His or her's

Глава 10

Беа
Нито аз, нито Алекс казахме нещо. Мама си вървеше до нас и избираше дрешки за малката Раяна. Така решиха да е нарекът.
Аз: Може ли и аз да избера нещо?
Мама: Да, защо не.
Разгледах се и избрах един много сладък, розов гащеризон с шапчица. Само трябваше да изперем нещата.
Мама: Денят ни става все по шантав.
Погледнах към вратата и там стоеше Кати.
Мама: Какво правиш ти тук?
Кати: Реших да мина малко. Лаура ми се обади и реших да взема нещо.
Мама: Добре.

Дори не знаех какви сме с Алекс. Той си мълчеше и гледаше в телефонът си.
Аз: Какво има?
Алекс: Нищо. Чакам ви.
Аз: Страннен си.
Алекс: Казах на баща ти.
Аз: И?
Алекс: Нищо. Беше ядосан, искаше да се бием и след това се укроти.
Аз: И сега знаят прекалено много.. твоята тайна.
Алекс: За теб всичко. А и голяма работа. Фирмата така и така си остава за мен и майка ти.
Аз: Добре.
Алекс: Ще отида за малко отсреща.
Там стоеше някакъв с черна кола.
Мама: Това е Кларк. Мафиоз. Не много силен, но малко опасен.
Аз: И?
Мама: Алексей ще се оправи. Може и да е поискал нещо преди това. Хайде.. ела и ти да си избереш нещо.

Влезнахме във Виктория Сикрет.
Избрах си бельо и нова нощница.
Мама също си взе няколко неща и на леля също.
Платихме и се запътихме към колата. Онзи Кларк държеше пистолетът си точно към мен.
Кларк: Ако това не са Гарсия и Смирнов. Защо пращяш хората си вместо да дойдеш сама?
Мама: Братовчед ми е един от шефовете.
Кларк: Но аз исках с теб.
Мама: Разкарай се.
Кларк: Не и преди да говорим!
Мама: Няма за какво. Къде е Алексей?
Кларк: Ще дойде след малко. Не правете грешни движения.
Мама: Остави я.
Кларк: Не.
Писторетът ми беше близо до ръцете. Взех го и стрелях. Оцелих го в кракът. Добре че нямаше никой. Алекс дойде и го хвана.
Мама: Добре ли си?
Аз: Да, а вие?
Мама: Да.
Кларк: Значи малкото зайче можело и да стреля?
Аз: Не ме наричай така, боклук такъв!
Алекс: Езикът!
Аз: Не ми пука.
Мама се обади на някой, взеха го и тръгнахме към хотелът. Щях да сложа дрешките да се перът, после да се изсушат и да може да си ги носи, а и аз имах дрехи за пране.
Мама: Къде отиваш?
Аз: Ще изпера нещата. А и искам да съм малко сама.
Мама: Добре. Ако има нещо ме викни.

Седях пред пералнята и си мислих. Дали ще свикна с такива неща? Имам предвид, ако работя при наще. И сега и това с годините.. ще бъде решително зареди всичко. Пък може и да имаме късмет и да ни преместят в 12. клас.

Жени влизаха и излизаха от стаичката.
Местото до мен потъна.
Дамяно: Всичко наред ли е?
Аз: Да. Не си ли с Лукас?
Дамяно: Не. При майка си е за малко.
Аз: Добре. Отиди и ти там.
Дамяно: Не ме отбягвай. Извинявай за одеве.
Аз: Добре.
Перялнята изписка и сложих бебешките дрехи в сушилнята пък моите в пералнята.
Аз: Исках да съм сама.
Дамяно: Защо?
Аз: Защото така! Защо мислиш че съм сама?
Дамяно: Тръгвам.
Аз: Чао.
Бях леко гладна пък и оставаше половин час.
Седнах в ресторантът и си поръчах супа и безалкохолно.
Наядох се и отидох при пералните. Малките дрешки бяха изсъхнали и реших да ги сгъна през останалото време. Моите щях да ги пусна за 20 минути и да ги оставя в стаята ми ако бяха прекалено мокри.
Щях да кача бебешките неща и после да си взема моите.
...
Почуках на вратата и чичо ми отвори.
Аз: Нося неща за Раяна.
Чичо: Влез.
Леля: Искаш ли да я подържиш?
Аз: Да.
Даде ми малката. Беше толкова сладка. Все още си държеше малките очички затворени.
Аз: Много е сладка.
Леля: Искаш ли ти да си и кръстница?
Аз: Ако вие пожелаете така.
Леля: Разбира се. Изпрани ли са дрешките?
Аз: Да. Може да ги носи.
Леля: Добре. Ще и сложа друг памперс и ще я облека. Ще дойдем на вечеря.
Аз: Не ти ли е рано да се движиш много?
Леля: Не. Супер съм си.
Аз: Добре. Ще ходя да си взема моите неща.