His or her's

Глава 2

Дамяно
Не ми се ходи със старците. Искам да остана тук.

Аз: Татко? Може ли..
Татко: Не.
Аз: Моля..
Татко: Не. Готов ли си?
Аз: Да...

Май няма този път да се отървя.

Аз: Къде са мама и сестра ми?
Татко: Ще дойдат по- късно. Хайде.

Аз винаги съм бил повече с татко отколкото с мама. Незнам защо. Може би не ме обича толкова..

Татко: Ще минем набързо през Лаура, за да вземем Лукас и Алекс.
Аз: И те ли идват?
Татко: Да.
Аз: А леля?
Татко: Майка ти ще я вземе.
Аз: Значи те сами?
Татко: Да.
Аз: И колко време ще пътуваме?
Татко: Един ден.
Аз: Не. Със съмолет?
Татко: С кола това означава да се настаниш удобно.

...

Чичо: Та чух за вашата беля.
Лукас: Не беше нашата. Беше моята.
Само го погледнах, а той ми намигна.
Лукас: Взех ти от запасът.
Татко: Още пушиш?
Чичо: Може би.. Та.. не взимай повече от там, че леля ти Елена ще откачи при следващият път.
Лукас: А от къде да намеря?
Чичо: Питай мен.
И всички започнахме да се хилим.

Беатрис

Мама донесе нещата и ме накара веднага да ги облека. Гримира ме и ми оправи косата.
Мама: Готова. Докато момчетата се бият от път ние ще летим.
Аз: Как така?
Мама: Да кажем, че ще мога да взема колата ми в съмолетът. Та да тръгваме, че трябва да вземем леля ти.
Аз: Тя може да лети с нас?
Мама: Да.

При леля Лаура

Аз: Здрасти!
Леля: Коя си ти и къде е моята Беа?
Аз: Това съм си аз.
Мама: Искаше малко преобраза.
И повдигна ръменете си.
Леля: Ще тръгваме ли?
Мама: Да. Взе ли си всичко?
Леля: Да.

На летището всички ме гледаха сякаш имах нещо на лицето. Освен грим нямах нищо друго. Татко и Дамя (Дамяно) бяха тръгнали преди доста дълго време. Дано да се засечем, за да видят промяната ми още днес.

Качихме се в самолетът и сега щяхме да пътуваме 12 часа.

12 часа по- късно

Мама и леля спореха през целият път за нещо, но ознах, че не сме случайно на почивка и че мама има оръжие, но не иска никой да знае това.

??: Дами, моля ви се да закопчаете коланите. Кацаме след 10 минути.

Точно и така стана. Кацнахме в Мексико. Не сме били никога тук.

Аз: Може ли да дойда на срещата с вас?
Мама: Всички сме там, за да не изглежда странно.
Аз: И само брат ми не знае нищо?
Мама: Да. Баща ти вече трябва да са стигнали.
Мама запали веднага колата към хотелът.

Дамяно

Стигнахме след мъчителен ден. Не мога да повярвам, че другите стигнаха преди нас.
Седяхме на диваните. Вратите се отвориха и от там влезе някаква много красива красавица.
??: Стига си ме гледал така, идиот такъв!
Татко: Какво е направила майка ти с теб?
Беа: Промяна.
Мама: Нищо и няма.
Аз все още седях там и не можех да си представя, че това е Беа.
Аз: Лукас? Внимавай. Тече ти лигата.
Всички започнахме да се смеем.
Мама: Взехте ли ключове?
Татко: Не. Чакахме ви.
Мама: Хайде.
Всички бяха заедно в една стая освен Беа.
Аз: Не може ли аз да съм сам?
Мама: Не. Стига си мрънкал! Приготвяйте се ще ходим да ядем.
Аз: Ставям си багажът и идвам.

В стаята

Лукас: Сестра ти изглежда много секси.
Аз: Наречи я още веднъж така и няма да имаш език, за да го кажеш!
Лукас: Не се пали толкова.
Аз: Внимавай.

Вечеря

Мама: Та. Утре отиваме на пазар, след това на плаж и вечерта е гала вечерята.
Беа: Но нали беше вчера на пазар..
Мама: Една жена никога няма достатъчно дрехи.
Татко: А майка ти абсолютно никога. Може да няма никакви пари, но ще си купи нещо.
Мама: Стига си ме излагал. Та утре всички мъже в смокинги.
Аз: Но не искам.
Мама: Не съм те питала.

И ето я моята любима майка.

Лаура: Не бъди толкова строга с него.
Мама: Ако не съм строга ще стане като Крис или още по зле... Алексей. И като говорим за вълкът.
Алексей: Привет! Как сте? Ето я моята любима.. търсих те навсякъде.
Мама: То да ти бях любима..
Алексей: Не говоря за теб, а за дъщеря ти.
Мама: Нали знаеш, че сте една кръв?
Алексей: На полувина.
И и намигна. Татко само гледаше.
Алексей: Не се муси Гарсия. Къде е онзи палавник?
Аз: Тук съм.
Алексей: Не те разпознах с тази прическа.
Аз: Супер.
Ядохме, чичо Алексей се напи и започна отново да сваля всички...