Влюбих се в PlayBoy / 18+

17

Грейсън

Гледах я как спи в огледалото за задно виждане, положила глава върху едното рамо на Деван, а той с бавни и нежни движения, я галеше по косата, а с другата си ръка я беше прегърнал.
  Въртях волана по острите завои и вече виждах как високите сгради се издигаха и светеха палаво в далечината.
   Скоро щяхме да влезем в града и трябваше да я събудя, а не исках.
   Щеше ми се завинаги да остане толкова спокойна, вместо да страда и да я гледам как плаче...
   Имах нужда от цигара!
   Разрових из джобовете си с надеждата да имам някоя забравена, както и запалка. Определено, ако имах и запалка щеше да е супер късмет.
— Ако намериш, дай и на мен! — подсмихна ми се Деван, след което погледна към нея.
  Ако продължавах да следя случващото се отзад, навярно щях да започна да се дразня. Но... не можех.
Скапана работа!
— Ревнуваш ли? — попита ме някак бездушно, сякаш очакваше да срещне кръвнишкия ми поглед, както правехме някога, но просто успя да ме подразни, прекъсвайки мисълта ми.
— Истината ли да ти кажа? — засмях се аз, когато във вътрешния джоб на кожето си яке намерих три намачкани цигари. Беше цяло чудо, че не са се скъсали от престоя си в него.
— Аз имам запалка — метна я в краката ми, като закачливо ме тупна през гърдите.
Копеле! Мръсно шибано копеле си, Деван.
— Не — казах аз, като вкарах цигарата между устните си, и щракнах клипера, който ми беше дал. — Тази нощ я видях в друга светлина и си позволих да пусна от себе си всичките си страхове. Бях прекалено глупав и наистина се страхувах, че Бела ще ме остави и ще хукне към теб, но тогава... — Исках да подбера думите си внимателно, тъй като вече нямахме причина да се държим като деца.
— Бела има нужда от теб, знаеш ли? Тя има  нужда и от двама ни и ако те отнема от нея, би значело да я убия — издишах дълбоко и дима изпълни колата.
  Отворих почти до долу прозореца и студения бриз удари лявата ми страна.
— Бела те желае, Деван! Като неин приятел, разбира се. Когато Поли ми каза, че сте тръгнали на къмпинг, през главата ми премина най-лошото — поех отново дима в себе си. — Хората ставаме глупави, когато вярваме във фантазии, които не съществуват. Разбрах няколко неща преди броени часове и повече не искам да бъда онзи гаден задник, който само я наранява. Обичам я много!
— Знам! — погали я отново той. — По един странен начин и аз я обичам, но... — Той преглъта. — Не я искам по онзи начин, честно казано. Трябва да ти призная истината, защото всички имаме нужда да продължим напред с животите си. Бела е красива и е всичко, което някога съм мечтал да имам, но не мога да я приема като мое гадже — Деван млъкна рязко, след което продължи: — Дай ми цигара, по дяволите, защото този разговор ще е най-откровеният, който някога сме водили с теб и не мога да продължа, ако дишам нормално.
— Изрод — засмях му се аз и му метнах една от цигарите си, заедно със запалката.
Той я запали и в колата плъзна бялата мъгла. Деван загледа в една точка, а аз се постарах да внимавам в пътя, като през няколко секунди ги поглеждах механично.
— Още се лутам — започна той. — Между себе си и близките си, които не искам да разочаровам, а заради тях провалям единствено себе си. Отричайки се от нещата, които искам, виждам как дядо и баща ми са щастливи, а аз — вдлъбна скулите си навътре и издиша, — съм адски нещастен. Когато се спуснах да спасявам Бела на онова парти, признавам си че исках да вкуся от твоето. Винаги съм искал да я имам, без да осъзнавам истинската ѝ стойност за мен.
  Стиснах волана с всичка сила и тялото ми се разтрепери.
  Нямах желание да водя точно този разговор, а знаех, че може би имаме нужда да си го кажем, веднъж и завинаги.
— И? — попитах сурово.
— Разбрах, че съм бил самотен — въздъхна. — Самотата винаги ме е ужасявала и се страхувах да не остана сам. Бела е единственото момиче, с което се чувствам добре, когато разговаряме, спокоен и свободен да ѝ кажа всичко. А страстта ни беше породена единствено от самотата, Грейсън. Тя винаги е обичала само теб и ще продължава да те обича още дълго.
— Искам да ти разбия мутрата! — затегнах пръстите си около волана още по-силно.
— Взаимно е, знаеш! — изсмя се толкова шумно, че Бела се размърда за кратко, но после бавно се отпусна и тялото ѝ утихна.
— Все още не ревнувам, въпреки силното си желание да ти счупя носа, Деван!
— Аз съм този, който винаги е реванувал от теб, защото имаше едно момиче сред всички останали, което винаги те чакаше тайно и винаги искаше да те има, независимо колко я болеше да те вижда с други. Надеждата ѝ не угасна, затова тя бавно се превърна в моята малка звезда. Тя стана муза на живота ми! — подметна с лека ирония. — Звучи глупаво, знам, но да мога да бъда неин приятел и да се уча от нея, да се вдъхновявям и да знам как да бъда по-смел в решенията си, ме прави щастлив. Трудно ще я оставя, ако ми се наложи. Тази обич е друга и нямам обяснение за нея — Деван отпусна назад глава, след като пое в дробовете си цигарения дим, и го издиша бавно и мъчително нагоре.
—Радвам се, че сте заедно! Не я прецаквай този път, защото може и да размисля — изправи се той и ми намигна.
— Ще ти го начукам! Гадно копеле... — Избухнахме в смях.
Един към друг нямахме нищо, освен разбирателство и не ни беше нужно, за да знаем, че тя е някак наша. Нашето момиче. Нашата Бела!
— И няма! — казах твърдо. — Готов съм да се самоунищожа, ако се наложи, само тя да е щастлива...
   Бяхме мъже все пак и като такива се разбирахме по много по-прости начини от жените, и лесно омразата ни се превръщаше в уважение.
— Ако баща ѝ умре — започна Деван, — ти ще си този, от който ще има нужда. — Майка ѝ ще остане сама и тя ще трябва да се грижи за нея.
   Замислих се за кратко над думите му и беше адски прав, освен за едно.
   Издърпах за последно от отровата и хвърлих фаса през прозореца, точно преди да подминем табелата за града.
— Сгреши само веднъж, Деван. Ако нещо се случи с него, тя няма да има нужда от мен.
Деван ми хвърли озадачен поглед, затова продължих:
— Бела се страхува от самотата, точно колкото и ние. Еднакви сме. Това е лошото. Еднаквите хора са неспособни да останат заедно, защото всеки ден ще гледат в огледалото си и ще виждат едно грозно лице, което ще шепне гадости. Точно това ще ни провали. Аз ще бъда любовта на живота ѝ до момента, в който страхът ѝ надвие и тя вече ще знае, че иска сигурност; че няма да има кой да я нарани. Шибаните ѝ мисли ще я удавят, братле! Ще бъде зависима от тях и ще страда...
— Братле?! Какво, по...
— Ти си тази сигурност, човече! Засега. Ти си неин приятел, а аз съм любовта, която може да я убие. Познатото зло е по-добро от несигурността! Наясно съм и независимо от болката, ще приема решенията ѝ, когато му дойде времето.
— Говориш глупости!
  Погледът му пламна. Не му се искаше да съм прав, защото може би и той възнамеряваше да я нарани, като замине и да я остави.
   Беше в реда на нещата да го направи и да открие кой иска да бъде, но тя разчиташе на друго. Беше намерила нещо и в двама ни...
   Усещах какво ще се случи, затова бях подготвен за най-лошото, а когато си подготвен, си непобедим!
— Бъди готов да станеш най-важният човек за нея, Деван! Тя няма да ми позволи да съм до нея и да я обичам, затова ще очаквам ти да го направиш вместо мен...
  Издишах плахо и почти незабележимо, докато блоковете се размазваха от двете ми страни.
  Скоро се очакваше да умра..., а любовта ми щеше да продължи да тлее завинаги в безжизнения ми труп.
— Тишината е като в гробница, Грей. Мамка му, пусни ми нещо, за да не полудея съвсем!
— Ще живеем в лудницата, глупако и тя ще е нашият секси доктор.
— Не мога да повярвам — смехът му стана дълбок и истински, както никога не го бях чувал досега.
  Последвах го. Смеех се от сърце, за кратко ми беше забавно, но с всяка миля, сърцето ми се свиваше повече.
   Натиснах копчето play и когато тръгна песента на My Darkest Days, Still Worth Fighting For, душата ми заплака.
"So, take a look into my eyes one last time
So, we never forget the way we were before
When we came alive at the moment we met
This is still worth fighting
Still worth fighting for"
  Очаквах погребението си!
  Да обичаш, да си обичан и да не можеш да вкусиш нищо от това, е равно на това да ти отнемат въздуха от дробовете.