His or her's

Глава 13

Дамяно
На вечерята татко се оплакваше. Стонове тук, стонове там. Аз защо не чух днес нищо?
Аз: И как си, Беа?
Тя не ми отговори. Явно е разбрала.
Чичо Алексей: Няма да ти проговори. Нито на мен зареди теб!
Мама: Пак ли започвате?
Беа: Какво имаш предвид под "пак"?
Мама: Одеве се караха за онова нещо.
Беа: Ето от къде знае.. ще те убия ДАМЯНО!
И от някъде си извади пистолет.
Татко: Остави пистолетът!
Беа: Няма. Писна ми някой да се меше постоянно в животът ми!
Мама: Успокой се.
Беа: Няма.
Аз: Няма да посмееш.
Беа: И още как!
Бяхме сами в залата. Изведнъж се чу изтрел от куршум и Раяна заплака.
Аз: Казах ли ти?
Беа: Аз не пропускам.
Погледнах рамото си. Беше ме одрала.
Аз: Тъпачка! По- добре да не се беше родила!
Беа: Мога да кажа същото!
Мама: Ела да те оправим.
Леля: Аз ще го оправя.
Превърза ми рамото, а Беа излезе от стаята.
Татко: Аз ще ида.

Крис
Не мога да повярвам, че наистина го направи. Разбира се, че съм горд че дори не и мигна окото но това беше брат и.
Аз: Беа?
Беа: Какво?
Аз: Какво става с теб в последното време?
Беа: Всичко и всички ме нервят. Не мога нормално да съм с някой който поискам, онзи ми се репчи какво съм могла да взимам и какво не..
Аз: Какво имахте предвид с онова?
Беа: Нещо, което може да ми помогне да не забременея толкова бързо ако имаме проблем с презарвативът.
Аз: Вече не си малкото ми момиченце.. растеж толкова бързо..
Беа: Да и затова искам повече лично пространство. Но никой не ме разбира!
Аз: Разбирасе че те. Просто.. ти се сърдиш за абсолютно всичко и като мъж мога да ти кажа, че не ни е лесно да разберем защо.
Беа: Може би си прав.
Аз: Искаш ли утре да дойдеш с нас на сделка?
Беа: Ако може.
Аз: Разбира се. Ще ти пратя по- късно кога да си отдолу.
Беа: Добре. Помислих си, че ще ми се скараш..
Аз: Ако не си мислиш че и аз не съм се карал с чичо ти. Просто ние спирахме преди да застреляме някой.
Беа: Еми...Може ли за малко да съм сама? Ще се върна след малко.
Аз: Добре.

Беа
Точно когато татко влезе, излезе от храстът някакъв.
??: Да не си новата му?
Аз: Ил. По- добро нещо не измисли ли?
??: Не, но мисля така и така да те убия.
Аз: Няма да успееш.
??: И защо не? Никой няма тук.
Поогледат се и така беше, но той не знаеше за пистолетът.
??: Посредни думи?
Аз: М*йната ти!
И двамата стреляхме.
Него го уцелих в главата точно. Той мен в коремът. Бликна кръв. Опитах се да мога колкото се може по силно да викам, но никой не ме чуваше. Лазейки се опитах да стигна до вратата. И за мое щастие тя се отвори, но вече не виждах нищо друго освен тъмнина.

Алексей
Невозможно! Моя Беа! (Невъзможно! Моята Беа!)
Аз: Ще го убия!
Елена: Вече е мъртъв ако това ще те зарадва.
Аз: Нет, не я. (Не, не ме.)
Елена: Успокойся! (Успокой се!)
Аз: Нет! Она лежит в операционной!
(Не! Тя лежи в операционната!)
Елена: Седни.. освен молене не може да направим нищо.
Дамяно: Аз съм виновен.
Кристиян: Не. Аз съм.. оставих я сама както си пожела..
Елена: Спрете се. Силна е. Ще успее. А и поне онзи го няма вече.
Аз: Но някой му дърпа конците.
Елена: Ще намерим и другият.

...
Доктори влизаха и излизаха. Никой не дойде. Имах дежавю. Може би от преди 17 години когато Елена лежеше на легло зареди куршум.
Докторът: Семейство Гарсия?
Всички отидохме до него.
Докторът: Само майка и, и баща и моля.
Елена: Стига сте буботили и говорете.
Докторът: Куршумът е изваден. Не е оцелил нищо което може да е убие, но..
И ето го отново това но.
Докторът: Пред анорексия е. Хранете я по- добре.
Елена: Може ли зареди това и да е малко затворена в себе си или да се нерви на всичко?
Докторът: Да. Ще я изпишем след няколко дни. Може да се приберете. Зареди многото бактерии които може да влязът предпочитам да не влиза никой.
Кристиян: Тогава ще стои охрана пред нейната стая. Мисля, че Найл и Кай ще са добре.
Елена: Да.
Аз: И сега какво?
Елена: Прибери се, оправи се, спи и ела отново. Може и да ни пустнат утре.
Аз: Мхм.
Не мога да я оставя сама, но ще се оправя и ще дойда пак.

Елена
Аз: Виждаш ли защо не исках да ги показваме толкова много или да знаят за това?
Крис: Но поне е имала оръжие иначе не искам да знам какво можеше да се случи и по-добре да знаят отколкото да разберът от някой друг.
Аз: Имаш право. Нали знаеш, че Алексей ще се върне при нея?
Крис: Знам и затова имам план. В кафето имаше преспивателно.
Аз: Ако катастрофира?
Крис: Дамяно кара.
Аз: Още по глупава идея.
Крис: Има книжка, стави го.
Аз: Не е за вярване.
Крис: Поне ще стигнат в хотелът.

Дамяно
Чичо заспа преди няколко километри. Дано някой да ми помогне да го изведем от колата. Болницата не беше далеч.
Пред хотелът стоеше чичо Алекс и татко. Двамата го пренесоха в неговата стая и дадоха обилна дума на рецепционистката, за да не говори.
Чичо само се обърна, погледна ме и заспа отново.
Реших да си ида в стаята.
Там беше Лукас с някаква нова.
Аз: Как? Толкова бързо..?
Лукас: Всеки със своят си късмет. Как е сестра ти?
Аз: Ще се оправи. Утре ще ида отново да видя дали ще ме пуснат, но мисля че чичо или мама искат първи да влязът.
Лукас: Добре. Може ли да ми кажеш как забравихме, че сме братовчеди?
Аз: Добър въпрос... не се бях замислял. Да ви оставя ли..?
Лукас: Не. Тя тъкмо си тръгва.
Аз: Влизам във ваната и си лягам.
Лукас: След това и аз.

Елена
Аз: Не мога да спя.
Крис: Ще се оправи.
Аз: Как не забелязахме, че е пред анорексия?
Крис: Имахме работа.
Аз: Ужастна майка съм.
Крис: Не си. Заспивай сега.
Сгуших се в него и заспах.