Love is more than sex

28

                                        Дан

След като Киара изведе Кортни от мазето сестра ми меко казано ми се нахвърли отгоре."Как можело да правя така?", "Какво съм си мислел?" и тема подобни..Абе общо взето чете ми конско, а това не е нещо обичайно за нея.
-Дан, какво си мислиш, че правиш?Какво по дяволите? - тя крещеше насреща ми, а нашите само седяха отстрани.Никой не можеше да спре Исабела когато е бясна.Никой. - Не ме интересува, че не я харесваш, обичаш или каквито и да е чувства да имаш.Тя.Е.Майка.На.Твоето.Дете. - казваше дума по дума бавно и ясно, така че все едно съм тъп и не я разбирам.Наблегна на "твоето".
Тя беше права.
Независимо как се държеше Арилена с мен нямах това право.Не знам какво е да отраснеш с един родител, макар и майка ми да беше опората за мен, а не баща ми.Каквото и да се е случвало в миналото аз имах хора до себе си.
Болеше ме.Болеше ме, че двете с Бийлс бяха прави.
Да такъв съм.Човек който не може да си признае вината и да си преглътне егото.
Преди да излезе тя ме погледна разочароващо, удари ме и каза нещо от сорта на "Това си го заслужи, братко!", а тя не ме наричаше "братко".Никога.Тя тръгна нагоре към стаята на Кортни.Майка ми и баща ми също тръгнаха нагоре, а аз останах загледан в стената пред себе си, докато не осъзнах, че не съм сам.Арилена все още седеше зад мен.Сигурно ѝ е било много забавно да гледа как всичките ми близки ме смазват по един или друг начин.

                                      ***

Часове по - късно, докато седях в моята стая и обмислях всичко реших, че ще е най-добре да се извиня на всички.Най-вече на Иса, Кортни и Киара.Когато отидох в стаята на Кортни нея я нямаше за това предположих, че е при Иса, но когато влязох видях, че стаята е празна.Не ми хареса това как и двете ги няма, но игнорирах това чувство и продължих към стаята на дъщеря си.
Когато отворих вратата обаче и нея я нямаше, а тогава бях повече от обеден, че тук става нещо.

Veliana K.