His or her's

Глава 5

Беа
Роклята ме беше в червено както и гримът ми. Косата ми я накъдрих и поставих една много лъскава огърлица. След това черните токове и бях готова. На вратата ми се почука. Мислих си, че е Найл, но пред мен стоеше Лукас.
Лукас: Прекрасна си.
Аз: Благодаря. Какво искаш?
Лукас: Извинявай за одеве... не исках да те изплаша.
И се хвана за задната част на главата си.
Аз: Добре. Та.. къде е Найл?
Лукас: Отдолу. Всички други тръгнаха.
Аз: Чудестно..
Погледнах към Лукас и той стоеше опасно близо. Гледахме се докато.. той не ме целуна..
Аз: За какво беше това?
Лукас: Незнам...
Оправих си червеното червило и тръгнахме. През пътят никой не каза нищо. Като стигнахме на Гала- Вечерята всички погледнаха към мен.
Мама: Прекрасно изглеждаш!
Аз: Благодаря, но ти..
Мама: Седни при нас.
Дамяно вече беше на масата както и другите.
Мама: Това е дъщеря ми, Беатрис.
??: Приятно ми е, аз съм Георг Смит.
Аз: И на мен.
Георг: Хубаво момиче си родила. Браво!

Дамяно: Всичко наред ли е? Гледате се с Лукас, сякаш ще се изядете.
Аз: Да и питай него защо.
Дамяно: Ще го попитам.

Дано не им разваля вечерта, ако пийна малко. Музиката започна и разбира се чичо Алексей ме покани на танц. Леля Лаура я нямаше зареди бременноста и пък Алекс стоеше по- далече както му беше казано.

Аз: Защо се пробваш толкова много..
Чичо: Базикам се всеки път. Но ако искаш нещо повече.. знаеш къде съм..
Аз: Ил.
Алексей не изглеждаше никак зле, но ми е чичо и беше с 20 години по- стар от мен.
Аз: Защо все пак се пробваш?
Чичо: Красива си. Не, че нещо, но ще чакам пълнолетието ти.
Аз: Много смешно. Педо!
Чичо: Не ме слушай какво казвам. Всичко е наистина на шега, но мога наистина да не те разпозная ако съм пиян. Което ми казва.. време е за пиене. Идваш ли?
Аз: Да.
Пихме шотове, коктейли.. какво ли не.
Бях толкова пияна, че незнаех къде съм или кой съм. Даже мисля, че се целувах с някой, но нямам си и напредстава с кой..

На сутринта

Събудих се с голямо главоболие... в моята стая лежаха.. Лукас и чичо. Дано..
Бях облечена за мое щастие.
Някой чукаше по вратата и мисля, че ако не отворя скоро ще бъде счупена.
Дамяно: Къде са?
Аз: Кой?
Дамяно: Тези които лежат в леглото ти! Нали.. не сте..?
Аз: Не. Бях облечена като станах.
Дамяно: Ще ги разкарам от тук. Ти се оправи и слез да ядеш.
И точно в този момент ми се повдигна всичко.
Затичах се към тоалетната и повърнах.
Дамяно държеше косата ми.
Дамяно: Сестра ми.. не можеш да пиеш нищо като хората..
Аз: Поне се прибирам в стаята си, а не в чужда стая.
Измих си лицето и зъбите и излезнах.

Мама: Добре ли си?
Аз: Да.
Мама: Къде са..
И точно и те дойдоха.
Мама: Всички изглеждате.. ужастно?
Аз: Точно така и се чувствам.
Чичо: Аз съм перфектно!
Мама: Мхм. Какво правеше в стаята на Беа?
Чичо: Спах. И се карах с онзи там.
Алекс: Защо? Какво е направил?
Чичо: Нищо което да ви интересува. Само ние тийн го знаем.
Лаура: Ти пък и една младост..
Дамя: Яж.
Аз: Не ми се яде.
Дамя: Поне една филия.
Аз: Добре.
Лукас беше по тих и от водата. Нетипично за него.
Изядох си филията и се върнах в стаята си.
Мама каза, че днес няма нищо важно и може да си легнах.
Но точно тогава някой почука на вратата.
Лукас: Съжалявам за всичко..
Аз: Какво имаш предвид?
Лукас: Че ти направих грешни представи.
Аз: Хм?
Лукас: Не си мисли, че не те харесвам.. но не може да сме заедно. За тази връзка съм нива под теб. По- добре ще е ако не си говорим през цялото време овен ако не е важно.
Аз: Мхм.
Затворих вратата пред носът му и заплаках. Исках да се махна малко от тук. Без да казвам нищо излезнах да се разходя. Седнах на една скала и заплаках. Да не ми беше писал.. поне щях да си се надявам само без никой да знае..

Дамяно
Аз: Къде може да е...
Лукас: Кой?
Аз: Сестра ми. Изчезнала е. Наще откачат.
Лукас: Видях я за последно да влиза в стаята си.
Аз: Кога?
Лукас: След яденето..
Аз: От тогава и не е виждана и ти си стоял пред нейната стая.
Лукас: Да исках да и кажа нещо.
Аз: Мхм.. къде ли е?!

Мама: Ще я търсим. Може и да е отвлечена!
Лукас: Лельо Елена? Искам да ти кажа нещо..
Той и го каза на ухо и тя само го погледна и тръгна.
Аз: Какво..?
Татко: Майка ти отива при Алексей...
Аз: От къде..
Татко: Той знае винаги всичко.