Влюбих се в PlayBoy / 18+

22

Бела

— Да, Грей, по дяволите! Да! — извих глава назад по дължината на кожената тапицерия и оставих тялото ми да преследва удоволствието си.
Зъбите му хапеха клитора ми, а аз стоях облегната върху тялото на Деван.
Имали ли сте онова необяснимо чувство, че душата ви принадлежи на някого? И всеки миг е обсебен от мисълта за него, от начина, по който диша, от формата на ръцете му, от формата на устните му? Толкова перфектно изваяни и меки с всеки негов стон, и всяко негово действие. Мисълта да сте в обятията му и да заспивате, и да се събуждате с неговия образ в главата си, докато целият свят навън изчезва... Да виждате как косата му стърчи на различни страни след сън и да можете да откриете себе си в двете му очи... Тялото му да е като изваяна статуетка, и всяко мускулче по него да трепти, когато ви докосва...
Аз да! Бях обсебена от него. Един едничък човек на планетата.
Отдавна го знаех и чаках правилния момент да изповядам признанието си. Той беше мой и аз бях негова, независимо от другите. Те не бяха важни.
Тази половина, която му принадлежеше, беше запълнена не само от любов. Обичах го с цялото си сърце, но просто не беше само това. Не беше толкова просто, колкото звучеше.
— Прекрасна си, скъпа! Обичам вкуса ти — изръмжа ненаситно той, а дъхът му, така горещ, погъделичка мократа ми кожа. — Обичам те, Бела!
Дойде времето, в което можех да бъда напълно себе си и да не се страхувам, че той ще ме отхвърли или че ще ме нарече луда, или дори, че ще се изплаши, и ще избяга от мен.
Деван ми помогна да разтворя крака по-широко, а устните му хапеха врата ми и го обсипваха с нежни целувки.
Грейсън ме прие. Такава, каквато винаги съм била - нетипична.
Няма много мъже, които да се съгласят да поделят любовта на живота си с друг. Не че бяхме като другите, но все пак. Аз не бих го поделила с никоя. Никога! Не и докато дишам. Но Грейсън беше... странен. Много по-странен от мен и знаех, че в този момент е по-възбуден от всички ни. Искаше го много повече от мен и Деван.
Винаги е притежавал отровено, мръсно и долно съзнание, което прикриваше добре, и чиито фантазии не се различаваха от този момент. Знаех го добре. А той знаеше, че Деван не значи нищо повече от приятел, с който споделих мъката си. Беше наясно, че умирам само за него и че притежава душата ми.
— Точно там, скъпи! Обичам те, Грей! — продължавах да стена.
Нямах общо с повечето жени, освен онази част, която ме олицетворяваше като човек от женския пол. Но мамка му, бях негова!
Мракът, който живееше в мен започна да говори чрез тялото ми и вече нямах контрол над действията си. Сякаш бях пристрастена към него.
Онова, което криех от дълги години, беше напът да излезе наяве. Онзи неспирен и удивителен мрак, от който краката ми се подкосяваха, само като си помисля колко е прекрасно да бъда използвана. А под използвана, имам в предвид чисто емоционално и сексуално, както сега.
Когато главата ми се изпразва от всичката пепел, която кръжеше като мъгла в съзнанието ми. Мислите, които през целия ден се блъскаха, ту в едната стена на кората ми, ту в другата, а после се преплитаха, най-сетне намираха своя баланс.
Пуснах всичко да си отиде и се озовах зад собствените си решетки, но тези бяха хубавите. Те ме отпускаха.
Удоволствие. Страст. Копнеж. Секс. Мръсотия.
Хората сме създадени да изпитваме от най-дълбоките си удоволствия, до най-романтичните такива. Понякога те преминаваха в безобразно омърсяване, но не само на душата, а и на тялото ни.
Създаваме мигове, които си мислим, че ни принадлежат и по-късно ще превърнем в алчно щастие, което ще държим само за нас. В старанието си да запазим нещо толкова себично и егоистично, замъгляваме преценката си. И всъщност не притежаваме нищо. Нито дори себе си. Защото се даваме на другите. Създаваме и техните моменти.
Продаваме тялото си, заравяме ума си в гроб, а болката в сърцето ни става все по-силна и едва поносима. Умираме.
Умираме, за да се преродим отново и отново да бъдем някоя от многото си версии. Самоунищожаваме същността си за моментите. Подаряваме миговете си на хора и се молим те да останат завинаги в нас. Търсим.
Рядко намираме. Но не спираме.
Всяко нещо в живота ни води до друго, а то до трето. Така продължаваме по пътя си уверени, че ще намерим или сме намерили своето място.
Но често хората грешат.
   Не и аз.
Моето място беше до Грейсън и до Деван, но двамата нямаха нищо общо. Никога не са имали. И бях сигурна, че тук ще остана, защото така е правилно. Макар страхът от неизвестното да ме опустошаваше вътрешно, бях готова да се обзаложа със себе си, че мога да понеса и невъзможното. Бях такава - глупава, борбена и трудно сломима.
— Скъпа! —изрече той и едва започнах да се връщам в реалността.
Вече кожата ми пареше от жестокостта на езика му.
Бях на ръба да свърша.
Екстазът от преживяването създаде бучене в ушите ми и се отнесох напълно.
Ниско в корема ми се зароди топлина, която се разнесе по вътрешността на бедрата ми, а от там се вдигна към мястото, което изгаряше.
Клиторът ми туптеше като барабан.
— Грейсън, аз ще... — стиснах зъбите си толкова силно, че ме заболя.
— Не, няма! — той се отдръпна и аз изправих глава рязко.
— Какво правиш? Луд ли си? — сопнах се задъхана.
— Не си заслужила удоволствието си, скъпа! Дадох ти достатъчно, а сега е време ти да ми дадеш нещо.
— Не-не те разбирам — казах объркана.
— Нека излезем отвън.
— Грейсън, пред болницата сме! — отсече Деван.
— И? Нали малката ни приятелка искаше нещо мръсно? Ще ѝ го дам отвън, а ти ще ми помогнеш да ѝ покажа истинската си същност. Искам да ме опознае докрай.
— Но...
— Излизай, без да ми възразяваш, иначе няма да получиш нищо, скъпа. Дори по-малко от нищо.
Грейсън изглеждаше различен. Не го очаквах, а знаех, че има друга част от себе си, която предпочита да прикрие.
Беше му достатъчно лесно да ми се обясни в любов и да ме люби, но това му вземаше повече, отколкото му даваше. Страхуваше се от себе си.
Виждах твърдост, решителност и нотка грубост в погледа му. Можеше да ме разкъса, ако пожелае и той го искаше, но му трябваше малко повече време.
Преди да излезе от колата, отдръпна тялото си от мен и се плъзна назад. Тогава през вратата успях да видя дънките му.
Пенисът му беше набъбнал в тях и се бореше за глътка въздух. Гърдите му се издаваха напред и се връщаха надолу, сякаш бяха морски вълни, които те дърпат незабележимо към дъното. А той стискаше юмруци и се бореше със себе си. Страховете му надделяваха, но той искаше да ми угоди.
Затова щях да се подчиня.
Пълни глупости са това, което казват другите, че покорната жена е скучна. Не е. Зависи от повода и от причината, която преследват тя и той.
Грейсън заобиколи и отвори пасажерската врата, бръкна в жабката, и извади нещо, което не можех да видя в тъмнината. Болницата осветяваше, но не достатъчно добре.
Отлепих гърба си от гърдите на Деван и двамата последвахме Грейсън до предния капак на колата.
— Е? — опитах се да звуча уверено, но притеснението беше свило стомаха ми. Задникът ми беше оголен и дори една преминаваща кола беше достатъчна, че да стана за смях. Ала какво пък?
— Възбуждам се да те гледам гола пред мен, Бела, и в обятията на друг. А този друг да е човекът, с който си споделила определени моменти. Затова... — Грейсън преглътна и облиза сухите си устни, а сърцето ми се сви на топка. Разговорът не вървеше добре.
— Разбираш ли, сигурно ти звучи малко психопатско — заби очите си в моите и се усмихна леко, — но ми е приятно да те гледам. Побърква ме, докато беззащитното ти тяло почива в обятията на друг. Доставя ми жестоко удоволствие да те ближа и да те виждам в ръцете на друг, разбираш ли? — почти изкрещя той.
Гърдите ми заудряха в барабанен ритъм и краката ми се подкосиха. Разбирам те.
Затворих очи и бавно ги отворих пак. Схванах какво се опитва да ми каже, но не можа да изрече направо.
Иска да ме гледа с друг. А това значи, че не просто желае да ме има тук и сега, а че си умира да гледа, как някой друг ме обладава с негова помощ. Схванах, да. Но дали го исках? Да!
   Ако винаги се страхуваме да опитаме нещо различно и да излезем от комфортната си зона, никога няма да се научим, как да оценяваме правилно живота. Затова...
  Прави нужното и никога не съжалявай!
Откривай себе си и следвай сърцето си!
Чувствай и изпитвай всичко, за което жадуваш!
Гори до последно, щом веднъж си драснал клечката!
Това са четири от правилата, които сама си поставих с времето, докато растях и започнах да разбирам от какво се нуждае тялото ми, и умът ми. Правила, които са колкото праведни, толкова и покварени за душата. Но аз съм си такава. Кучката и ангелът, по която двамата мъже в живота ми изгарят и заради която биха прегазили всеки и всичко по пътя си. Защото думата поквара — това бях аз.
А няма да сме живи завинаги, нито млади, за да променяме себе си заради другите. Исках да си угодя и щях... Независимо колко грешна ме правеше това пред онзи отгоре.
В някой момент, може би щях да се изповядам и да кажа нещо от сорта на: "Боже, съгреших. Прости ми! Сбъркана съм." Но това време е още далеч.
Затова е хубаво да се възползваме от живота, докато можем. И да не мислим толкова много, защото често премисляйки, забравяме какво точно желаем! Отказваме се и губим.