Влюбих се в PlayBoy / 18+

1

Бела

От слушалките кънтеше любимата ми песен на "Hemi Moore - Poison Ivy" и изпълваше сетивата ми с коварна наслада. Басът от бавния ритъм се разнесе по цялото ми тяло, просмука се между порите на кожата ми, влезе в ума ми и накара тила ми да настръхне, а косъмчетата по цялото ми тяло се изправиха.
Устните ми издадоха неволен стон, който ме накара да промъкна ръка между бедрата си. Фантазирах!
Бях готова, м*кра и гладна от думите в текста:
"You're the pain that I crave, hmm
A drug I shouldn't take
Oh, it drives me insane
You're my choice of mistake
Rules over me
It's hard to explain
That I can't walk away
I won't contest
Your touch is God sent
Like a spell, I can't break free
Can't run, it's too late
Got myself here to blame
'Cause you're my sweet poison
Pour me a potion
You flow through my veins, lust craved
I can't help it, I'm enslaved
Fuck with my psyche"

Представях си го! Ръцете му, опипвайки меката недокосвана порцеланова плът от корема към гърдите ми. И пръстите му, обхванали с цяла длан едната ми буза, стискайки я здраво. Бях съгласна да ме ползва за неговата сладка играчка, само за забавление...
Ммм! Настръхнах. Жадувах..., а лъжех себе си. Нещо в мен го искаше... близо, на инч разстояние. Бях способна да си призная единствено под влиянието на някоя песен.
Избягвах очния контакт с него, защото в очите ми се показваше сласт. А той не беше момче за "една".
Бях по-глупава от всичките мъркащи писанки в леглото му. Мразех химията, която можеше да предизвика взрив и да опустоши цяла планета, тъй като го бях допуснала... в себе си....

   Минаваше полунощ. Слушах песента повече от час на риплей, и почти забравих защо си я пуснах. Още можех да чуя скърцането на леглото му през тапите, когато ниските тонове започнеха, както и бясните удари на металната решетка в стената. Сигурно ѝ беше направил дупка и мазилката се лющеше...
- Мразя да прави така!
Ревнувах и по-лошото - дразнех се, задето изпитвам такива емоции.
    Делеше ни единствено глупава циментово-бетонна преграда, която беше безполезна, защото не бе способна да укроти и най-лекия шум, а той никога не спираше да се ч*ка.
Шибан плейбой!
Спрях плейлиста, който бях кръстила "obsessed" и заслушах стоновете.
   С най-добрия ми "приятел", така да го нарека (по-скоро добър познат), бяхме израснали заедно от детските колички, а майките ни бяха близки като сестри. Това обаче се промени, когато татко реши, че една в*гина не му стига и оправи госпожа Присила ( майката не Грейсън) на задната седалка, в колата на мама.
    Мама случайно намерила сутиена в жабката, който била подарила на Присила за Коледа (понеже тя отдавна нямаше мъж до себе си) и като се започнаха едни драми...
Намирах кичури от косите и на двете из целия ни апартамент близо седмица.
От този ден не искаха да чуят една за друга и започнаха да се държат, като луди пубери.
   Вече над година и половина се подминаваха на няколко метра разстояние, а с Грейсън се озовахме заклещени един с друг на майната си, в големия град.
   Университетът в Охая приютяваше богатите деца на още по-богатите им родители, с цел да завършат престижно висше образование. Не беше лъжа обаче, че тук по-скоро се преподаваше разврат, вместо уроци.
   Уикендите протичаха в купони в общежитието на последния етаж в пиене и в пушене на трева, за настроение.
А седмицата винаги започваше с махмурлук, ругатни, дузина буркани с кисели краставички и всички носеха слънчеви очила, които някой от зайците (първокурсниците) им разнасяха по стаите.
Имахме си страшна йерархия!
   Лятната ваканция ми се стори вечна от неспирните спорове между мама и татко. Ще ми се да се бяха развели още тогава, вместо да слушам къде тати си пъха "кабела за зареждане".
Нямах миг спокойствие у дома, а тук Грейсън не ме оставаше да мигна с неговите с*ксуални игрички.
   Ние бяхме единствените от противоположния пол в съжителство... почти две години.
Родителите ни имаха вина за това. Още като започнахме, казаха на декана, че сме роднини и искат той да ме наглежда. Не че го правеше! Занимаваше се с младите студентки...Нямаше навика да вижда мен, ако ще и да ни залепят един за друг.
   Грейсън не обичаше да остава сам вечер, и си водеше компания за единия път, както се казва. Беше наясно колко ме вбесява като не ми дава да спя, но продължаваше да го прави - отново и отново, близо две години.
   Шибаната рамка тупаше като баскетболна топка в ушите ми и вече не издържах.
Ударих с юрмуци по леглото, наметнах халата си, тъй като обичах да спя гола, нахлузих чехлите и отидох готова за поредната разправия.
   Почуках няколко пъти леко. Надявах се, че ме е чул и ще излезе, но тогава от колоните му се разнесе гръмка рок песен. Ушите ми умираха и нямах нерви да го търпя. От утре започваха часовете и исках просто да поспя.
   - Грейсън! - разкрещях се, така че целият етаж да ме чуе. - Грейсън - повторих.
   Близо до мен се разтвориха няколко врати, и две сънени момчешки глави надникнаха да видят какво става. Но на мига ги затръшнаха, понеже знаеха на какво е способен той, и не искаха да си имат вземане-даване с "лошото момче" от горния курс.
Събрах цялата си сила в юмрука и го изпратих по вратата. Ударът размърда пантите и дървото извибрира. Музиката стана още по-силна и разбрах, че това е война!
- Върви в ада, Грейсън! - провикнах се и гърлото ме заболя.
Върнах се в стаята си, свалих халата и легнах като се завих през глава. Ядосвах се на себе си, че имаше нещо, което просто ме привличаше в това му поведение. При мисълта за тялото му миналото лято, на партито в градския басейн на "Стивънсън" - родния ни град, между краката ми пламна.
Стиснах бедра като се опитах да дишам равномерно, за да се успокоя и задремя.
Не знаех колко съм спала. По лицето ми се плъзна лек гъдел и размахах с ръка да го отпратя. Усетих го пак, но този път по носа.
Отворих очи и застинах...
Грейсън ми се смееше похотливо и посегна към носа ми с бяло перце. Отдръпнах се попарена назад, и за малко не паднах от ляглото, спасена от ръката му.
Гледах и не вярвах. Дали не беше сън? Видно се забавляваше с объркването ми. Придърпа ме плавно към него, и тогава го осъзнах...
Беше гол! Мамка му!
- Ти... - продумах.
Коремните му мускули бяха оформени перфектно, както и всяка част от него. Имаше тъмно руса коса, същия цвят брада и тъмни очи.
Огледах го набързо. Още ме държеше с ръката, на която носеше сребърния си пръстен, подарък от баща му, който представляваше дебела халка с гравиран гарван отгоре.
Завивката ми го покриваше едва до чатала, а той се подаваше отдолу ер*ктирал. Смехът му се откъсна толкова силно, че се стреснах, отскубнах се от хватката му и политнах надолу, повличайки целия чаршаф.
Грейсън взе малката възглавничка, с която спя и я сложи пред себе си. Обиколи леглото и седна от другата страна, срещу мен. Виждах как дупето му се стяга, и не можех да не си го представя между пръстите ми.
- Сладка си, Бела! Спиш гола, а? Обичаш чаршафа да се търка в теб и да си представаш мен, нали? Ммм, бедното ми момиченце...
- Ти... какво правиш в стаята ми? - изпадах в истерия.
От думите му нервите ми се запалиха, и започнах да се навлажнявам отново.
- Беше ми скучно, а часовникът ти не спираше да дрънка. Можеш да си го потърсиш в контейнера.
- Изхвърлил си маймунката ми? Чудовище! - помислих за секунда. - Колко е часът? Не, аз, не съм...
- Девет и половина. - засмя се отново.
Усмивката му блестеше и ме дразнеше, че е толкова секси парче.
  Но щом е толкова късно, той беше прекарал близо два часа в леглото ми, наблюдавайки ме как спя. Нямаше логика...
- Лъжеш, нали? Искаш да ме стреснеш, че съм изпуснала първия час - търсех оправдание пред себе си.
- Не!
   Наведе се към другия край да ми покаже телефона си.
- Успа се, Бела! - направи тъжна физиономия.
- Махай се! Къш от стаята ми! Негодник... Другият път ще сложа катинар. - изсъсках през зъби.
- Сложи си катинар отдолу, сладкишче, защото каквото и да си сънувала матракът ти е подгизнал. Текла си като водопад, писанке! Леле...
Надигна се вълна от гняв. Стиснах чаршафа с нокти и се борех с всяка емоция да избегна погледа му. Видял това, той метна възглавничката в лицето ми, стана и си тръгна.
Цялата горях. Тялото ми само прие въздействието му върху мен и контрола, който някак имаше над сетивата ми. Отпуснах глава назад, и тогава я чух...
Друга моя любима песен се разнесе из коридора от тонколоните на Грейсън. Беше на "OMIDO and Silent Child - Me & My Demons ":
"Yeah me and my demons, we're best bros
Everybody knows, we always stay close
Me and my demons, we're best bros
Everybody knows, we always stay close
(Me and my-)..."
- Кретен! - троснах глава назад, докато се усмихвах глуповато.