His or her's

Глава 34

Крис
Щяха да дойдат с нас към Америка. Трябваше да ги държим под контрол.
Алекс: Луд ли си?
Аз: Трябва да внимаваме с тях.
Алекс: Какво стана с Париж?
Аз: Ще преместя Париж в Америка.
Алекс: Имаш план?
Аз: Да. Ще ми помогнеш ли?
Щях да я изведа в планините на вечеря.
Алекс: Да. Разбира се. Колкото по- малко се занимавам с "татко" ни, толкова по-добре.
Аз: Добре. Да тръгваме.
Алексей се извиняваше на Беа, която не му беше сърдита.
Беа: Няма ме нищо. Не съм от порцелан!
Алексей: Но си важна.
Беа: Мога и сама да се пазя.
Аз: Готови ми сте?
Беа: Да.
Качихме се в самолетът. Ще бъде дълго време.
..
В самолетът беше тихо и никой не каза нищо. Елена си четеше книга. Майка ми се опитваше да я заговори, но Елена елегантно я игнорираше. С всеки ден ме прави по-щастлива.
Излезнах навън, за да подготвя всичко. Исках да и предложа преди децата ни да заминат въпреки, че мисля, че Дамяно няма да ходи никъде.
Продавачката: Колко цветя ще пожелаете?
Аз: 100 рози. Бели и червени. За други ден.
Продавачката: Ще бъдат готови. Да ви ги пратим ли или някой ще ги вземе.
Аз: Ще пратя някой да ги вземе.
Подадох и чекът.
Продавачката: Това са повече пари отколкото струват.
Аз: Почерпете се.
И излязох. Трябваше сега само да поръчам вечерята и да пратя някой да окраси.

2 дни по-късно
Бях нервен и то много. При първият пък бях също, но не толкова много. Какво ще стане ако каже не? Дали щеше да ме остави завинаги?

Беа
Татко ме беше пратила да взема някакви рози, но не каза, че са толкова много. Алекс ми помогна.
Кой знае какво е замислил.
Алекс: Баща ти бил голям романтик.
Аз: Да.. искам да знам какво крои.
Алекс: Ще разберем все някога.

Елена
Облякох си една Бяла къса рокля. Това беше една от любимите му. Кафявата ми коса щях да оставя да се спуска и лек грим с червено червило.
Алекс щеше да е всеки момент тук. И като говорим за дяволът..
Алекс: Готова ли си?
Аз: Да. Какво е замислил?
Алекс: Ще разбереш.
Аз: Както разбрах и преди години?
Алекс: Имаш предвид това с къщата?
Аз: Да.
Алекс: Друга е сега. Стига си ме разпитвала, не мога да пазя тайни.
Аз: Знам.
...
Алекс караше около 30 минути към някаква гора.
Аз: Да не искате да ме убиете?
Алекс: Не. Хайде тръгвай.
Следвах пътят от рози. Спомнях си толкова много неща. През тези години започнахме да се обичаме повече и повече.
Стигнах до една маса, която беше под красиво окрасена липа.
Крис беше с красив смокинг, който подчертаваше мускулите му.
Крис: Хей.
Аз: Хей.
Крис: Как си?
Аз: Добре, а ти?
Крис: И аз.
Все още ме беше срам от такива неща.
Крис: Погледни ме.
Погледнах го и той ме дари с целувка.
Крис: Ела да седнем.
Като джентълмен ми дръпна столът за да седна.
Аз: Благодаря.
Крис: Липсваше ми.
Аз: Но ние се видяхме преди няколко часа.
Крис: И това бяха моите най- дълги часове.
Отново се изчервих.
Крис: Красива си както винаги.
Аз: И ти не си за изпускане.
И захапах устната си.
Крис: Не ги хапи. Само аз мога да правя това.
И отново го направих.
Крис: Някой е непослушен днес.
Аз: И то много.
След вечерята Крис ме накара да последвам другата пътека от рози.
Аз: Сама ли?
Крис: Да. Ще съм там след секунди.

Крис
Минах по пряк път и застанах на коляно. Трябваха и няколко секунди и тя дойде.
Елена: Крис?
Аз: Ела насам. Вече сме от почти два века заедно и не мога да си помислям да съм с някоя друга. Ти си перфектната жена за която някога съм мечтал. Дари ме с две прекрасни деца. Обичаш ме такъв какъвто съм. Елена? Ще се омъжиш ли отново за мен?

Елена
Не мога да повярвам.. наблюдавах го със сълзи в очите. Не бяха от тъга, ами от радост.
Аз: Да! Да! Да! Да!
Крис стана сложи ми новият пръстен и се целунахме.
Крис: Направи ме най-щастливият днес.
Аз: Обичам те!
Крис: И аз теб...

...
Часове след това си тръгнахме. Всички ни чакаха със сигурност.
Отворихме вратата и...
Всички: Изненада!
Аз: Но..ах, ти Алекс!
Алекс: Не можех да ти кажа.
Тимоти и Катерина: Честито.
Аз: Благодаря.
Беа: Значи затова са били розите...
Крис: Да.
Беа: Радвам се.
Крис: Беа? Дамяно?
Двамата: Да?
Крис: Решихме да ви прехвърлим всичко още сега докато още сте малки и ние живи.

Въпреки, че майка му и баща му на Крис се върнаха и ние не сме толкова щастливи за това, все пак имаме такъв хубав живот.
Деца, които са прекрасни и семейство което е зад нас, дори и някоите да са се крили от години.

Край

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Благодаря ви, че четяхте книгите ми и ме подкрепяхте. ❤️
Радвам се, ако ми дадете и едно мнение. 😄
До скоро! 🙋🏻‍♀️🥰