Глава 29

77 4 4
                                    

Беа
Алекс само ме погледна, но и той не знаеше нищо.
Аз: Добре.
Леля: Но не се бавете.
Чичо: Няма.
Отидохме в офисът му.
Чичо: Ще карам на право. Ще трябва да оправиш една сделка сама... майка ти знае, но и двамата ни е страх...
Аз: Защо?
Чичо: Хората тук не са безопастни. И Алексей ще трябва да не забележи нищо.
Аз: Това не е трудно. Остави го да си сложи носът в документите и няма да стане.
Чичо се усмихна леко.
Аз: Така си е.
Чичо: Размяната ще бъде в центърът, за да не дойде полицията.
Аз: Но така не е ли по-бързо?
Чичо: Не. Сега има страшно много туристи.
Аз: Добре.
Леля: Готови са!
Чичо: Хайде.
Леля продължаваше да разпитва докато не отидохме нагоре.
Алекс: За какво говори с теб?
Аз: Нищо важно. Не се безпокой.
Алекс ме погледна скептично, но не каза нищо.
Аз: Спи ми се..
Алекс: И на мен.

Дамяно
Тук стана толкова скучно. Мама ми е сърдита и затова ми взе сделките. Стаята ми има само телевизор, а на татко не му е разрешено да говори с мен без мама. И защо? Защото не съм говорил с Мария.
Колкото по-малко навлезе в животът ми, толкова по-добре. Мама казваше, че майка и не е невинна, но не им е казала.
Аз: Още ли ме игнорираш.
Нищо не каза.
Аз: Ми, ок. Излизам.
Мама: Никъде няма да ходиш. Наказан си.
Аз: Защо пък сега това?
Мама: Трябва да се научиш, че на едно момиче не се правят грешни надежди.
Аз: Пак ли започваме с това...
Мама: Мария те харесва, а ти я заряза просто така.
Аз: Да, защото не я харесвам.
Мама: Кой залъгваш? Като баща ти си. Мислите само за себе си.
Аз: Не е вярно. Мисля и за Беа.
Мама: Но за никой повече.
Татко: Ще може ли поне веднъж да не се дискотира на масата?!
Мама: Като синът ти е такъв, не.
Аз: Нищо не съм направил!
Мама: Си.
Татко: Ще полудея с вас!

Алексей
Незнам какво крои баща ми, но не ми харесва.
Аз: Защо говори с нея?
Татко: Защото трябваше. А и утре трябва да ми помогнеш с едни документи.
Аз: Защо не попиташ секретарката?
Татко: Защото тя не трябва да знае, иначе ще каже на майка ти.
Аз: Хубаво.
Беа спеше още, а на мен ми беше скучно. Реших да посетя един стар приятел.
?: Привет!
Аз: Привет!
?: Как дела? (Как си?)
Аз: Хорошо, а ты? (Добре, а ти?)
?: Я тоже. (Аз също)
Аз: Къде се загуби, Лиса.
Лиса: Не съм се загубвала, ти си тръгна зареди любовта ти. Къде е тя? Да не би да е хванала по-млад?
Аз: Внимавай как говориш.
Сергей: Успокойте се де. А къде е..?
Аз: Беа. Вкъщи е спи. Имахме дълъг полет. Ще я видите скоро.
Сергей: Дано.
Пихме по нещо и кой откъде.

На сутринта
Баща ми веднага ме събуди, за да му помагам. Ама че е досаден. Беа я нямаше и се чудех къде е заминала.

Беа
Бах в центъра с няколко охрани които се криеха. Мъжът който трябваше да видя е на годините на Алекс с черна коса. Мисля, че се казваше Сергей. Много не слушах.
??: Привет.
Аз: Привет.
??: Ти си Беатрис Гарсия?
Аз: Да. А вие сте Сергей?
Сергей: Да. Взела си кожата на майка си. Къде е тя?
Аз: В Америка. Това е доставката ви.
Сергей: Бързаш.
Аз: Имам и друга работа.
Единият му дегостатор пробва това което беше вътре, Сергей само се усмихна, даде ми куфарът с пари и тръгнахме към къщата на чичо.

...
Чичо: Добра работа.
Аз: Да, да..
Леля: Ела да ядеш.
Аз: Ще ме направиш дебела.
Леля: Никой няма да надебелее. Това е прекалено малко храна.

Крис
Трябваше да идем някъде с Елена. Прекалено много време си стояхме вкъщи без да излезем сами от държавата. Щях да я изненадам с полет в Париж и...

His or her'sTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang