His or her's

Глава 15

Няколко дни по- късно
Беа
Най- накрая свободна! Всички бяха тук без Алекс. Това ме натъжи доста.
Мама: Как си?
Аз: Като смазана от трамвай. Прекалено много спане.
Мама: И сега продължава същото. Хайде да тръгваме.
Аз: Къде е..?
Мама: Изникна нещо.
Татко ме повдигна.
Татко: Няма да ходиш и да се преуморяваш.
Аз: Нищо ми няма.
Татко: Това е моята принцеса, но няма да ходиш.
Аз: И сега какво се очаква от мен?
Мама: Ще помагаш на леля си. Скоро си тръгваме.
Това съвсем забравих... това означава, че Алекс трябва да се прибере...
Дамяно: Стига си мислила. Всички сме на една крачка от теб.
Качиха ме в колата и право към хотела на вечеря. Не съм гладна, но нямам избор..

..
Алексей
Реших да я изненадам и да украся цялата стая с цветя и балони. Липсваше ми, но не исках всички да ни гледат истерясало. Докторът ме изнерви и без това... "родителите и". Знам че изглеждам стар, но чак толкова.

Беа
Имаше всичките ми любими храни. Пица, Бургери, картофки.. те искаха да ме направят свръх дебела.
Аз: Това е прекалено много..
Мама: Яж. Не е.
Изядох една пица и картовки и направо се пръснах.
Аз: Не трябва ли да ям здравословно?
Мама: Не. Докторът каза да ядеш.
Като каза доктор... след 1-2 седмици трябваше да махна пръстенът.
Аз: Може ли да си ходя в стаята?
Татко: Изчакай ще те заведа.
Дамяно: Остави на мен, ти яж.
Аз: Не съм малка. Мога и сама.
И се усмихнах.
Дамяно: Не. Аз така и така също се качвам.
Помогна ми бавно да стана и тръгнахме към стаята ми. Тъжна съм, че Алекс изобщо не се появи..
Дамяно: Ако ти трябва нещо ми пиши.
Аз: Преовеличавате.
Дамяно: Не е вярно! Само да видиш малката, бебе чудо... може да си държи главата.
Аз: Сериозно?
Дамяно: Да. Е, лека нощ!
Аз: Лека!
Отворих си вратата и в коридорът беше пълен с рози.
Следвах розите които водеха до балконът.
Там беше той.
Алекс: Извинявай, че не дойдох в болницата, исках да те изненадам.
Аз: Радвам се да те видя. 
Прегърна ме леко и целуна.
Алекс: Обичам те.
Аз: И аз теб. Помислих си, че си си тръгнал..
Алекс: Не бих.
Аз: Но скоро се връщаме.. и ти трябва..
Алекс: Мога да си ходя за седмица или веднъж на няколко месеца. Майка ти иска да ме замества, за да се чувстваш добре.
Аз: Благодаря!
Алекс: Това го кажи на майка ти.
Целунах го отново.
Алекс: Радвам се, че си добре.
Аз: Радвам се, че си тук.
Целунахме се по дълго.
Алекс: Да седнем?
Аз: Добре.
Беше всичко в рози и светлини. От стаята ми се виждаше една част от Мексико.
Аз: Мерси.
Алекс: За какво?
Аз: За всичко.
И се прегърнахме.
Алекс: Имаш ли някакво желание?
Аз: Имам, нооо не може сега.. докторът ми забрани.
Алекс: Тогава може само да се гушкаме.
Аз: Да.