His or her's

Глава 31

Елена
Аз: Престани да ходиш зад мен.
Дамяно: Не може ли да преследвам любимата си майка.
Аз: Какво искаш?
Дамяно: Не може ли да ти кажа един комплимент?
Аз: Не. Знам, че кроиш нещо.
Дамяно: Не кроя нищо.
Аз: Къде е баща ти?
Дамяно: Незнам.
Аз: Сигурен?
Дамяно: На 100%.

Беа
Вечерта беше ад. Тази Лиса ми ходи по нервите. Само разпитва отново.
Аз: Може ли да си вървим?
Алекс: След малко.
Аз: Това го казваш от часове.
Алекс: Добре. Ние ще тръгваме!
Сбогувахме се и си тръгнахме. Алекс беше меко казано пиян.
Аз: Как успя да се напиеш така?
Алекс: Алкохолът тук е друг.
Аз: Или просто ти пи повече от колкото винаги пиеш.
Алекс: Нищо ми няма!
Аз: Да бе да.

...
Леля: Какво е станало..?
Аз: Пиян е.
Алекс: Не съм.
Леля: Ще ти помогна.
Качихме го в стаята ни и реших да се искъпя. Като се върнах той спеше като бебе. Денят минаваше много бързо.
...

Дамяно
Татко се прибра и най-накрая можех да си ида в стаята. Мама ми беше върнала всички неща, защото трябвало да спря да и вървя по нервите.

Крис
Дано да и хареса новият пръстен. Искам да обновим бракът ни на 100%.
Всичко вървеше добре, за сега.
Алекс: Брат ми?
Аз: Да.
Алекс: Ще искаш ли да вземеш Раяна за малко? Трябва да ида до някъде.
Аз: Не.
Алекс: Хайде де! Лаура я няма, пък на Лукас няма да му доверя бебе.
Аз: Ама на мен?
Алекс: Да. Хайде! До 30 минути съм тук.
Аз: Хубаво.
Не съм гледал бебета от 18 години. Дано не е трудно. Малката спеше още.
Аз: Издръж 30 минути.
Незнам от къде, но усети, че баща и не е тук и започна да плаче. Взех я на ръце.
Аз: Псст. Чичо ти е тук. Не плачи. Гладна ли си? Хайде да видим дали имаш шишенца някъде.
Лаура беше оставила кърма за мое щастие.
Аз: Да направим сделка. Ако спреш да плачиш, ще ти купя всичко което искаш.
Лаура: Дано и да спазиш това обещание.
Аз: Най-накрая! Не мога да гледам деца.
Лаура: Добре се справи. Къде е идиотът да го набия?
Аз: Излезе на някъде. Каза, че ще е до половин час тук.
Лаура: Ясно. Дай ми я.
Аз: Ще тръгвам.
Лаура: Мерси за гледането.
Аз: Няма проблем.
Тези двамата са си същите.
...
Елена: Къде беше?
Аз: При Алекс и Лаура.
Елена: Миришеш и така.
Аз: Да трябваше да гледам Раяна.
Елена: Защо?
Аз: Защото баща ѝ, замина някъде.
Елена: Лаура?
Аз: Беше навън.
Елена: Защо Дамяно ме следеше?
Аз: На разпит ли съм?
Елена: Да. Отговори!
Аз: Незнам.
Елена: Добре. Не ти вярвам, но съм гладна.
Аз: Какво ще ядем?
Елена: Има лазаня.
Аз: Супер. Помислих си и.. Дамяно може да замине.
Елена: Как така се разобеди?
Аз: Защото ние скоро ще заминем и не искам да е сам тук.  
Елена: Добре. Обичам те.
Аз: И аз теб.

Беа
Бях събудена от страшен шум. Алекс беше до вратата с пистолет в ръка.
Аз: Какво..?
Алекс: Псст. Вземи си оръжието и се скрий в банята.
Аз: Добре.
Така и направих.
Алекс: Заключи се. Аз отивам надолу.
Аз: Внимавай.
Алекс: Обичам те.
Дори и не успях да кажа нещо и той излезе.
...
Чаках може би час. Алекс така и не се върна, но се чуваха стъпки.
??: Къде е?
??: Незнам. Трябва да е някъде тук. Провери в банята.
??: Вътре е. Отвори!
Не отговорих. Огледах се, но нямаше прозорец.
??: Ще разбием вратата.
Вратата падна. Не.
??:  Хвани я!
Започнахме битка, но бяха по-силни. Някой  ми удари главата и това беше последното нещо което си спомнях.

...
Събудих се завързана на стол. Главата ми болеше много. Огледах се леко, но бях сама.
Какво стана? Как успя някой да влезе? Дали Алекс е жив? Толкова въпроси без отговор.
Вратата се отвори. Там стоеше...