Влюбих се в PlayBoy / 18+

2

Грейсън

Влязох под душа изгорял от магнитното привличане, което имахме с Бела. Малката глупачка не съзнаваше, какво ѝ мисля, но не можех да си го призная. Аз бях един плейбой, който тя ненавиждаше от дъното на душата си, или поне се надявах да не греша, иначе... бих я изч*кал с най-голямата нежност, която заслужава.
Поставих ръце върху студените плочки, за да усетя, как студът се слива с горещината на тялото ми, и допрях челото си върху тях.
Водата се стичаше отгоре ми, сякаш едри кубчета градушка ме бичуват, задето главата ми умее да мисли само за с*кс.
Наслаждавах се на всяка секунда прекарана под хладката вода, но проблемът дойде, когато п*нисът ми не пожела да спадне, а дори напротив.
Набъбваше все повече, докато накрая не усетих силна болка в то*ките си.
- Да му се невиди! - ударих с юмрук по стената.
За какво ми трябваше да се промъквам в леглото ѝ, за да дразня накрая себе си? "Голям съм глупак!"
Нямах избор. Погледнах надолу, все още подпрян на едната си ръка, а другата свалих, за да обхвана главичката.
Усещането ме накара да простена. Тялото ми се изпъна като струна. Беше толкова хубаво...
Не повече от снощната ми афера, но беше приятно да знам, че долната ми глава мисли по-добре от мен, и знае какво иска.
Увих дланта си около него. Стараех се да бъда добър към себе си, като движех китката си нагоре-надолу по дължината.
Вените му започнаха да излизат, главичката се наду двойно, и ми се прииска тя да беше тук.
Вратата ѝ изскърца и се чуха шумове.
Знаех, че се оправя за клас... Не ми пукаше за часовете, но тя беше ученолюбива и обичаше уроците си. От малка си вървеше така - особнячка и зубърка!
В ума ми бунтуваше похот, а в п*ниса ми пулсираше кръв. Имах нужда да свърша и тя щеше да ми помогне. Нали за това са приятелите? Да си помагат в нужда.
Усилих горещата вода, увих кърпата, закачена до душа, и се запътих право към вратата. Открехнах я леко.
Надникнах през отвора, само за да видя как тъмно русите коси на Бела, се развяват покрай кръста ѝ, когато се върна ядосана, защото беше забравила нещо.
Изчаках.
Тъкмо когато заключи вратата, разтворих своята широко, и я издърпах навътре в стаята. От устните ѝ се изниза нисък писък, но бях по-бърз от звуците ѝ.
Затиснах я с тялото си до стената, и запуших устата ѝ с длан. Чу се буботене, но нищо повече. Бях доволен. Но щом реших да заговоря, тя ме ухапа.
- Гаднярка!
Махнах ръката си от нея, но вместо да се отдръпна я сграбчих за яката на тениската, допрях се плътно до бузата ѝ, и продумах:
- Ще ти откъсна езика! Какво ти става? Защо ме ухапа?
- Ти защо ме изплаши, не ме остави да мигна цяла нощ, че сега и ме заключи в стаята си?
Бил съм я заключил? Дори не съм се усетил за това, но се радвам, че тя беше забелязала. Щеше да е двойно по-интересно.
- Закъснявам за час! Мръдни се от пътя ми.
Опита се да ме отмести, но бях по-силен и нямаше никакъв шанс. Погледна ме остро, а аз се усмихнах.
- Никъде няма да ходиш! - приближих се до лицето ѝ. - Първо тряба да направиш нещо за мен...
Бела отказваше да ме погледне.
- За теб? - подигра ми се. - Нищичко няма да правя, разбра ли ме? - гледаше на другата страна.
Малката ку*ка отвръщаше подобаващо на заканите и точно това ми харесваше в нея. Беше смела, имаше хъс, и никога не се страхуваше от мен.
Можехме да бъдем истински добри приятели, но не вярвах, че такова нещо съществува между двата пола, защото единият винаги иска нещо повече.
- Ако не ми помогнеш - продължих - ще се наложи да стоиш с мен цял ден заключена, без храна и вода.
Видът ѝ се промени. Явно не го искаше, но какво ме интересуваше това? Имах нужда да го пипне и да свърша.
- Хубаво! Казвай какво искаш, и гледай да приключим бързо! - блъсна ме назад, като скръсти ръцете си отпред.
- Обещай, че ще ми помогнеш! - опитах се да звуча безразлично, но кръвта ми бумтеше, и дори краката ми почнаха да омекват. Толкова възбуден не съм бил през живота си, и нямах обяснение какво се случва с мен.
- Добре..., о-б-е-щ-а-в-а-м... - преглътна буцата в гърлото си.
Видях страха ѝ. Хареса ми да я карам да се притеснява. Стегнах се и продумах:
- Последвай ме към банята без ВЪПРОСИ! - натъртих на думата въпроси.
Тя тръгна след мен.
Водата от душа течеше със същата сила, както преди малко. Кабината се беше запотила и топлината се разнесе към нас на мига. Бела се заоглежда нервно, като не смееше да мръдне от мястото си.
- Защо сме тук? - плахо отправи въпроса си. Стоях с гръб към нея. Поколебах се за момент, но нямах какво да губя.
Виждал съм ѝ всичко, когато се къпехме на пет голи в надуваемия басейн, или когато се плицикаше без горнище на реката на старата ни вила.
Вярно, тогава нямаше ц*ци, но не е като да не сме били голи един пред друг.
Затворих очи и действах. Разперих кърпата настрани, като я оставих да падне свободно в краката ми, обърнах се към нея, и видях изписания ужас в очите ѝ. Бяха широко разтворени, като че ли всеки момент щеше да припадне.
Още бягаше от погледа ми, но затова пък гледаше към него с интерес, уплах и несигурност в едно.
- К-а-кво точно искаш от мен? А-аз не ра-зб-бирам...
- Много е просто, Бела! - тръгнах уверено към нея. Крачка след крачка.
- Искам да го стиснеш, както стискаш химикала си всеки път, когато ме видиш, да сядам близо до теб. Продължих да вървя.
- Искам да доближиш гърдите си до мен и да усетя колко твърди са станали з*ърната ти, както онзи път в дискотеката, когато оная подла маймуна се опита да ти смъкне гащичките. Помниш ли? Спасих те от това да станеш зряла... Върни ми услугата!
- Аз... Не, Грейсън...
Бела започна да отстъпва, но не съзнаваше, че вратата на банята се е затворила. Удари гърба си и спря на място. Гледаше ме. Очите ѝ шареха по мускулите ми, по ч*ена ми, по нозете ми... Обърках я. Какво ли си мислеше?
Дали ѝ харесваше гледката? Дали си ме беше представяла друг път гол?
Имах интерес какво се върти в красивата ѝ главица.
- Докосни ме! - заповядах.
Допрях длани от двете страни на лицето ѝ, и се доближих към врата ѝ. Миришеше ми на шоколад и ванилия. Слюнката ми за малко да потече по нея...
Сладките аромати ме развращаваха.
- Грейсън, недей... - примоли ми се уплашена.
- Ти си мой приятел, Бела! Като такава имаш задължението да ми помогнеш, разбираш ли? Боли ме... Толкова съм възбуден, че ме боли, Бела...
Говорех задъхано. Гърлото ми беше пресъхнало от цялата емоция, а капчиците по тялото ми почти не личаха. Горях...
- Ще ми помогнеш ли? Умолявам те... Бъди мой приятел и ми помогни да приключа. Не знаеш какво е...
Едва дишах вече. Гърдите ми бяха прилегнали върху нейните, и се молех наум да каже "да", защото досега не съм имал нужда от някого толкова силно. Тя бе моят наркотик. Моят въздух и моята нужда... Исках я, а не знаех причината.
- Ще го направя... - прошепна над ухото ми.
Бела бавно издишаше напрежението.
- Ще го направя. - повтори.
Вдигнах глава към нея. Сякаш това чакаше, усетила магнетизма. Спря да се страхува и се срещна с очите ми. Можех да усетя колко бързо тупти сърцето ѝ под бледата кожа. Пъстрият ѝ цвят стана син, после влезе в гамата на зелено с жълто, а накрая бях изгубен и не помнех цвета.
Отблъснах ни от стената и ни завъртях към душа, където се сипеше порой.
Бела стоеше на разстояние, несигурна как да постъпи. Разбирах я. Може да бяхме отгледани заедно, но аз бях мъж, а тя жена... При това привлекателна и грациозна, с приятни извивки. Не прекалено слаба, но не и пълна.
Водата събуди кръвта ми и е*екцията ми разгърна пълния си потенциал.
Скръстих ръце зад гърба си.
Дадох ѝ знак, че всичко е в нейните ръце. Време беше да порастне и да усети истинската сила на това да бъде жена, а не девственица.
- Как обичаш да те докосват? - беше простичък въпрос изпълнен със загриженост.
Как обичам? Грубо!
Мацките оправях като животно и ги карах да ми д*хат, докато не ги задавя с мъжеството си, ала нея... нея не бих посмял по този начин.
- Внимателно. Нежно. Страстно. Наситено... Бъди себе си, Бела! Покажи ми коя си наистина.
Минутата на бездействие от нейна страна ми се стори като вечност. Плахо прокара пръсти около една ми гърда, нарисува нещо, и продължи към следващата. Щом се почувства сигурна, че няма да я захапя, плъзна длани на ребрата ми, след това на хълбока, а накрая ги срещна в средата, при мъжеството ми.
Беше топла, с мека кожа и очи заковани право в моите. Не и трябваше много, за да ме изненада.
Мина зад мен. Допря брадичка на рамото ми ми и започна да движи дясната си длан плавно.
- Божичко...! - извих глава назад.
Щях да експлодирам от удоволствие.
Бела нямаше опит, но се държеше сякаш знае перфектно какво да ми направи, за да изгубя контрола над тялото си.
- Добре ли е? - зададе ми въпроса така невинно, че сърцето ми прескочи.
- Перфектно е!
Бях отпуснал тежестта си върху нея и тя се намираше между стената и мен.
Не можех да отрека, че през главата ми преминаха и други мисли. Но не за това я бях извикал.
- По-бързо, Бела! Не издържам! - стиснах задника ѝ.
Движенията ѝ станаха наситени, просмукани с галантност и едновременно с бързина.
Отне ми няколко секунди да изригна. С*ермата ми се разля по плочките, а водата малко по малко я отми към канала.
Можех да дишам... Тя беше... Това беше... Главата ми не побираше нищичко.
- Благодаря ти! - въздъхнах.
- Дишаш тежко? - звучеше притеснена. - Сърцето ти ще излезе всеки момент, Грейсън! Сигурен ли си, че си добре? - продължи да пита с ръце около корема ми.
- По-добре не съм бил, малка госпожице! - обърнах се към нея. Обхванах лицето ѝ и я целунах по челото.
- Радвам се, че си моя, Бела... моя приятелка.
В главата ми веднага зазвуча една определена песен на "Austin Giorgio - You Put A Spell On Me". Чувал съм Бела да я слуша десетки пъти от стаята си и някак се беше набила в ума ми:
"You put a spell on me
I'm losing my mind
You better stop things
It's a matter of time
Before I hunt you down
Grab your chin
And kiss your lips
You bring me back
I lay you down
And grab your hips
And we lose all control
And before you know it
I put a spell on you
Now your mine
I've got a hold on you
At least for the night"