His or her's

Глава 4

Беа
Татко мрънкаше през цялото време на плажа, че бансият ми бил за по- големи момичета и че мама ме обличаха като нея.

Мама: Щом иска да го носи, нека си го носи! Тя го избра!
Татко: Но тя е още малка!
Мама: Крис! Тя е на почти 17!
Татко: Да. Все още прекалено малка!
Леля: Стига сте викали. И вие не сте много големи. Виж какво си и направил на вратът!
Татко: Сега пък.. това беше без да искам.
Чичо Алексей: То винаги е така..
Татко: Ти не се меши.
Чичо: Ти не ми повишавай тон!

През цялото време поглеждах към водата и виждах Лукас. Не, че нещо, но.. харесвам си го малко, но ми е кофти зареди Стейси..

Дамяно: Да идем до барът?
Аз: Няма да ни дадат нищо освен кола.
Дамяно: За това е и чичо с нас.
Аз: Няма да дойда тогава.
Дамяно: Нали и аз съм с вас.
Дамяно така и не беше влезнал във водата.
Аз: Добре..
Чичо: Та.. какво искате?
Аз: Мохито.
Дамяно: Водка с кола.
Чичо: Идва веднага. И ако ваще питат..
Аз: Курили сме си ги сами.
Чичо: Браво.
Аз: Нямал ли си си преди години годеница?
Чичо: Дам, но нямах късмет с нея много.
Аз: Съжалявам.
Върнахме се при другите.
Изпих си мохитото и легнах.
Явно съм заспала, защото бях събудена от студената вода.
Аз: Кой подяволите ме хвърли във водата!
Лукас: Незнам.
О, не. Не искам да говоря с него.
Лукас: Не се сърди. Това със Стейси не беше нищо. Само се натискахме.
Аз: Лъжеш както винаги.
Лукас: Не лъжа. Питай я ако искаш.
Аз: Излизам!
Лукас: Стой малко тек с мен.
Аз: И защо?
Лукас: Всичките отидоха до ресторантът Ей там.
И посочи точно там откъдето се взехме питиетата с Дамя.
Аз: Оставили са ме с теб?
Лукас: Дамя настояваше да остане, но успях да го разобедя.
Аз: И сега какво?
Лукас: Ще плуваме.
Влезнахме малко по надълбоко, но скоро не виждах Лукас.
Аз: Не е смешно. Излез!
Но той не се появи. Изведнъж нещо ме дръпна. Изплаших се и то много. Сълзи започнаха да се стичат по бузите ми.
Щях да умра в морето...
Лукас: Хей.. исках да те изплаша малко..
Аз: Тъпак такъв! Не искам да те виждам повече!
Започнах да плувам към плажът. Като се обърнах той стоеше зад мен.
Мама: Какво стана?
Аз: Нищо. Отивам си в стаята.
Дамя: Да дойда ли с теб?
Аз: Не..
Хотелът ни беше за мое щастие точно няколко крачки от морето.
Реших да си напълня ваната. Този път прекали. Мислих че ще умра!
Може би стоях 1 час във ваната, изплакнах си косата, увих се в халатът и излезнах от банята. Чувствах се като нов човек. Мама ми беше оставила нещата с които да се облеча и гримирам...