Love is more than sex

21

Събуждам се и макар и доста трудно разбирам къде съм.Къде сме всъщност....мазето.
Иса , мама , татко и аз седим вързани на столове , но те още са упоени с нещо и спят.Пред нас седи най - големият ми враг или кошмар , както искайте го наричайте , но пред мен седят двете най - омразни жени в живота ми , а именно Арилена и Киара.Сега се замислям всъщност къде е момичето , което обичам и тръгвам да се измъквам , но осъзнавам , че няма как , а и все пак Арилена казва , че няма смисъл да съм се опитвал , тъй като искала "семейна сбирка".Туше.

                                Кортни

Седя на леглото в спалнята и сега осъзнавам , че се обличам твърде често в зелено.Любимият цвят на Дан.Какви мисли само , но Иса каза , че това било любимият му цвят.Внезапно телефона ми звъни и когато виждам непознат номер вдигам предпазливо , но гласа който чувам ме кара да замръзна на място и да забравя за това с какво съм облечена.
- Ало -веднага познавам този глас. - Здравей , звездичке - Лукас..
- Доминик??
- Бинго.Слушай ме сега , малката.. - ето тук вече стана страшно... - Ще се върнеш в шибаната къща и ще направиш това , което ти кажа иначе Де Лука ще пострадат сериозно.Разбра ли?!?Все пак две прекрасни момичета са при тях.. - кимнах , защото се страхувах толкова много , но осъзнах , че той не ме вижда за това отговорих с плахо "да".
                                        ***
Веднага когато ми каза какво да правя се изправих и тръгнах към къщата , без въобще да осъзная кога въобще успях да стигна до там.
Когато съм пред вратата ме чакат "прекрасната" комбинация от майка и дъщеря.Влизаме вътре , а на мен не спира да ме тревожи това , което Доминик ми каза или всъщност да сме точни:"Ще разбереш когато стигнеш там"
Вървях след двете без да казвам и дума , докато не стигнахме до една дървена врата , която отвежда към 4 или 5 железни..
- Ти отиваш да гледаш Де Лука , а аз ще се оправя с нея. - заповяда Арилена на дъщеря си , а тя само кимна.Понякога си мисля дали Киара иска всъщност да е такава или майка ѝ я кара.Както и да е.
Стигаме до друга врата , а това което виждам вътре ме ужасява , а това , което ми казва Арилена...
Не мога..Не мога...Само това се върти в главата ми като развалена касета...
- Чули ме или си глуха и трябва да повтарям?? - попита тя с толкова нагъл тон , че чак ме побиха тръпки.
- Не мога да го направя!! - заявявам , а отговора , който получавам е само смях.
- Ако не го направиш никога повече няма да се видиш с нито един от семейството.
Нямах избор.Тя не ми остави избор.
- Казвай. - казах измъчено , а Арилена заподскача от радост все едно е 5 годишно дете , на което са му купили много желана играчка.
Тя се приближи към стената или по точно..Даже не знам как да го опиша така , че да не звучи плашещо , но няма как....Тя се приближи до стена пълна с оръжия , като започна да ги разглежда внимателно , спря се на едно доста мощно , взе го и ми го подаде.Нямах избор освен да го взема , но имаше и нотка любопитство в целият този страх.
- Това не е ли малко мощно оръжие? - попитах.
- Какво разбираш ти от оръжия?А? - това беше възможно изречено с най - подигравателният тон , но всъщност Лукас ме е запознавал с различните видове оръжия и така нататък.Може и да не съм в този бизнес , но той държеше да съм добре запозната с това , което ще прави след време.Лукас.
Заедно с оръжието тя пъхна и бележка и ме остави сама със страха и мислите ми , въпреки че попринцип мечтая да оставам с мислите си , но точно сега..НЕ.Определено НЕ.

Veliana K.