Влюбих се в PlayBoy / 18+

15

Бела

Тъмнината носи страх. Когато сенките играят палаво с въображението ни и ни правят уязвими пред собствените ни страхове, тогава сме неспособни да избегнем ужаса, който ни преследва.
   Нощем пускаме най-свирепия си глад на свобода и точно това ни плаши най-много - тъмнината, която живее в нас и контролира всяко наше действие.
   Понякога е забавно; понякога е като в кошмар, а друг път просто се отпускаме и се отдаваме на чувството.
  Позволяваме му да ни води през дебрите на непрогледното мътило, за да станем по-смели пред себе си.
   Но...
   Винаги има едно голямо "но"!
   Нощта имаше силата да ни скрие от останалия свят и щом черното було надвисне заплашително над града, хорският хаос притихва, ние ставаме по-свирепи.
Жадни за саморазруха.
   Страхът, който буйстваше в гърдите ми обаче, адреналинът, който ме удряше като мълния, бушуването на кръвта ми, която трептеше като вибрация - те променяха значението на всичко познато досега и всеки нерв в тялото ми изтръпваше от близостта му.
Изпитвах друг тип наслада.
Сякаш се реех сред море пълно с акули и вълните ме люшкаха на всички страни, плискаха тялото ми, ушите ми се пълнеха с вода, а крайниците ми бяха изтръпнали от дългия престой под водната покривка.
Бях изгубена.
   Едновременно с това, сякаш летях над гигантските борове и можех да се разпръсна на милиарди малки парченца от десетките преплитащи се в крехкото ми тяло емоции.
Бях щастлива!
   Бях прекалено щастлива и ме беше страх от мен самата и от собствения ми глад, който потисках с години.
   Бях свободна за първи път от много време насам.
  Направих това, което ме накара да се почувствам по-лека от перо.
  Действах импулсивно, а трябваше само да се разходя. Това беше планът. Разходка. Избистряне на мислите. Спокойствие.
  Но...
Позволих си да изпитам страстта, която убивах хиляди пъти в себе си от дълго време, когато се обърнах и го видях.
Исках още от него.
  Бях ненаситна...
— Бела — целуна ме той и се намести отгоре ми.
— Още един рунд ли искаш? — засмях се дяволито аз и му се усмихнах.
   Той ме притежаваше.
— Не искам да го вадя от теб, скъпа! Толкова си тясна — изръмжа върху устните ми и ме целуна жадно и дълбоко.
Езикът му се вплете с моя и похотта пропълзя отново по вените ми и усетих как горещината се разпали между краката ми.
— Вече не ми е студено — казах аз и го погалих по бузата.
— Бела— повтори по-сериозно той.
Изглеждаше притеснен и за миг топлината започна да се превръща в студ.
   Изпитах страх...
   Но...
   Не можех да избягам.
   Грейсън спокойно продължи да ме гали и заговори тихо:
— Тази нощ и изобщо това, което ни се случи, беше най-перфектното нещо, което някога съм преживявал. Ти си приказна, скъпа! Ти си всичко, което съм искал досега, но има нещо, което ме убива вътрешно.
   Усетих как сърцето ми полудя между гърдите ми и ги накара да се вдигат и спускат с бърза скорост. Ушите ми бучаха и можех да усетя пулса си в гърлото.
   Не исках да чувам какво имаше да каже. Ето от това ме побиваха истинските тръпки, защото нощта не пускаше само демоните ни - тя изкарваше и други, по-ужасни неща наяве.
Несигурността.
  Тя ни караше да мислим, че не сме достатъчно добри или че сме на път да изгубим нещо, което ни е важно. Някой...
  Но... трябваше да го изслушам.
  Грейсън не беше от момчетата, които си позволяваха чувства, затова не исках това между нас да приключи, ако той решеше, че го е страх да се впусне надълбоко.
   Нямаше значение какво сме направили в миналото си, защото никога нищо не е било истинско.
А това е. Само то е! Аз и той, заедно най-после.
   Бягахме един от друг, а всяка частичка от душите ни се привличаше като магнит.
   Бе невъзможно да спрем. Или той щеше да загуби, или аз. Никога никой нямаше да е способен да спечели, ако бяхме разделени.
Печелехме единствено, ако сме заедно.
  Грейсън погали върха на скулата ми с показалеца си и го провлачи надолу към гърлото ми, след което го спусна към ключицата и накрая стигна до з*рното ми.
   Направи няколко кръгови движения и аз простенах доволна, че може би се е отказал да говорим.
   Той ме погледна палаво, наведе се и засмука втвърденото топче между горещите си устни.
   Ближеше го, сякаш е сладолед, хапеше го леко и се местеше към страничната част на гърдата ми, а после отново се връщаше в центъра ѝ.
— Грей... — извих назад глава.
— Хубаво е да знам, че си само моя, Бела — засмя се. — Дълго копнеех за нещо различно, но повечето момичета не са способни да ми предложат друго, освен от с*кс. Всяка вечер ч*ках различна, а пред очите ми все едно беше винаги ти.
— Аз... — Прокарах пръсти между косата му.
— Винаги си била ти! Винаги! Още от деца.
Просто не можех да си позволя да те имам. Беше още малка, а аз започнах да правя глупости твърде рано.
Чувствах се адски голяма късметлийка да чувам тези думи за себе си.
   Всяка жена иска да бъде обичана безрезервно и да чува, че тя е целия свят за някого.
  Придърпах го към себе си, за да впия устни в неговите.
  Сляхме се като едно цяло, каквото винаги сме били.
   Грейсън беше липсващото ми парче, което неуморно търсех без да го осъзнавам.
— Ела! — станах рязко, хванах го за ръката и го издърпах след себе си.
— Бела! Водата е студена — опита се да ме спре, но инерцията ми не му позволи.
   Нагазих във водата и кожата ми настръхна. Ледени тръпки проходиха от нозете ми нагоре към стомаха, и от там плъзнаха по цялото ми тяло.
— Мамка му! — завъртях се във водата и придърпах Грейсън за поредната целувка.
  Можех да го целувам завинаги.
— Бела — тонът му пак стана сериозен. — Позволи ми да го кажа — пое си въздух. — Прости ми! За онова, което се случи на партито и на пътя. Аз... просто не мога да си простя. Съжалявам, че бях такъв задник. Понякога не знам как да се държа и действам механично.
— Знам, любов моя. Познаваме се и знаехме, че никога нищо няма да е лесно. Затова ми обещай, че от този ден нататък, с теб ще бъдем като торнадо и ще се помитаме. Ти ще ме ядосваш, а после аз теб. Ще се караме като малките деца за глупости и ще се обичаме безкрайно много. В някои моменти ще се нагрубяваме, а после ще се ч*каме така, сякаш на планетата не съществуват други хора, освен нас — преглътнах и сложих дланите си върху гърдите му. — Обещай ми, че никога повече няма да позволим на никого да ни раздели, защото това би ме убило. Би накарало сърцето ми да кърви, а аз не искам да умирам за теб, Грей. Искам да те обичам до края на дните си...
  Времето спря.
  Очите на Грейсън блестяха от напиращите му сълзи.
   Хвана за*ника ми в дланите си и ме повдигна, като аз увих краката си около кръста му.

— Искам те, любими — обвих лицето му с шепите си.
— Твой съм! Завинаги.
  Грейсън намести гл*вичката си в отвора ми и с едно рязко движение, ме изпълни докрай.
  Извих се назад от изгарящата тръпка, която ми донесе п*нисът му и усещах как с всяка секунда, главата ми се замайва все повече.
— Мога да те оправям цял живот, скъпа и никога няма да ми омръзне това чувство!
  Държах се за врата му, докато той поддържаше зад*ика ми и създаваше тласъци, по-мощни от приливна вълна.
— Боже! Грейсън! — започнах да стена.
— Харесвам те луда, скъпа! Давай, ч*кай се сама!
  Не ми беше нужда втора покана. Стегнах краката си по-здраво около него и започнах да се повдигнам нагоре-надолу бързо.
— Точно така, даа...
— Аааа... Аз ще...
Усилих темпото и скоро оргазмът разтресе тялото ми.
Сгърчих се върху него и всеки мускул в тялото ми се сви.
— О, не, скъпа! Още не съм свършил с теб!
  Всеки тласък стопяваше ума ми като лава. Поемах го дълбоко и се бях предала на усещанията, които ми носеше.
  Хората биха го нарекли лудост, но аз го наричам любов.
  Да си най-чистата си версия, разголен и полудял пред себеподобния си. Без задръжки и притеснения. 
   Осъзнах колко простичко е да бъдеш човек, който да знае как да обича; да знае как да се забавлява и да знае как да създава собствената си еуфория.
   Така се постигаше свободата - правиш каквото си поискаш, когато си поискаш.
   Точно такава исках да остана завинаги... Във вихъра на живота и неговите ужаси нощем, за да мога да бъда себе си!
— Бела! — стегна се Грейсън, когато го извади от мен и задържа п*ниса си към з*адника ми, за да свърши.
   Топлата течност полепна по мен и се разтече надолу, където всяка капка създаваше леки вълнения във водата.
— Беееелааааа! — някой крещеше от гората. — Белаааааа!
— По дяволите! Това е Деван! — слязох от Грейсън и се заоглеждах наоколо.
— Какво? Защо те търси? — попита сърдито Грей.
— Нямам представа, но не ми се иска да ни хваща.
— Бела? — тъмната фигура на Деван се появи между дърветата.
   Силуетът му приличаше на демон, който сякаш бе дошъл да ме накаже за греховете ми.
   Присвих очи, за да фокусирам нещо по него, но единствено виждах мрак.
— Какво, по дяволите, правиш тук? — обърнах се изцяло към него.
   Луната спускаше топка светлина върху реката и по гръдта ми танцуваха грациозни бели балерини, които водата отразяваше по сгорещената ми плът.
  Най-после успях да различа нещо, когато раменете му се вдигаха и спукаха мощно. Дишаше тежко и май се опитваше да ми каже нещо.
— Деван? — извиках пак.
— Баща ти, Бела, той...