Тя знае какво е семейството на най - добрият ѝ приятел.Той знае за нея.Дали нещата ще са толкова цветни колкото изглежда всичко?
Веднъж някой беше казал , че любовта се появява в най - малко очакваният момент.....Е може би беше прав или пък не..
След като се настанявам в хотела решавам , че ще легна да поспя малко и след това да изляза на вечерна разходка.
3 часа по - късно
След като се наспах облякох едни къси панталони заедно с черен потник и излязох да се разходя. Докато се разхождах случайно се блъснах в един човек , но след това се чу нещо , което най малко очаквах.... Човека беше прострелян...Всъщност аз не се блъснах в него а той скочи и пое куршума..., но въпроса е защо?
След като се обадих на 911 чаках и се качих в линейката.Та този напълно непознат човек спаси живота ми. Докато пътувахме в линейката телефона , който беше изпаднал от джоба му и аз държах, започна да звъни.Вдигнах.Първото което чух беше глас.Красив , но и ядосан глас. -ПО ДЯВОЛИТЕ, ДАН ВДИГНИ СИ ШИБАНИЯТ ТЕЛЕФОН ОТ 15 МИНУТИ ТИ ЗВЪНЯ!!! -Извинете , но не е Дан...аз се казвам Кортни Бийлс , но тъй като го простреляха пътуваме към болницата... -Моля??Коя болница?-красивият глас вече звучеше разтревожено. Казах болницата към която пътуваме , след което се чу едно приглушено "Благодаря" и телефонната връзка приключи.
40 минути по-късно
Вече от 30 минути сме в болницата , а аз седя пред операционната и чакам новини за този непознат , на който мисля , че името му е Дан.Хубаво име.ПО ДЯВОЛИТЕ, БИЙЛС СРЕДОТОЧИ СЕ!!НЕ МУ Е ВРЕМЕТО СЕГА!! След малко видях едно момиче заедно с двама по - възрастни хора , като то тичаше и питаше всеки доктор за някакво момче - доколкото разбрах брат ѝ Даниеле...Дали може това да е името му??Момичето дойде и до мен.. -Хейй ти ли си момичето с което говорих по телефона?-попитах. -А Вие сте? -Ол да , извинете Кортни Бийлс , приятно ми е! -Приятно ми е!Исабела.Извинявам се , че реагирах така остро... -Няма проблем Исабела. -Само Иса ако може. -Разбира се! -Някакви новини за брат ми? -Не.Седя от 30 минути , но няма нищо..Само влизат и излизат някакви доктори...Та даже не знам какво се случи..всичко стана толкова бързо.. -Разбирам..важното е , че си добре! -Да , но той не е!-продумах вече плачейки. -Брат ми е силен.Познавам го.Ще се оправи. -Сега си отиди в къщи , а утре ела ако искаш.-каза ми усмихнато една дама... -Ако нямате против желая да остана...Все пак сина Ви ми спаси живота..Син ли ви е??Извинете...Просто много си приличате с Иса , а- Жената ме прекъсна: -Няма проблем , Кортни.Да , син ми е.Между другото аз съм Елинор , а това е Алехандро. -Приятно ми е.-продумах и всички седнаха на столовете в пълна тишина , освен бащата на Дан , който не спря да обикаля напред-назад говорейки с различни хора по телефона...
Хей , хей☺️ Това е 3 глава.Какво смятате , че ще се случи нататък?Толкова много се радвам , че има хора които подкрепят тази книга.БЛАГОДАРЯ ВИ❤️❤️Най - вече на момичетата от групата (вие си знаете😉💋). Обичам ви и до утре❤️ Това е плейлиста , който създадох за книгата.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това са песните, докато пишех книгата и някои от тях, които ми напомнят за нея (има песни, които ще видите в главите)😉💋
