His or her's

Глава 6

Елена
Кой знае къде е.. горката ми дъщеря. Лукас е виновен! Това което ми прошепна беше, че той е спрял контакт с нея. Разбира се знам, че тя го харесва, но и знам, че не е за нея! Сега трябва и да намеря Алексей!

Алексей: Здравей и на теб скъпа братовчедке!
Аз: Беа я няма.
Алексей: На скалите е. Остави я.
Аз: Как..?
Алексей: Проследих я и говорих с нея. Онзи пикльо ще го убия някой ден.
Аз: И аз с теб.
Алексей: По- добре я остави сама да дойде при теб, но дори и да не дойде ще иска да влезне в работата.
Аз: Но защо ще и трябва? Имам предвид Дамя също още не е..
Алексей: Разликата е, че тя знае, а той не.
Аз: Защото на нея може да и вярвам повече!
Алексей: А и.. дъщеря ти се целува добре..

И започна да тича.

Аз: Няма на къде да бягаш! Ще те убия!
Казах аз на шега.
Дамяно: Какво става?
Аз: Чичо ти знае какво! Трябва да поговорим..

Дамяно
Това няма да приключи добре.
Мама: Ние сме от мафията.
Аз: Знам.
Мама: От къде?
Аз: Не мислиш ли, че няма да намеря дрогата в гаражът?
Мама: Може би? Та.. не бях за нещо друго така с теб.. просто не исках да си като баща си, но имаш неговият характер...
Аз: Но съм друг човек. Къде е Беа?
Мама: На скалите. Скарали са се с Лукас.
Аз: Защо?
Мама: Направил и е една представа която не може да осъществи.
Аз: Защото аз съм посредата?
Мама: Да. Той не иска връзката им да ви пречи. Това поне чух от камерите.
Аз: Хм.. виж! Ето я! Оплаши ни!
Беа: Не съм искала.. исках просто да съм сама...
Мама: Ела тук.

Колкото и лигаво да звучеше се прегърнахме.
Аз: Нямам против.. ако ти и Лукас..
Беа: Не. С него няма как и да върви нещо..
Аз: Защо?
Беа: Прекалено си му важен. Аз ще съм на 2 място. Пък и.. може би има нещо друго.
Мама: Въпреки... целувала си се с чичо ти?!
Татко: Какво?
Аз само я погледнах шокирано.. но бях наясно.
Беа: Аз..аз.. знам.. че се целувах с някой, но не с кой..
И се усмихна леко.
Татко: Къде е Алексей?!
Мама: Остави го.
Татко: Само и това ми липсва.
Аз: Беа? Искаш ли да спиш при мен?
Беа: По- добре ти при мен..

Отидохме в стаята и и си легнахме. Много пъти сме спали в едно легло, но откакто пораснахме тя не го искаше, защото и било странно да бъде в едно легло с брат си.

На сутринта

Беа: Трябва да ставаме!
Аз: Защо?
Беа: Мама ни вика.
Аз: Но.. не можа сега.. Все пак съм момче.
Беа: Това не исках да зная.
Аз: Тръгвай ти и кажи, че имаше една малка спънка.

Беа
Ил! Това не исках да го зная!
Мама: Къде е брат ти?
Аз: Малко е зает.. ще дойде.
Мама: Как така? Трябваше да е тук с теб!
Аз: Имаше спънка.. не мога да ти обяснявам на закуска! Какво има?
Мама: Георг иска да се срещнем отново. Било му харесало партито.
Аз: Добре? И защо сме ви ние?
Мама: Ще трябва да се научите за няколко часа да стреляте. Прекалено е опасен, за да не можете. Иска ви и вас, защото ако решите след години всичко това е ваше.
Аз: Добре! Кой ще ме учи?
Мама: Отивам да се занимавам с Лаура и роклите, та... мисля, че баща ти или онзи глупак.
Татко: Аз ще съм!
Не че и ми се вярваше да е някой друг...

На стрелбището
Татко стоеше с отворена уста пък аз целех целта точно на червената точка.
Татко: Който и да стои пред теб.. не искам да съм аз!
Чичо Алекс: Това и не го има от теб. Синът ти е като теб. Де да беше Лекас добър...
Дамя се целеше само в гърлото. Ужас.
Татко: Мисля, че не ви трябва повече. Беше само за да почувствате как е за всички случай.
Аз: Може ли сега да си легна в хотелът?
Татко: Да. Лошо ли ти е?
Аз: Не, но съм изморена.
Добрече стрелбището беше няколко метра от хотелът.

Дамяно
Мисля, че ще си поговоря с Лукас за това със сестра ми.
Лукас: Какво става?
Аз: Защо избяга тя така изведнъж?
Лукас: Знаеш много добре.
Аз: Мога да си представя какво е да. Но какво ще кажеш от твоя страна?
Лукас: Нищо. По- добре ще си е без мен.
Аз: Щом така мислиш..