His or her's

Глава 20

Беа
Плаках много към краят. Алекс ме гледаше от време на време.
Аз: Искам да ходим към Корея!
Алекс: Не..
Аз: Да!
Алекс: Не.
Аз: Да! Искам да видя Lee Jong-suk!
Алекс: Възможностът да го видиш е малък.
Аз: Но съществува. Да не ревнуваш?
Алекс: Разбира се!
Аз: Няма защо.
Мама: Вечерията!
Ох, защо е станала от диванът.
Алекс: Хайде. Да слизаме.
Аз: Разговорът ни не е приключил!
...
Леля: Извинете ме за одеве..
Аз: Няма защо. Мамо?
Мама: Да?
Аз: Искам да ходя в Корея.
Мама: Защо ти е?
Аз: Искам да видя Lee Jong-suk.
Мама: Някакъв китаец?
Аз: Кореанец* и да.
Мама: Върможностът е 1% от 100.
Аз: Но съществува.
Мама: Ще си помисля.

Елена
Това би бил добър подарък. Все пък другата седмица имаха рожден ден.
Крис: Та, как мина сделката?
Дамя: Добре. Не правиха никакъв проблем, но имаха алиби за този ден на катастрофата.
Аз: И какъв?
Дамя: Срещнали са се с Оли.
Оли беше един от охраните ни. Той трябваше да им предаде тогава нещо, за което "не" знаехме.
Свъши си добре работата. Може и да получи скоро повишение.
Крис: Добре. Възможно ли е да е някой от хората на баща ти?
Аз: Не. Не изключвам, но няма кой да им плаща. Все пак са минали от тогава 18 години.
Чичо: Но не е изключено.
Леля: Смяна на темата! Как искате да празнувате рожденият си ден?
Дамя: Искам да празнувам сам с приятели.
Беа: Не искам много.. искам само Саманта и Емили.
Алексей: Ами мен?
Беа: Разбира се, но незнам. Не ми е до празнуване.
Аз: Добре.
Можеше да празнуват в някой от нашите клубове. Щеше да ми е по спокойно.
Аз: Може и в някой от нашите клубове.
Дамя: Само ще пречите.
Аз: Няма.
Дамя: Не искам с нея да празнувам!
Беа: Много мило, идиот!
Крис: Стига сте се карали.
Леля: Ще обмислим всичко.
Нямаше да е лесно. Дамяно щеше да иска всички от училището си да са там. Можехме да вкараме всички, но и беше рисковано.
Аз: Направете списък с тези които искате най-много да са там.
Дамя: Но..
Аз: Не ти ще имаш след това проблеми!
Дамя: Мхм.. както винаги..
Беа: Аз ще се качвам. Лека нощ!
Всички: Лека.
Много рано си ляга за четвъртък вечер.
Алексей: И аз ще си лягам.
Крис: Биваше да не знаем къде отиваш..
Аз: Остави ги.

Алексей
Почуках на вратата и, но никой не отговори. Реших да вляза. Беше в банята. Легнах на леглото и, и си мислех колко бързо всичко се случва.
Беа: За какво мислиш?
Аз: За всичко. Времето минава бързо. Остарявам.
Беа: Не си ти личи.
Аз: Но скоро ще започна. А и.. нямам наследници.
Беа: Знаеш, че ми е прекалено рано.
Аз: Знам и ще чакам колкото ти трябва, но не ти обещавам на 100% че ще стане.
Беа: Важно е да сме заедно.
Аз: Да.
Беа си облече една ленена рокличка и легна до мен.
Беа: Махни си тези мръсни дрехи.
Аз: Нося ги от 1 час.
Беа: Мръсни дрехи.
Останах по боксерки.
Беа: Така ми харесваш повече.
Аз: Някой има мръсни мисли.
Беа: Псст. Лека нощ.
Прегърнах я и заспахме.
...

Сутринта
Будилникът и започна да звъни. Беше 6 сутринта. Изгасих го и се обърнах.
Аз: Трябва да ставаш.
Беа: Още 5 минути..
Аз: Не. Ще закъснееш. 8 часът е.
Беа скочи от леглото и отиде в банята. След това в гардеробната и седна пред огредалото си, за да се гримира.
Беа: Защо не ме събуди по- рано!
Аз: 6:30 е.
Беа: Ще си ти го върна!
Аз: Ще видим. Чакам.
Догремира се и слезнахме на закуска.
Беа: Боли ме коремът.
Елена: Искаш ли хапче?
Беа: Да.
Елена: Значи работят като хората тези неща,а?
Беа: Да. Веднага след махането.
Елена: И аз ще се консултирам.
Аз: За какво става дума?
Елена: Не ти трябва да знаеш.
Аз: Дообре. Ще те закарам на училище.
Беа: Добре.
Дамя: Пак ще ни гледат.
Аз: Защо?
Дамя: Нямаш обикновена кола.
Аз: Горд съм с това което имам.
Дамя: Знаем го. Готови ли сте?
Аз: Да.
Беа: Да.
В гаражът ни чакаше спортната ми кола.
Беа: Пу, аз седя отпред!
Дамя: Не сме малки.
..

Училището и беше частно. Едно хубаво нещо. Онези глупаци стояха пред вратата (Кай и Найл)
Аз: И да внимаваш.
Беа: Ще внимавам.
Дамя: Ще те питат после кой те е докарал.
Беа: И ще кажа, че е бил приятелят ми.
И му се оплези.
Целунахме се и тя тръгна.

Дамяно
Лукас: Йо, как си?
Аз: Супер. Другата седмица парти?
Лукас: Разбира се.
Стейси дойде като кученце.
Стейси: Как си, бейби?
Аз: Супер.
Стейси: Кой ви докара?
Аз: Защо разпитваш?
Стейси: Питам просто.
Лукас: Не души навсякъде. Да тръгваме.
Часовете минаваха, пък Стейси ми ходеше по нервите.
Беа: Ще се прибереш ли с нас?
Аз: Да. Стейси ми лази по нервите.
Пред училището ни чакаше чичо. Беше модерно облечен и му се виждаха татуировките. Момичетата им падаха лигите от устите.
Беа: Ще убия всяка!
Само се захилих. Те се целунаха и няколко момчета започнаха да свиркат.
Чичо: Качвайте се.
Аз: Не чакам и покана.
Беа: Прибираме ли се?
Чичо: Да, но трябва да вземем нещо преди това.
Щяхме да минем през магазинът.
Чичо: Ще стоите тук или ще дойдете?
Беа: Ставам тук.
Аз: И аз също.
Беа: Животът ми е скучен.
Аз: Защо? Стейси пита постоянно дали си имаш приятел и кой ни докара.
Беа: Защо е интересува това?
Аз: Незнам.
Беа: Странно.
Чичо се върна с торбичка от магазинът.
Чичо: Това е за теб.
И подаде на Беа шоколад.
Беа: Мерси, мерси!
И се целунаха.
Аз: Ил. Ще се прибираме ли?
Чичо: Да.

...
Мама: Дамяно! Защо си си оставил раницата тук?!
Аз: Незнам за какво говориш. Магия..
Мама: Ще те набия на стари години.
Аз: Блафираш.
Мама: Искаш ли да видиш?
Татко: По-добре не. Легни на дивана. Стига си се движила.
Мама: Много съм си добре. А и преди да ходите в клуба ще вечерияме тук!
Аз: Не. Защо?
Мама: Така.