19

39 4 6
                                    

-Виж... Знам, че не искаш да говорим заради случилото се вчера, но-

-Дан.. Чакай не е заради случилото се... просто.. - виждаше се, че е заради случилото се. Избягвше очния контакт, като гледаше в ръцете си, в които имаше ластик, който взе от нощното шкафче до леглото.

-Разбирам, че не искаш да си в една къща с нас, така че-

-Не е заради това.

-А ЗАРАДИ КАКВО, ПО ДЯВОЛИТЕ?? -вече крещях , защото ми писна да увърта. Исках просто да знам.

НЕ МИ КРЕЩИ, ЗАЩОТО НЕ АЗ СЪМ ВИНОВНАТА, ЧЕ ИМАШ ДЪЩЕРЯ. И ЗА ТОВА, ЧЕ СИ БИЛ МАЛКО И ТЪПО ЛАПЕ.

-МОЛЯ?!?!

-КАКВОТО ЧУ, ДАН! А сега те моля да излезеш от стаята...

-НЯМАШ ПРАВО ДА МЕ ГОНИШ ОТ СОБСТВЕНИЯТ МИ ДОМ!!-вече нервите ми не издържаха...

-ДОБРЕ, ТОГАВА ПРОСТО ЩЕ НАПРАВЯ ТОВА.. - взе куфара си и почна да прибира ядосано дрехите си вътре. -ЩЕ СИ ТРЪГНА!! НАЛИ ТОВА ИСКАШ??

-Не, не си тръгвай - вече не виках и по-скоро гласа ми беше умолителен.

-Сам го каза. КРАЙ.ТОВА Е.

-ПО ДЯВОЛИТЕ, НЕ ИСКАМ ДА СИ ТРЪГВАШ... КОЛКО ПЪТИ ДА ТИ ГО КАЖА??? ОБИЧАМ ТЕ ПО ДЯВОЛИТЕ И НИКОЙ ДРУГ НЕ МЕ Е КАРАЛ ДА СЕ ЧУВСВАМ ТАКА...

-Мисля, че не е взаимно... Извинявай, но ще е най-добре да си тръгна..

В този момент тя тръгна към вратата с куфар в едната ръка, но....

Veliana K.

Love is more than sexWhere stories live. Discover now