His or her's

Глава 9

Дамяно
Аз: И ще и се размине?
Мама: Защо не? Големи сте, вие си ришавате.
Аз: Защото е ужастно!
Мама: Знаеш ли какво е ужастно? Да бъдеш даден на някой, защото баща ти е безделник!
Аз: К..какво имаш предвид?
Мама: Как си мислиш че се запознах с баща ти? Да, точно.. насила!
Татко: Какво става тук?
Мама: Синът ти си мисли, че може да решава кой как живее!
Татко само ни погледна.
Мама: Бях дадена на баща ти, защото баща ми беше идиот. Бях малко по- голяма от вас. Да не мислиш че е лесно да отгледаш деца на 20? Та аз самата бях дете!
Татко: Успокой се..
Мама: Няма да се успокоя!
Аз: Извинявай..
Мама: Разочароваш ме.. самият не можеш да се гледаш, пък гледаш другите.
Аз: Тя ми е сестра..
Мама: Затова ли Лукас беше такъв?
Аз: Не. Той сам си реши.
Мама: Мхм.

Елена
Влезнахме в стаята ни с Крис.
Крис: Какво имаше той предвид?
Аз: Ще разбереш рано или късно..
Крис: А защо не сега?
Аз: Предпочитам да не го ознаеш от мен.
Крис: Ще побеснея ли?
Аз: Може би, но може би и като ознаеш всичко не.
Крис: Добре.. ще ходим ли на закуска всички?
Аз: Ако си на 100% сигурен.

На закуска
Беа и Алексей дойдоха с 5 минути разтояние зареди другите.
Крис: Какво е станало с теб?
Беа: Нищо.
Можеше да носи поло, но идиотът беше я посинил без край.
Крис: Как така нищо?
Беа: Не започвай и ти.
Лукас беше по тих и от водата.
Лаура: Та как сте всички?
Лукас: Перфектно.
Дамяно: По-добре не съм бил никога..
Беа: Супер.
Лаура: Толкова лъжи за 2 минути никога не съм чувала..
Дамяно: Чудно защо...
Аз: Престани. Вчера всичко му хареса на Георг и даже се радва да работи с вас като и вие решите да започнете.
Алексей: Не!
Аз: Ти не решаваш. Скоро стават на 18.
Лукас: Как така?
Аз: Дълга история и тъпи доктори.
Лаура: До тогава искам да сте се оправили!
Беа: Дано...
Алексей: С теб трябва да поговорим.
Аз: Знам.
Лаура я нямаше за един момент и... водите и изтекоха...
Беа: Бебето идва..
Алекс: Край! Ще умре!
Аз: Много си глупав! Викнете докторът, ние се качваме горе.
Лаура: Няма да рода в мърлява болница! Ще го родя в стаята!
Аз: Ще успеем. Беа вземи чисти чершафи и кърпи. Крис иди да купиш малка вана и термометър, след това Дамяно направи вода която да е 38,8 градуса и я качете с Лукас. Алекс? Опитай се да намериш докторът!
Алексей: А аз?
Аз: Ела с мен.
Лаура: Ще тръгваме ли най- накрая!
Аз:Хвани я от едната страна, аз от другата.
Лаура: Прекалено е рано..
Аз: Но ще се справите.
В асансьорът започна да плаче.
Алексей: Хей..ще се справиш... дишай само за да свърши по бързо всичко. Имате ли тази гимнастическа топка с вас?
Лаура: Да..
Аз: Тогана отиваме натам. Беа те променя.
Алексей: Сега не е моментът.
Лаура: Разсейвайте ме!
Аз: С какво?
Започна да вика. Контракция.
Аз: Кажи на Дамяно, че ни трябва ножица от пакета за първа помощ и нещо за десифекциране!
Сложихме Лаура на леглото.
Лаура: Защо го послушах да имаме още едно дете...
Аз: Няма по-прекрасно неща от дете. Ще успееш!
Лаура: Не..
Аз: Лаура.. вече си при 8см... ще трябва да се обадим някъде за малка помощ.

Разговор
Докторът: Слесващата контракция трябва да напъте колкото се може повече и вие хващате детето така че да не се задуши.
Аз: Добре..Лаура чу го..
Напъна два пъти и детето излезна.
Докторът: Режете пъпната връв която е защипата с две щипки.
Аз: Готово.
Дадох детето на Алексей. Беше тя както си пожелаха всички. Плачеше както всички бебета.
Докторът: Миете детето само с мокра кърпа. Не я потопявате във водата!
Алексей я държеше ,пък Беа му помагаше.
Докторът: Сега и идва втората част на раждатето.
Реших да не го слушам.. имаше контракция.. запуших и носън и всичко излезна.
Аз: Цветът е нормален.
Докторът: След малко съм при вас.

Затвори

Точно както каза така и стана.
Прегледа и двете. Алекс беше припаднал и него трябваше да спасяваме...
Но най-важното беше, че са живи и здрави,но лошото е че ще трябва да останем тук всички докато не мине месец... това не е хубаво зареди училището на Дамяно, Беа и Лукас. Ще трябва да намериме някакъв вариант.

Разговор
Директор: Здравейте, г-го Гарсия. Искахме да ви попитаме дали децата ви ще останат в училището ни?
Аз: Добър ден. Искаме много да останат, но сме в задънена улица в Мексико. Има ли вариант да учат онлайн или да им пращате задачите?
Директорът: Може. Понеже и двамата имат приемливи оценки за сега, но искаме да сте съгласни да им пишем и оценки за това което са писали.
Аз: Разбира се. И Лукас Гарсия също. Довиждане!

Затворих

Сега.. трябваше да купим неща за малката, а пък хотелът ни ще бъде безплатен за това време, защото и на шефът на хотелът му се родила дъщеря и се радва.
Докторът трябва да идва всеки ден...омазахме всичко.

Лаура: Не може да останем тук..
Аз: Може. Имаме достатъчно пари и проблемът с училището също е разрешен.
Лаура: Но..
Аз: Почивай си. Ще се оправим ние, пък твоят мъж нека да спи, че ми ходи по нервите.
Само се засмя леко.
Щяхме да купиме няколко дрешки, памперси, шишета две ако нещо стане, биберони.. дано да се справим.
Беа: Може ли да дойда с теб?
Аз: Разбира се.
Реших, че така и така ни трябва помощ и исках да видя как ще се държат пред мен.

Чат
Аз: Искаш ли да дойдеш с нас?
Алексей: Кой е нас?
Аз: Беа и аз.
Алексей: Хм, да помисля..🤔 добре, но всеки трябва да има оръжие.
Аз: Знам. 🙂
Алексей: Тогава се оправяйте.
Аз: Къде си?😐
Алексей: На бара с Крис.
Аз: Защото..?
Алексей: Не разпитвай. Може и да съм му казал вече все пак от километри може да види всеки какво е ставало 😉
Аз: Идиот.

Беа: Тръгваме ли?
Аз: Да. Трябва само да съберем някой от барът. 

...
Аз: Крис..
Крис: Разбрах какво имаше предвид, че ще се ядосам, но няма смисъл. Как не сме разбрали?
Аз: Приличат си малко. Остави ги. Няма да продължи дълго такаче...