His or her's

Глава 26

Дамяно
Тези ми изцедиха енергията. Не стига, че пишеше тук-там изпитите ами и тези не спират да вървят. Мария се сприятели много добре с Беа. Даниел е все още лайно което ще получи плесници ако пипне Беа.

Беа: Та. Да хапнем нещо и аз трябва да се прибирам.
Даниел: Ще ни покажеш ли къде живееш?
Беа: Така и така ще ме оставите там.
...
Паркирах пред къщата на чичо и на Даниел му падна ченето.
Аз: Важен човек е и с пари.
Беа: Чао.
Мария само стоеше и гледаше. Бяха вече от дни тук и не мисля, че чичо ще продължи да и разрешава да излиза с тези двамата.
Аз: Трябва да вземем някой, но е по път.
Щяхме да вземем Лукас. Все още ми е смешно. Със сигурност пак щеше да пуши "трева".
...
Лукас: Кое е това маце?
Мария: Идиот.
Лукас: Я гледай! Тя могла и да говори.
Мария: Мога и да удрям.
И го удари по главата. Лукас само я погледна на криво.
Лукас: От къде ги извади тия?
Аз: Ти беше с нас когато дойдоха с майка си.
Лукас: Ааа вярно. Забравих.
Аз: Или беше напушен.
И се засмях.
Лукас: Какво се смееш? Да не съм направил нещо?
Аз: Не,не.
Мама ни посрещна веднага с ядене. Сякаш беше друг човек.
Мама: Мария? Как върви при теб училището?
Мария: Ами добре г-жо Гарсия.
Мама: Наричай ме Елена.
Мария: Добре.
Аз: Нямате ли изпити?
Даниел: Издърпаха ги назад, за да нямаме дълга ваканция.
Мама: Ужас. Ваще не са ли скоро?
Аз: Да. Днес. И други ден. И по други.
Мама: Учи ли? Видя ли сестра си? Онова келеме кара ли я на училище?
Даниел: Не харесвате много гаджето и?
Мама: Познавам го много добре затова.
Аз: Това не ги интересува.
Даниел: Интересува ни.
Този се опитваше да сваля сестра ми и ако си мисли, че ще му се получи е сбъркал. Ще го накълцам жив!
Аз: Качвам се в стаята си. Дано нямам пак неканен гост.
Знаех, че ще сбърка стаите отново понеже само на една от вратите имаше нещо и това беше на Беа старата стая, която нямаше никой да промени.
И ето. Реших да играя на нещо на плейстейшънът. Бях оставил Лукас на някаква спирка, за да можел да пуши.
Този е толкова изгубен.
И както очаквах влезна Мария при мен.
Мария: Съжалявам.
И излезе. Толкова е непохватна. Или нарочно го прави.

Разговор
Беа: Къде са ми учебниците?
Аз: Затова ли ми се обади?
Беа: Да.
Аз: Къде си ги зарязала последно?
Беа: Дадох ти ги. Вчера.
Аз: Тогава са в колата.
Беа: Трябват ми.
Аз: Ела и си ги вземи.
Беа: Ще ми ги докараш.
Аз: Не.
Беа: Да.

И затвори.

Можех да накарам Мария да дойде с мен.
Аз: Ще дойдеш ли с мен?
Мария: Къде?
Аз: До сестра ми.
Мария: Ами брат ми?
Аз: Спи със сигурност. Хайде ще е набързо.
Видях, че много не искаше, но дойде.
Облече си палтото и обувките и излезе. Реших да пуша една цигара.
Мария: Вредни са.
Аз: И?
И ми я взе.
Аз: Това е мое!
И я стъпка. Исках да взема още една, но ми взе кутията.
Аз: Може да си победила за сега, но ще си ти го върна!
Мария: Няма.
...
Беа: Благодаря!
Аз: И не ги забравяй повече.
Беа: Голям си идиот. Не го слушай. Искаше ги вчера на заем. Не гледай как изглежда, вътрешно е нерт.
Мария се засмя.
Аз: Не е така! Чао!
И запалих. Карах с мръсна газ.
Мария: Намали малко! Ще катастрофираме!
Познавах си колата. Знаех, че няма да стане така. Спрях на един червен светофар и някой почука на вратата. Мария понеже е наивна отвори вратата.
??: Най-накрая те намерих, малки Гарсия!
Мария беше издърпана от колата заедно с мен. Как може да няма никой на около?!