Глава 32

71 5 2
                                    

Беа
Там стоеше.. един старец който приличаше на татко.
Аз: Кой си?
??: Не познаваш дядо си?
Аз: Не си ми дядо. Той е умрял!
??: Не съм умирал. На баща ти му се искаше.
Аз: Защо да ти вярвам?
??: Защото пред теб стои самият Тимоти Гарсия.
...
Алексей
Аз: Къде е?!
Татко: Ще я намерим. Успокой се!
Аз: Как да се успокоя?
Татко: Ще я намерим. Трябва да се обадим на Елена.
Аз: Ще ме убие.
Татко: Не е твоя вината.
Аз: Моя е. Оставих я сама.

Разговор
Елена: Хм?
Аз: Отвлякоха..
Елена: Кой?
Аз: Беа..
Елена: Тъпяк такъв! Веднъж да ти я доверя!
Татко: Не е виновен.
Елена: Разбира се, че е!
Татко: Бяхме си вкъщи. Скрихме я, но беше открита.
Елена: Идваме!
...
Татко: Мина по-добре отколкото мислих.
Аз: Не е!

Елена
Аз: Ставай!
Крис: Какво е станало?
Аз: Заменаваме за Русия!
Крис: Но Париж..
Аз: Беа е отвлечена!
Крис: Ще звъна на Найл. Събуди Дамяно.
Аз: Добре.
Още в нощница се затичах към стаята на Дамяно.
Аз: Ставай!
Дамяно: Нее. Нямам училище.
Аз: Заминаваме. Вземи си неща и до 10 минути да си долу!
Дамяно: Но...
Затръшнах вратата и отидох в наща. Облякох си набързо един костюм и събрах най-нужното докато Крис говореше.
Крис: Трябва да тръгваме. Съмолетът тръгва скоро.
Аз: Добре. Дано да е добре.. защо е пратих там! Аз съм виновна...

Беа
Аз: Не.. не е вярно! Стига си лъгал!
Тимоти: Аз никога не лъжа.
Аз: Сигурен? Ами какво е това със смъртът?
Тимоти: Добре де. Само веднъж.
Аз: И защо съм завързана?
Тимоти: Ще бъдеш отвързана скоро. Отгоре те чака закуска.
Бяха минали часове значи.
Тимоти: Няма как да се измъкнеш.
Аз: Това само ти си мислиш.
Тимоти: Това го знам.
Излезе от стаята и след малко се появи момче на моята възраст. Отвърза ме и ме към и нагоре. Бях явно в някакво мазе.
В кухнята седеше Тимоти и една жена.
Тимоти: Това е баба ти, Катерина.
Аз: Добре.
Катерина: Седни. Виждам, че си гладна.
Аз: Не съм.
Катерина: Си. Много си слаба. Кристиян не се грижи за теб. Единственото му дете!
Аз: Имам и брат...
Тимоти: Какво?
Аз: Нищо.
Тимоти: Къде е брат ти?
Аз: При татко.
Тимоти: Ясно. Праща дъщеря си на друг континент, пък синчето си вкъщи.
Аз: Тук съм с приятелят си.
Тимоти: Прекалено е стар за теб.
Аз: Не е.
Катерина: Остави я. Нека яде. Заповядай.
Катерина ми остави палачинки и реших да ям. Не мисля, че ще ме отрови.
Аз: Защо ме отвлече?
Тимоти: Исках да покажа, че съм се върнал.
Аз: Няма да помислят, че си ти.
Тимоти: Оставих специална бележка в съмолетът на баща ти.

Крис
Този негодник! Видях как умира! Как е оживял?
Аз: Знам кой трябва да търсим...
Елена: От къде?
Аз: Беше баща ми.
Елена: Той е мъртъв...
Аз: Виж!
Елена прочете бележката и тя падна от ръката и.
Аз: Видях го к..как умира..
Елена: Всичко ще е наред. Няма да и направи нищо.
Аз: Не съм сигурен на това.
Като малък ме биеше, защото съм бил ревльо.

Беа
Дано по-рано да ме намерят. Тук не е зле, но не искам да съм с тях. Исках да се върна при Алекс... кой знае колко се притеснява.

Алекс
Крис: Веднъж ти я доверявам и ти я оставяш!
Аз: Бях я скрила и отидох да се бия!
Татко: Престанете и двамата!
Крис: Бил е баща ми.
Татко: Как?
Крис: И аз не знам, но мисля, че знам къде са...

His or her'sWhere stories live. Discover now