His or her's

Глава 30

Крис
Щях да я изненадам с полет и може би да и предложа на Айфеловата кула. Да изтъркано е, но и знам, че тя си мечтаеше да обиколи светът.
Звънах на Найл и му казах да намери нещо понеже трябваше да се занимавам с глупостите на Дамяно. Момчето така и няма да се научи да не прави бели. И нямам предвид това с Мария, ами, че съсипва тайни мисий. Трябваше вчера да направи сделка в клубът ни, но той се напи на свиня и трябваше някой да го прибира. Сега не само майка му, му е бясна.
Аз: Дамяно!
Дамяно: Да..?
Аз: Докато не се събереш в ръце ще бъдеш тук. Полетът ти за Русия бива отказван.
Дамяно: Но.. не! Умолявам ти се...
Аз: Няма смисъл. Проваляш сделки!
Елена ме погледна очудено, сякаш не знаеше, че скоро аз ще му се карам.
Той побягна към стаята си.
Елена: Не си го наказвал от дете.. какво е сторил?
Аз: Трябваше някой да го прибира пиян и провали сделката.
Елена: Хм.
Аз: Имам нещо да ти казвам...
Елена: Добре. Какво е?
Погледна ме с нейните прекрасни очи които веднага казваха "дано не е нещо ужастно". Познавах жена си. Беше ревнива, но нямаше смисъл да е, понеже имах само очи за нея и дори и от толкова време да сме заедно се влюбвам в нея отново и отново.
Подадох и едно пликче в което се намираха билетите.
Аз: Отвори го.
Елена: Дано не е развод.
Само я погледнах и вдигнах ръце. Видях, че се стегна. Отвори пликът и..
Елена: Не мога да повярвам! Обичам те толкова много!
И се нахвърли върху мен.
Аз: И аз теб.
Елена: Благодаря, благодаря!
И ме целуна. Задълбочих целувката. Знаех на къде бие. Повдигна я и започнах да се качвам по стълбите.

(16+)
Елена започна да маха врътовръзката ми докато аз се опитвах да отворя роклята ѝ, и се опитвах да не я скъсам.
Беше прекрасна въпреки, че беше родила две деца.
Аз: Прекрасна си.
Изчервени се.
Аз: Моята сладка Елена.
След като роклята падна от нея и помогнах да ми отвори ризата. Сложих я на леглото и се захванах с панталоните ми. Реших да го направя интересно и само и дръпнах гащите на страна.
Елена: По-бързо!
Аз: Обичам те.
Елена: И аз теб, Крис!
Аз: Кажи ми името отново!
Елена: Крис..Крис..
Стонеше името ми докато не свършихме и двамата.

Беа
Алекс: Къде беше?
Аз: Исках за малко до магазинът.
Алекс: Можеше и да пратиш някой.
Аз: Не исках да беспокоя никой, пък и ти спеше толкова сладко.
Алекс: Сърдит съм ти.
Аз: Защо?
Алекс: Защото ме остави сам в леглото.
Аз: Извинявай.
И го погледнах с кучешки очички.
Алекс: Не мога да ти се сърдя дълго. Довечера ще излезем с едни приятели.
Аз: На твоите години?
Алекс: Мъжът само. Жената е на около 25.
Аз: Добре. Официално или..
Алекс: Да.
Аз: Тогава отивам да се оправям.

...
След часове успях да се оправя. Избрах една от черните рокли от които се чудя дали едната не е на мама.
Ресторантът беше препълнен. Седнахме на една маса и чакахме "приятелите му".
Алекс се усмихна изведнъж което ми казваше, че са тук. Обърнах се и там стоеше... Серсей?!
Сергей: Здравей, Беа.
Алекс: Вие се познавате?
Аз: Да.
??: Лиса.
Аз: Беа.
Лиза: Не е зле. Оцелил си джакпотът.
Алекс: Знам.
Погледна ме с погледът който казва "ще говорим по-късно".
Серсей: Не мога да повярвам, че си с Гарсия.
Арекс: Такива неща също има.
Лиса: На колко си?
Аз: 18.
Очите и се отвориха.
Лиза: С него за парите ли си?
Аз: Явно не знаеш кой съм, а и не съм тук, за да ме разпитваш или да ти отговарям.
Сергей: Тя е дъщерята на Кристиян Гарсия и Елена Смирнов/ Гарсия.
Лиса не каза нищо повече. Явно ги познаваше.
Алекс: Да пийнем по нещо.

Дамяно
Татко: Ако ми помогнеш с нещо може и да може да летиш.
Аз: И какво е?
Татко: Трябва да занимаваш майка си целият следобед.
Аз: Няма ли нещо по-лесно?
Татко: Не.
Аз: Добре. Къде ще си ти?
Татко: Не ти влиза в работата. Тръгвам.
Това щеше да бъде трудно..