His or her's

Глава 28

Дамяно
Не исках да чувствам нищо. Мария щеше да е в опасност, ако тръгнеме. Щях да е игнорирам докато не си тръгнат.
Мама: Не!
Аз: Не мога да рискувам.
Татко: Най-накрая! Някой на мое мнение!
Мама го удари и му пусна неодобрителен поглед.
Аз: А и така и така ще замина за няколко месеца при чичо Смирнов.
Мама: Това пък откъде дойде?
Татко: Ами...
Мама: И не сте си и помисляли да ми кажете?
Аз: Докато не замина, да. Защото реакцията ти е така, както и аз им казах.
Мама: Няма да ходиш никъде. Опасно е.
Аз: Всичко е опасно.
Мама: Но това още повече. Прекалено много врагове имаме, Дамя. Остане поне още малко за подготовка.
Аз: Имам още малко време тук.
Мама: Но това е прекалено малко.
Татко: Остави го. Тренира всеки ден.
Аз: Пък Беа ще я оставиш?
Мама: Тя е с Алексей. Това е друго.
Аз: Не е. И аз мога да замина с тях.
Мама: Пък и тя ще бъде за максимално седмица и ще оправи една-две сделки.
Татко: Как..?
Мама: Псст.
И постави пръст на устните му. Леко се засмях.
Аз: Тръгвам.
Момчетата ме чакаха при кафенето.
Максим: Къде остави красавицата?
Аз: Не ти влиза в работата.
Иван само ни погледна и направи тъжен поглед.
Аз: Какво ти има?
Марко: Онази скъса с него.
Аз: И защо?
Иван: Има си друг. Пък аз толкова време и ходех по шапката.
Аз: Затова момчета, аз не се влюбвам.
Иван: И това ще дойде. Тогава и ти ще седиш така като мен и ще се чудиш защо и какво си и направил, за да свършиш така.
Аз: Не ме проклинай.
Иван: Не те.
И това беше последният разговор за жени. Останалия обяд говорихме за сделки и къде трябва да ходим.

Беа
Както си учих ми се обади Мария.

Разговор
Аз: Какво е станало?
Мария: Нищо важно, но брат ти ме отблъсква и исках да говоря с някой..
Аз: Не е нещо ново за него.
Мария: Да, но...
Аз: Какво но?
Мария: Целунахме се.
Очите ми се разшириха.
Аз: И?
Мария: Два пъти. И после ме запозна с Иван, Марко и Максим.
Този беше идиот. Вкарва я в неприятности.
Зад мен беше Алекс и четеше нещо.
Аз: Ще се оправи.
Мария: Сигурна?
Аз: Да.
Мария: Добре, чао.
Аз: Чао.

Край

Алекс: Какво има?
Аз: Мария и Дамя.
Алекс: Все някога ще му влезе нещо в главата.
Аз: Но дано не е прекалено късно. Какво правиш?
Алекс: Отговарям си имейлите. Секреталката ми не върши никаква работа.
Погледнах го само лошо и се обърнах.
Алекс: Нещо грешно ли казах?
Аз: Защо имаш секретарка?
Алекс: За да ми оправя някой документите които са скучни.
Аз: ПФ.
Алекс ме прегърна.
Алекс: Не се сърди, ревнивке. Скоро заминаваме.
Радвах се да видя Русия. Дано да е малко по-топло.
Аз: Не съм ревнивка.
Алекс: Си.
И започна да ме гаделичка докато не получи ръката ми в лицето си.
Алекс: Това за какво беше?
Аз: За да престанеш.
Алекс: Леля ти ще дойде скоро.
Понеже ме домързя да питам коя леля само кимнах и се обърнах на страна. Малко сън нямаше да ми се отрази зле.

...
Бях събудена от една топла ръка.
Алекс: Леля ти е тук.
Аз: След малко...
Алекс: Хайде.
Изтърках си очите, пооправих си косата и слезнахме надолу. Беше леля Лаура.
Леля: Искаш ли да я подържиш?
Аз: Да.
Малката ме гледаше с още сините и очи.
Аз: Красива е.
Леля: Точно колкото теб. Красива къща.
Аз: Дам.
Леля: Не е ли много тиха?
Аз: Да, но като сме навън и така не се усеща.
Леля: Хм.
След като леля си тръгна, Алекс трябваше да работи много и затова си легнах.
Общо взето много ми се спеше. Изпитите свършваха и щяхме веднага да тръгнем.

...
В Русия
Леля Рая: Поздравления!
Чичо: Това ще го отпразнуваме!
Аз: Няма нужда.
Чичо: Има.
Откакто пристигнахме само говорят за това, че съм си взела изпитите и че се радват, пък мама ревеше преди да тръгнем, защото е щяла да изгуби детето си, после започна да бие Алекс и да го отвинява за всичко. Общо казано пълна бъркотия. Мария си бяха тръгнали понеже и тя имаше изпити, но беше още тъжна зареди брат ми. Като говоря за него и той щеше да е тук след няколко дни. Нямам и секунда време без да не дойде и той.
Леля: Как си?
Аз: Добре, а ти?
Леля: И аз. Ще правя пелмени. Искате ли и вие?
Алекс: Да.
Чичо: Беа? Може ли да дойдеш за малко...