His or her's

Глава 27

Мария
Някой врезе отново с гръм и трясък. Тези хора не могат ли да отварят нормално вратата?!
След малко влезе и ядосаният Дамяно.
Дамяно: Обличай се!
Аз: Защо?
Дамяно: Така!
Послушах го и се качихме в колата му.
Стигнахме един завод.
Дамяно: Стой тук! Ще се покажа като трябва да дойдеш.
Реших пак да го послушам.
Огледах се. Беше пуста гора. Бяхме някъде в никъде.
Мама ми липсваше още сега. Дамяно се показа и слезнах.
Дамяно: Вътре са няколко приятеля, които ще те пазят докато се върна. Не прави глупости!
Аз: Мхм.
Запознах се с Максим, Марко и Иван.
Марко: Нещо за ядене?
Аз: Не, благодаря.
Максим: Ще отслабнеш, mi amore.
Аз: Не съм ти никаква любов.
Марко: Точно така, belleza.
Аз: Това беше добър комплимент.
Марко: Колко езика знаеш?
Аз: Ами около 5-6. Кога ще дойде Дамяно?
Иван: Скоро. Укротете се най-накрая!
Марко: Ти се укроти. Спри да си толкова кисел само, защото приятелката ти те е оставила на сухо.
Максим започна да се хили.
Дамяно: Какво става тук?
Максим: Смеем се на Иван.
Аз: Кисел е.
И Максим пак се засмя.
Дамяно: Тръгваме.
Аз: До скоро!
Момчетата ми махнаха.
Дамяно: Харесаха те.
Аз: И ти да останеш с часове с някой ще започнеш да го обикваш.
Дамяно: Оставих те само 3 часа с тях.
Аз: Достатъчни са. Какво прави?
Дамяно: Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб.
Аз: Ок.
Потеглихме към вкъщи.

Готвачката беше направила спагети.
Дамяно: Писна ми от спагети!
Аз: Да си направим нещо друго?
Дамяно: Добре.
Мислех да изпържа карфовки.
Пуснах си музика и танцувах докато готвех. По едно време забелязах как Дамяно се беше облегнал на вратата и ми се смееше.
Аз: Какво?
Дамяно: Сладка си.
И дойде до мен. Беше може би 2 пъти по-голям от мен.
Доближихме се един до друг. Бях почервеняла като домат.
Аз: Ако ще бягаш отново, по-добре не го прави.
Дамяно: Няма.
И ме целуна. Разбира се му и отговорих. Той ни приближи и постави ръцете си на талията ми. Моите бяха зад врътът му. Той ме повдигна и остави на плотът.
Аз: Ааз...
Дамяно: Какво?
Аз: Ааз съм...
Дамяно: Детствена?
Аз: Дда...
Дамяно: Сладката ми тя. Още толкова невинна.
Почервенях от думите му.
Дамяно: Bellezza.
Аз: На колко езика иска някой днес да ми каже това?
Дамяно: Какво имаш предвид?
Аз: Момчетата одеве..
Дамяно: Ще ги убия.
Аз: Не,не. Виж щях да изгоря картофките!
Махнах ги от котлонът.
Дамяно: Да гледаме филм?
Аз: Добре.
Ядехме картофки и гледахме детски филм. Не беше първо много съгласен, но го разобедих.

Беа
Гледахме филм с Алекс.
Аз: Какво ще правим сега?
Алекс: Може да поплуваме.
Аз: Добре.
Веднага слезнах на долу. Бях си оставила няколко банския там.
Реших да влезна бавно във водата, но някой не беше на същото мнение и бях хвърлена вътре.
Аз: Ще те убия!
Алекс: Е, сега.. до там не трябва да се стига.
Радвах се, че всички знаеха, че щях да посмея.
Алекс: Защо не излезем някъде?
Аз: Може. Трябва само да се оправим, но нека постоим още малко тук. Мислиш ли, че ще се случи нещо между Мария и брат ми?
Алекс: Да. Харесват се, но единият е малко, много самовлюбен.
Аз: Дам, той винаги си е бил такъв.
Алекс: Но за теб върши всичко.
Започнахме да се пръскаме и тичаме
насам-натам.
Изкъпах ме се и отидохме в някакъв ресторант.
Сервитьорът: Какво ще желаете?
Аз: Една чаша вино и салата Цезар.
Алекс: Уиски и меню 9.
Беше стек с още неща.
Алекс: Трябва да ядеш повече.
Аз: Но салатата е голяма, а и има пилешко вътре и кашкавал.
Алекс: Хм.
И затвори леко очи. Започнахме да се смеем. Наядохме се и дойде десерт.
Аз: Кой го поръча?
Алекс: Аз. Пробвай го!
Беше чийскейк. Знаеше, че ми е любимият. Започнах да си го ям сладко докато не се дянах на нещо... това беше пръстен.
Аз: Алекс?
Алекс: Хм. Какво има?
Аз: Защо има пръстен?
Алекс: Не знам.
Аз: Нали каза...
Сервитьорът: Извинете ме.. грешно парче.
Алекс: Ако ти предлагам, ще бъде по друг начин, bellezza.
Аз: Добре.
Хвана ме срам. От една страна се зарадвах малко.
Алекс: Какво има?
Аз: Нищо. Просто се стъписах.
Алекс: Сладката ми тя. Ще се прибираме ли?
Аз: Да. Изморена съм, а и изпитите ме убиват.