Влюбих се в PlayBoy / 18+

24

Бела

"Ако някога остана без теб, за болестта ми няма да се намери лек, който да ме направи нов човек. Няма да има доктори, лечители или шамани... Никой няма да е способен да събере онова, което ще рухне, ако теб те няма и един ден в жалкото ми съществуване.
Без теб животът е нищо. По-малко от най-незначителното на тази земя.
Няма друга такава любов и никога не е съществувала, защото си само и единствено ти — най-прекрасното нещо, което някога съм притежавала. Защото ти си мой... В мислите, в сърцето и в цялата ми вселена. Ти си ми всичко.
Онова красиво бодливо и сърдито цвете в градината на сърцето ми, до което ме е страх да припаря, а обичам да гледам отдалеч.
Красив си. Ухаеш на есен. Есенно цвете си. Без име. Или може би си имаш име. А есента е любимият ми сезон, знаеше ли го? А канелата е любимият ми мирис. Любимият ми вкус. Ти си моята любима есен и вероятно ухаеш на канела. Със сигурност.
Любовта... тя ме направи алчна и ненаситна за теб! Искам те! Искам да те опитам и да се докосна до сладкия ти вкус...
А би ли ми позволил, да издъхна в ръцете ти? В някой перфектен есенен ден, когато земята е покрита с шарени листа, а небето е готово да излее цялата си мъка...
Тогава ще остана вкопчена в теб, в ръцете ти, а ти ще ме наблюдаваш отгоре, защото си по-висок от мен. Ще виждаш в пъстрите ми очи, какво си ми причинил, докато светът около нас се променя. Докато пороят дави земята, времето тече, а сезоните се сменят...
Аз и ти завинаги ще останем свързани заедно. И преди бурята да връхлети, ние ще сме далеч от тук. Далеч от всичко лошо и всичко чуждо. Защото чуждото е грозно щом не е твое, а ти си прекрасен. Ти си мой. Обичам те!"

Моят свят беше той. Бях на ръба на щастието, а срещу мен се намираше собственото ми отражение, застанало на ръба на тъгата.
Крещеше ми се... Исках да викам, докато не изгубя гласа си, но не можех да пусна нищо от себе си. Винаги съм имала този проблем и държах мислите, чувствата и проблемите си добре затворени само и единствено в моята глава. Там бяха на сигурно и в безопасност от хората, които никога не биха ме разбрали.
Освен един.
Изпитвах силна болка на мястото, под което туптеше слабото ми сърце. Очите ми се напълниха с горчиви сълзи, които бяха готови за война.
Обещах си смърт. Нямаше изход за мен.
В друг случай не бих позволила на някой друг да рови из моето място, където държах най-съкровените си тайни. Но вече беше късно, защото го допуснах в себе си.
Мамка му! Гореше и ме бодяха хиляди иглички.
Имах нужда да споделя какво витае из главата ми, поне веднъж в този проклет живот, защото никъде не намирах утеха. А грешните като мен често се зариваха в най-тъмните дупки.
Усещах, че ще избухна и нищо не можеше да спре ударната вълна от пламъци. Тя щеше да се разрасне и да ме довърши.
Какво не е наред с мен?
Питах се и хиляди пъти се стараех да намеря най-удачния отговор на този въпрос, който не ми даваше мира години наред. Но никой отговор досега не беше достоверен и му нямах доверие. Да, доверието беше другият ми проблем.
Имаше ми нещо и не смятах да се отказвам, докато не намеря правилната рецепта за антидота на отровата, която бях погълната. Тя ме убиваше.
Само още малко време.
Някъде там се намираше моето спасение и аз бях длъжна да го открия, преди да е станало твърде късно. Преди да избухна. Преди да се саморазруша, и преди мислите ми да ме ме изгорят жива.
И почти двайсет години по-късно, я намерих. Знаех отговора.
Той беше моят лек.
Влюбих се в неговия невидим образ, който за кратко погуби сегашната ми същност и разгърна тази, която тайно криех дълбоко в себе си. Същата тази, която самата аз жадувах да изкарам наяве, но никой не беше заслужил тази чест.
Но той...
Усещах как душата ми лети над просторни диви полета с безкрайни дълги пътеки, а наоколо ухаеше на любов и цветя. На безброй диви рози и всякакви други видове красоти.
Сякаш бях в свят, в който имаше само три сезона - пролет, лято и есен, когато всичко е най-хубаво и уханно.
Във всяка моя фибра усещах присъствието му, без което не можех да дишам.
Само мисълта, че може да го загубя, караше сърцето ми да се свива, а съзнанието ми да се дави в гробовна тишина. Тогава го разбрах. Бях влюбена до уши в едно обикновено момче, което се луташе като мен.
Влюбих се в незнанието и в копнежите, както никога досега не го бях правила, и както в никого друг преди него.
Заобичах го от пръв поглед. И да, съществува такава любов и тя далеч не е розова като по филмите. В началото беше мръсна, жестока и влудяваща ме до лудост. Мразех го, обичах го, и после пак го намразвах.
Действията му бяха противни и нелогични, но накрая и това спря да има значение.
Спря изцяло да ми пука какъв е той отвън. Вгледах се в неговото огледало и в това, което виждаше той, защото то беше наистина великолепно и различно от образа, който си беше създал.
Зад очите му се криеше голям увеселителен парк с много въртележки, виенско колело, сладолед, захарен памук и щастие.
Да, той беше щатлив, единствено с мен. А аз бях щастлива единствено с него.
Затова беше лесно, щом веднъж се бяхме намерили. Трябваше ни само малко време да достигнем един до друг, и да съзрем истината през очите на другия.
Гледах го и всяко нещо в него ми шепнеше, че и той ме обича, както не е обичал друга.
Намирах се в неговите очи, в неговата усмивка, в неговата коса, която беше като моята, в неговото тяло, умиращо си да ме държи. Само мен. Както моите ръце трепереха само за неговата кожа.
Нямах представа, че любовта е такава.
Обичах всичко негово, което можеше да ми даде от себе си и отвъд най-смелите ми представи.
Исках го. Мечтаех за него и си фантазирах, че го имам до себе си. Вече го имах до себе си и бях щастлива. Щастие, за което дори не смеех да мечтая, а той ми даде с лекота.
Накара ме да се събудя. Прогледнах благодарение на него. Намести се в душата ми като демон и я облада безвъзвратно.
Любимият ми беше специален и накара и мен да се почувствам такава.
Нищо друго не ми беше нужно, щом Грейсън дишаше до мен и запълваше малките дупчици, които животът беше оставил след себе си. Следи, които можеха да бъдат запълнени единствено от моята най-голяма и дръзка любов.
Правех го постоянно и не можех да спра, защото, по дяволите, обичах го адски силно и непокорно!
Той вдигна душата ми от мъртвите, и ме преобрази. Накара ме отново да повярвам в красотата на света, в любовта, в приключенията и в топлината, които отчаяно търсех. Около мен настана вечна есен с мирис на канела и пресен дъжд. Цял живот бях търсила само него.
Болката, която съм изпитвала, радостите, които съм си мислела, че ме правят щастлива, и моментите с какви ли не хора — всяко едничко нещо ме е подготвяло за него. Да го срещна, да го опозная, да го вкуся и да го заобичам по невъзможен начин. Начин, който ме убиваше вътрешно.
Изпитвах гняв, а той подигравателно се стараеше да ме погубва бавно. Измъчваше ме и ме пренасищаше с есента си, защото искаше да ми покаже, че той командва. Аз нямах власт над себе си. Не притежавах нищо, защото Грейсън държеше цялата ми същност в ръцете си.
Влюбих се толкова силно, че сякаш всеки ден в мен се забиваха стотици шипове на рози. Дробовете ми се мъчеха с канеления прах, който не спираше да ме брули на талази, слял се плътно с въздуха, който поемах всеки ден и всяка нощ.
Затворих бавно очи и отпуснах главата си на студения метал, докато роякът в главата ми не спираше да бушува.
Исках да кажа толкова много неща, които изпитвах всяка стотна секунда през целия ден, но не можех да го направя.
Имах му доверие и знаех, че никога не би ме наранил. На това ни учи да вярваме любовта. Вече изгубих бройката колко пъти я споменах наум, но имаше ли значение? Обичах го и бях готова да го изкрещя от най-високата кула.
— Любима моя! — едвам проговори.
Деван не му даваше мира, а стоновете от шумните им целувки, сякаш заглушиха всеки останал звук.
— Чукай ме! — примолих се. — Имам нужда точно от това. Не спирай...
Заслушах се в спокойствието на сърцето ми. То биеше тихо между гърдите ми, но се чуваше, както никога досега.
Дупето ме болеше все още, но с всеки следващ тласък, болката преминаваше в удоволствие. Бях готова за тях.
Може би все пак нямах проблем да го поделя с някоя или с някого, щом това го правеше щастлив. Или може би се залъгвах и нищо от това не му харесваше, а само искаше да ми угоди.
Каквато и да беше причината, аз щях да остана до него. Дори да поискаше да го деля още веднъж. Независимо дали щеше да поиска, да спи с друг мъж, защото това с Деван му е харесало. Бих се съгласила на всичко, стига да знам, че ще мога да продължа да го обичам такъв.
Заслужаваше да го обичам, както не е обичан никога досега.
Само аз можех да му дам това. Безкрайност от мигове, за които ще живеем до края на дните си. Аз и той.

"Аз и ти, Грейсън! Само ние двамата сред цветя, паднали листа и канела, защото другите никога не са имали значение."