Влюбих се в PlayBoy / 18+

10

Бела

— Сувенири! Играчки и дреболийки! Елате си вземе! Сувенири! — подвикваше циганката на отсрещния тротоар.
Минаваше дванайсет на обяд и докато бързах за университета си дадох сметка, че искам да си купя нещо ново, за да се разведря.
Изчаках светофара, да светне в червено и след това да дойде зелената светлина за пешеходците.
Минах отсреща и загледах към разположените върху зелената метална повърхност дрънкулки.
Една камара с евтини бижута, дървени фигурки, подноси и чаши, ключодържатели.
Щом ме видя, циганката веднага довтаса насреща ми.
— Добър ден, госпожице! — изправи стойка.
Говорът ѝ наподобяваше много на "техния", но ми стана приятно от любезното ѝ отношение.
— Добър ден и на вас! Какво предлагате? — поинтересувах се, за да завържем разговор.
— Най - хубавите чаши от Китай. На промоция са днес.
— На промоция, казваш? Какво друго? — подсмихнах се под нос.
Явно манталитетът ѝ беше същият като на другите.
— Какво ви харесва? Изберете си едно нещо и ви давам второто на половин цена.
Огледах я несигурно. Може би ѝ трябваха пари, а аз ѝ се присмивах тайно.
Веднага се заех да изуча внимателно всяко кътче от масата.
Инспекцията ми обаче не продължи дълго, защото спрях погледа си върху заешките крачета, направени на ключодържател.
Вече бях загубила бройката на дните без тях...
Усмивката ми помръкна.
Сякаш беше вчера, когато ме зарязаха на пътя. Не мина толкова време оттогава, но успявах, да се държа нормално, без да роня сълзи денем и нощем като някоя откачалка.
За кратко вярвах, че съм влюбена в тях.
Сега осъзнавам, че може би съм обикнала начина, по който ме караха да се чувствам — като жена.
Силна, желана, непокорна и секси... Всичко това ме побъркваше и исках още от този ни живот.
Тръпката ми липсваше. Докосванията. Усещането да съм тяхна.
Но не биваше да бъда глупава.
Светът не се въртеше около мен и моята страст към приключенията с двамата.
Той беше по-сложен и ако скоро не намерех начин да заживея отново нормално, щях да остана заклещана в съзнанието си и в нереалния живот.
— Ще взема три от ключодържателите със заешкото краче. Таксувай ми ги нормално — насилих усмивката си.
Жената се държеше мило с мен, а аз въртях схеми в главата си.
Взех ги, платих, и си сложих единия на ключовете, а другите два планирах да им ги подаря.
Нямах представа какво целя, нито защо бих направила подобно нещо, но както се казва: "Носи си заешко краче за късмет". Можеше пък да се окаже вярно.
•••