Глава 18

73 4 2
                                    

Беа
Не можех да спя. Беше сигурно към 6 сутринта. Реших да се оправям. Изкъпах се, измих си зъбите, облякох се, косата и гримът. Даже и бях прекалено бърза и реших да закуся нещо, все пак не искам пак да ми викат.
Готвачката: Какво ще поискате?
Аз: Портокаров сок и палачинки.
Готвачката: Точно са готови.
Аз: Ако може и шоколад.
Тя: Разбира се.
Наядох се и реших да събудя Дамяно.
Качих се нагоре, но не си беше в стаята. Сигурно е пак с онази.
Татко: Ще те закарам.
Аз: Няма нужда.
Татко: Има. И Кай ще стои пред училището ти. Ако има нещо го викни.
Аз: Нужно ли е?
Татко: Да. Не можеш да носиш оръжие.
Аз: ПФ, добре. Къде е Дамя?
Татко: Тръгна по- рано.
Аз: Добре? Да тръгваме.

...
Татко точно паркира и всички погледи паднаха към мен.
Татко: Защо така гледат?
Аз: Откъде да знам.
И повдигнах ръмене.
Аз: До после.
Минавах през тълпата от хора и те продължаваха да ме гледат.
Влезнах в час и седнах до едно момиче.
Аз: Може ли да те попитам нещо?
Тя: С мен ли говориш?
Аз: Да, защо не?
Тя: Ти си новата. Не сме те виждали преди и си помислих че си прекалено сдухана за да говориш с мен.
Аз: Не съм нова... от преди ваканцията съм даже в училището. Аз съм Беатрис Гарсия.
Тя: Лол. Не е възможно!
Аз: Затова ли ме гледат всички така?
Тя: Да. Аз съм Саманта.
Аз: Както знаеш съм Беатри, но предпочитам Беа.
Саманта: Приятно ми е тогава.
Аз: И на мен. Пропуснах ли много?
Саманта: Не. Все същото.
Аз: Супер.
Пред мен застана едно русо момче може би с година по голям.
Той: Коя си?
Аз: Баба ти.
Той: Новата могла и да отговаря.
Аз: Де да бях нова.. от преди ваканцийте съм тук.
Той: Преди ваканцийте дойде един зубър.
Аз: Това съм аз. От плът и кръв.
Той: Не вярвам.
Дамяно: Остави я.
Той: И защо? Да не ти е гадже?
Аз: Ил. Това е брат ми.
Русият се обърна, погледна Дамя и си седна на мястото.
Дамяно: Като изглеждаш така няма как някой да те познае.
Аз: Същата съм си. Стига си мрънкал. А и какво беше това днес?
Дамяно: Не ти трябва да знаеш.

Дамяно
Свършиха няколко часа и Лукас се появи.
Лукас: Да пушим?
Аз: С удоволствие.
Лукас: Какво има?
Аз: Всички се лепят за Беа.
Лукас: Защо?
Аз: Зареди новият и вид.
Лукас: Ясно.
Изпушихме джойнта и влезнахме в час. Щяхме да пишем някакъв тест. Дано да изкарам поне 4ка.
По обяд дойде татко и ни взе.
Татко: Готови ли сте?
Беа: Да.
Аз: Както и да е.
Татко: Пак ли?
Аз: Не.
Татко: Виждам ти очите от километри. Не те ли е срам?
Аз: Ни най малко.
Татко: Ужасен си.

...
В болницата беше едно и също. Чакане.
Докторът: Семейство Гарсия?
Татко: Да.
Докторът: Може да влезете.
Мама лежеше завързана за системи и няколко сини петна по лицето.
Татко: Не мога...
Беа: Будна ли е?
Мама: Да. Добре съм. Нищо ми няма.
Татко: Моя е вината.
Мама: На никой не е. Кой ме докара тук и..
Татко: Не е било бебе, а киста. И Кай и Найл те докараха.
Мама беше леко тъжна, но после се усмихна.
Мама: Казаха ли ви колко ще седя тук завързана?
Татко: Потърпи малко. Събудила си се наскоро.
Мама: Мога и да стана ако ме питаш.
Татко: Не е препоръчано зареди многото конци.
Мама: Развалиха ми коремът.
Татко: Имаш малки 3 резреса.
Мама: Добре.
И в лошото време си мислеше за формата.

Алексей
Бях с баща си и майка си. Тук всичко вървеше перфектно.
Татко: Не те ли е срам?
Аз: Не.
За какво ставаше дума? Беше зареди Беа. Мислят си, че ще я зарежа.
Аз: И този път никой няма да убива приятелката ми!
Погледнах мама. Беше простреляна една от бившите ми.
Мама: И да искам не мога.
Татко: Не говори така. Тя е моя кръв!
Мама: Знам. Та. Разбра ли това за Елена?
Аз: Кое?
Мама: Катастрофирала е и е в болница.
Аз: Трябва да се върна.
Татко: По- бавно. Оправи всичко до вечертът и ще летим всички утре.
Аз: Дано да успея.
Татко: Ще ти помогна.

Беа
И все пак съм сърдита, че не ми каза. Нито пък се обади.
Дамя: Лягай си.
Аз: Защо?
Дамя: Имаме работа преди училище.
Аз: Ок.
Щях да облека нещо черно. Но какво?
Оправих се и си легнах.

На сутринта
Някой вдигаше голям шум. Погледнах часовникът и беше.... 13 часът?!
Училището ми свърши. Ужас!
Направих си сутрешната рутина и слезнах.
Аз: Защо никой не ме събуди?!
Татко: За да поспиш.
Аз: Имам училище!
Татко: Извинена си.
Аз: Защото..?
Татко: Майка ти се прибира. И тук е някой за теб. Иди в кухнята и яж.
Вътре беше...

His or her'sWhere stories live. Discover now