото.
Аз: Това означава?
Мама: Още си малък, за да го разбереш. Отивайте да си оправите багажът!

Беатрис

Не мога да повярвам... Лукас е спал с онази.. пък аз му вярвах. Бяхме си писали и искахме да излезем.. но това няма как да стане. Пак бях излъгана.
Седнах на леглото си и гледах в една точка. Дори не бях забелязала, че някой е в стаята ми.
Мама: Какво има?
Аз: Нищо.
Мама: Можеш да ми споделиш.
Аз: Лукас..
Мама: Знам, че боли, но така са мъжете. Толкова са неграмотни..
Аз: Но ти ти с татко толкова дълго време..
Мама: Да, но и ние се карахме много през цялото време. И аз мислех, че ми е изневерил.
Аз: Може ли да ми вземеш неща като твоите...
Мама: Но ти изглеждаш великолепно така.
Аз: Искам да изглеждам като теб..
Мама: Добре. Ще мина да ти купя, пък ти си прибери останалите неща.

Мама отиде на пъзар. След нея влезна татко.
Татко: Как е принцесата ми?
Аз: Добре.
Татко: Знаеш ли от къде е тревата?
Аз: Да. От чичо и леля.
Татко: Те все още имат в тях?
Аз: Да..
Татко: Добре.. ще говоря с тях. Та.. радваш ли се?
Аз: Да. Поне малко ще се махнем от тук.
Татко: Дам. Вземи си и нещо официално. Ще има гала вичерия.
Аз: Мама отиде на пазар за да ми вземе неща.
Татко: О, не...

His or her'sWhere stories live. Discover now