Глава 16

89 4 1
                                    

Пред мен стоеше.. Георг?
Аз: Какво правите тук?
Георг: Чух за станалото и исках да видя дали си добре.
Аз: Добре съм. Влезте!
Георг: Говори ми на ти.
Аз: Добре. Нещо за пиене?
Георг: Не. За малко съм тук. Нося ти малък подарък. Дано да ти хареса.
В малката торбичка имаше малък диамантен гердан.
Аз: Прекрасно е! Ще ми го сложиш ли?
Георг: С удоволствие! Прекрасно ти стои!
Аз: Блягодаря.
Георг: Преди да си отидете имам една покана за гала вечерия. Утре в 20 часът.
Аз: Благодаря за поканата, но незнам дали ще мога да дойда, но ще се опитам.
Георг: Добре. Почивай си, аз си тръгвам.
Аз: Довиждане.
И излезе. Този пък се държи странно. И още някой...
Този път беше мама.
Мама: Какво правеше Георг тук?
Аз: Покани ни на гала вечерия и ми подари това.
Мама: Прекрасна е!
Аз: И аз така мисля.
Мама: Взех ти една рокля. А и утре трябва да станеш по рано за да идем на доктор.
Аз: Добре. Къде е Алекс?
Мама: Носят нещата нагоре с баща ти и другите.
Аз: Пак ли си прекалила?
Мама: Ще дарявам.
Аз: Сигурна?
Мама: На 100%. Яла ли си нещо на обяд.
Аз: Още не.
Мама: Тогава отиваме.
Тръгнахме надолу към рестолантът.
Мама: Какво искаш?
Аз: Супа с кротони и сок.
Мама: И друго?
Аз: Пилешка пържола.
Мама: И..?
Аз: Сладолед от детелинки.
Мама: Добре, аз искам едно бяло вино и риба със зелена салата. Добре ли си?
Аз: Защо да не съм?
Мама: Незнам. Чу ли се с чичо?
Аз: Вчера. Мерси, че ще заместиш Алекс.
Мама: Алексей. И няма защо. Искам само да си добре. Ще ходим понякога и всички натам.
Аз: Супер. Емили иска да се видим като се върнем.
Мама: Покани я вкъщи.
Аз: Ще го направя тогава.
Мама: Може и родителите и. Добри хора са.
Аз: Добре. Ще им предам тогава.
Татко и Алекс дойдоха. За първи път ме целуна така без да се е замислил. Татко само го изгледа, но не каза нищо.
Аз: И как беше?
Алекс: Ужастно. Само купува тази жена!
Мама: Не е вярно! Ще дарявам!
Татко само вдигна вежди и се засмяхме всички.
Мама: Какво? Така си е! Аз ги нося така и така само веднъж.
Аз: Мхм. И после ще ревеш.
Мама: Не.
Алекс: Какво си поръча? И какво е това герданче?
Аз: Супа с кротони, пържола и сладолед!
Алекс: Грейнаха ти очите в краят.
Аз: Да, защото не съм яла любимият ми сладолед отдавна. Никъде не го намирам. И от Георг е.
Алекс си поръча стек и уиски, пък татко риба. Не беше много доволен. След малко дойде и Дамяно.
Мама: Къде беше?
Дамяно: За малко при някой.
Аз: Да не би да имаш приятелка?
Дамяно: Неее за какво са ми?
Алекс: И аз се питах същото преди това!
Мама: Романтик.
Аз: А, да! Поканени сме на гала вечерия при Георг.
Алекс: Перфектно..
Татко: От кога?
Аз: Дойде днес преди мама за да ми каже.
Татко: И само говори с теб?
Аз: Да и ми подали това.
Татко: Аха. Алексей не се стягай толкова. Не си единственият.
Нарочно му го каза. Знам че не е много ЗА, но трябва да свикне.
Дамяно: Може ли и придружител?
Аз: Значи все пак си имаш някой?
Дамяно: Може би.
Корема ми изкаркори точно когато супата дойде.
Алекс: Приятен апетит!
Аз: И на теб.
Супата беше великолепна, пък кротоните не прекалено препечени. Пържолата беше също прекрасна, но най ми хареса сладоледът. Алекс се опита да ми го открадне, но го цапардосах.
Аз: Мой си е!
Алекс: Исках само да го опитам.
Аз: Поръчай си собствен! Имаш пари.
Алекс: Може и да не ми хареса.
Аз: Тогава си побъркан.
Поръча си и му хареса.
Мама: Да се поразходим малко? Трябва ти леко движение.
Аз: Аз съм за! Тръгваме ако трябва веднага.
Алекс: И аз идвам.
Татко: Като сте тръгнали всички.
Дамяно: Отивам си в стаята.
Аз: Ужасен си!
Дамяно: Изморен съм.
Мама: Да тръгваме.
Няколко пресечки по нататък имаше карнавал.
Аз: Ще получа ли захаросана ябълка?
И го погледнах с големите ми очи.
Алекс: За теб всичко!
Аз: И захарен памук.
Алекс: Идва след малко.
Мама и татко се качиха да едно от влакчетата и виждам мама за първи път да се весели. Аз за жалост не можех да се кача там.
Алекс: Другият път.
Аз: Ако има такъв.
Алекс: Хайде да се качим на колелото.
Аз: Добре.
Беше толкова високо, пък аз глупавата се качвам на него.
Алекс: Да не те е страх?
Аз: Страх е малко казано.
Алекс: Защо не ми каза?
Аз: Не мислих че ще е толкова зле.
И точно като по филмите спря колелото.
Аз: Ще умрем! Кой ще ни смъкне от тук?
Алекс: Успокой се. Просто слизат другите.
Колелото се заклати, а аз се напиках от страх.
Алекс: Всичко е наред. Виж след малко слизаме.
Мама ни чакаха долу.
Мама: И..?
Аз: Няма да се кача никога повече там!
Мама: Знаех си.
Играхме няколко игри доколкото можех и Алекс ми спечели 3 големи мечета. Татко за съжаление не спечели нищо и дадох едното на мама, за да не се чувства зле.

Дамяно
Излизах с една друга която се казваше Бела. Дано да я харесат малко. Оказа се, че и тя живее в ЛА.
Бела: Кога се прибираш ти?
Аз: Мисля че другата седмица. Взе ли си рокля?
Бела: Да, но защо е толкова важно?
Аз: Безнес среща ще бъде.
Бела: Добре.
Беше прекрасна в леглото, но и малко странна.

Беа
Алекс: Хареса ли ти?
Аз: Да. Утре съм на доктор.
Алекс: Защо?
Аз: Може би ще може да ми махне тъпите конци по рано.
Алекс: Ще видим.
Изкъпах се доколкото успях, сменихме лепенката и си легнахме. Дните минаваха бързо и скоро щях да съм на 18.

His or her'sTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang