Влюбих се в PlayBoy / 18+

6

Грейсън

*редактирана

- Какво става, скъпи? - досадният глас на Диана ме изтръгна от гнева.
Стоеше гола на вратата и чакаше да се върна. Трябваше да отида за глупавите цигари до колата и после да я обуздая.
Толкова ли беше трудно да я подмина?
Усетих я!
Не бих сбъркал тези абаносови коси и в съня си.
- Идвам след малко!
Истината беше, че нямах намерение да се затварям зад тези стени отново. Беше късно.
Чух как вратата се затвори. Щеше да е разочарована, когато осъзнае, че няма да ме види повече.
Глупави жени!
Съблякох якето, и го захвърлих на земята.
- Какво да правя? - сякаш попитах въздуха.
Търсех изход от чувствата си, които се блъскаха между гърдите ми. Исках да избягам от себе си. От изкривените помисли как връзвам Бела за стената и я наказвам, че е толкова устата.
Какво не ми е наред?
Питах се този въпрос от вчера, когато реших да я извикам в стаята си.
Какво наистина не ми е наред?
Да жадувам човека, който знае как да влезе под плътта ми и да ме иска, но никога да не признае безсилието си пред мен.
Аз съм слабият в случая.
Тя е силна. И е упорита...
Трябваше да сторя нещо, за да я отблъсна, за да спре да се намества в главата ми и да покварява всяка моя мисъл.
Не я искам!
Искам я далеч!
Колкото повече се опитвах да убедя себе си в обратното, тялото ми говореше на собствен език.
Дънките ме душаха. Крайчето на пръста ми гореше от допира с устната ѝ.
- Шибани емоции! Трябва ми свобода!
Да остана за кратко сам или... пък не...
Беше права!
Самотата ме ужасяваше и не я исках никога повече. Нуждаех се от плътските удоволствия, за да запълня с нещо празнината в себе си.
Семейството ми беше разбито, душата ми също. Мразех Бела, задето ме принуждава да дам път на нещо.... невъзможно.
Издишах дълбоко. Вдишах отново.
Щях да променя нещата! Завинаги, ако е нужно. Не съм добър човек и никога не съм бил. А една хлапачка ме накара да вярвам в обратното. Да я искам... Що за глупост?!
   Тази мисъл предизвикваше отвращение към душата ми. Към мен самия. Не бе останало нищо, а още търсех парчетата.
Тази вечер щях да сложа край! Повече нямаше да е същото.
   Слязох надолу бесен.Нуждаех се от силно питие. Видях я на дансинга и стиснах юмруци от яд. Кършеше задните си части наляво-надясно като някаква мръсница, искаща единственото, което трябваше да ѝ дам, вместо сърцето си. Игнорирах всеки нерв, който ми казваше да отида при нея, да я завлека в колата, и да я заключа в стаята ѝ.
Кога се превърна в това? Аз ли бях виновен за нейната промяна?
Дявол да я вземе!
Главата ми щеше да се пръсне.
- Грейсън! - провикна се някой от тълпата. Беше Джош. Мой добър приятел от курса, който беше по-откачен и от мен.
- Как е, друже? - здрависахме се по мъжки.
- Страхотно! Ела, защото имам брутална идея как да разчупим партито.
- Пак ли ще ни забъркваш в неприятности, Джо? - отегчението ми пролича, но той не го отрази.
Вместо това се усмихна до ушите и метна в краката ми малък черен сак. Наведох се да го отворя и бях поразен.
- Заешки глави и пистолети? Да не си мръднал съвсем?
- Довери ми се, брато! Ще бъде забавно!
- Носиш незаконни оръжия? Не, не! Върни ги веднага! Няма да влизам в затвора заради твоята глупост.
- Брато - клекна пред мен. - пистолетите са пълни със сапун. Единствено ще излязат мехурчета, ако стреляш.
- Мехури?
Замислих се над идеята. Исках да изплаша Бела и повече никога да не смее да се доближи към мен.
- Дадено! Идвай нагоре!
Изчакахме да мине време.
Стоях плувнал в пот от заешката глава, която тежеше достатъчно, за да усещам как врата ми се помръдва сам. Смърдеше на нещо умряло и ми идваше да си повърна червата.
В дънките отзад напъхах оръжието. Готвех се за раздора, който щяхме да внесем.
Повече нямаше да ме погледне!
Болеше ме, но трябваше. Не исках да бъде като мен или като момичетата, с които излизам.
- Друже! - прекъсна мислите ми Джош.
- Да ги разбием!
- Кажи ми честно, сигурен ли си, че оръжията не са заредени с истински куршуми?
- Голямо си бебе, Грей! Бих ли донесъл истински пистолети? Хайде!
Колебаех се, но стоях зад думите си. Изтичахме надолу по стълбите.
  Очите ми срещнаха най-ужасния кошмар, който ме довърши. Бела танцуваше с Деван. Усмихваше му се, и се забавляваше, както никога досега. Хвана ме яд. С мен никога не го беше правила. Изпитах ненужна ревност, която само подклади глупостта ми. От някъде се появиха още момчета със същите заешки глави.
Забавното парти премина в панически ужас. Разнесоха се писъци, които изпълниха сетивата ми с наслада. Другите започнаха да вилнеят с бутилките от масата като ги мятаха по стените. Моята цел не беше купона, а Бела.
   Забързах към нея. Деван ме видя и се опита да я предпази зад гърба си, но бързо се отдръпна щом допрях пистолета в челото му.
- Мърдай! - заповядах със сила.
Той се отмести от нея и тя остана беззащитна.
Повлякох я с мен.
  Дърпаше се за кратко, но после ми се остави напълно. Погледнах я през заешките очи. От лицето ѝ течаха струйки пот от танците. Гърдите ѝ дишаха плавно, а зъ*ната ѝ бяха излезли напред. Гледката ме накара да се усмихна. Изглеждаше невинна и сладка пред чудовище като мен. И не се страхуваше.
Полази гъдел по цялото ми тяло. Тя ми действаше... Възбудих се.
- Идваш с мен! - надвиках музиката.
    Колата ми беше паркирана наблизо, затова нямаше кой да ме спре да я отведа. Вкарах я без никаква сила, качих се, запалих, и тръгнах без посока по пътя.
- Къде ме водиш? - попита с особена смелост в гласа.
- Ще видим! Кротувай и не задавай излишни въпроси.
- Пишка ми се! - направи кратка пауза. - Пие ми се и вода... - продължи да се закача с мен.
- Мълчи! Боже! - пуснах един от заредените дискове.
   Тръгна тежка рок песен и цялото ми тяло пое от музиката. Вълнувах се да я отведа някъде и тя да бъде само моя. Но първо трябваше да реша къде. Знаех много места, но никое не беше подходящо.
Бела се усмихна и мигновено потопи крехкото си тяло в седалката.
Пътувахме известно време смълчани. Тя оглеждаше пътя за знаци. Сякаш изобщо не изпитваше притеснение, че преди малко я бях отвлякъл. Не че не беше съгласна, но в нея стоеше заровено надълбоко нещо адски сбъркано. Харесваше ми да е малката ми откачалка.
   Минахме покрай табелата за "Мейпълфло" - фабриката за производство на кленов сироп.
Светна ми, че на километър преди нея е "полето на мечтите". Глупаво име, но хората често ходеха там да гледат падащите звезди. Беше странна аномалия и вярващите си го кръстиха така.
Направих рязък завой.
Скоро се намирахме над реката. Над нас се извисяваха два големи стълба.
Чуваха се гърмежите. Докато слизах от колата няколко капчици паднаха по ръцете ми. Отворих вратата на Бела, и я издърпах до капака отпред. Бутнах я назад да седне, настаних се между бедрата ѝ, и започнах да мисля какво да я правя.
   Горях силно. Вече не можех да си помисля да я разкарам. Жадувах да опитам вкуса на зачервените ѝ устни.
- Ще свалиш ли главата, Грейсън?
- Знаеш, че съм аз? - бях наясно, но все пак ме хвана неподготвен. Щеше да ми е по-лесно ако нямаше представа, кой стои зад "маската".
- Знам! Твоят аромат ме кара да изтръпвам всеки път, когато си наблизо.
- Колко изпи, Бела? Кажи ми, че си пияна, защото не издържам...
- Пих една чаша с бира.
- Значи си сериозна? - зачаках нетърпеливо да отговори. Сърцето ми издаваше горящи звуци, сякаш всеки момент ще се разтопи в краката ѝ.
- Да... - отрони се тих стон, все едно простена.
Възбудих се още повече. Бавно свалих главата, за да я погледна в очите. Прокарах ръка през косата си, за да разроша спластените кичури. Губех се в пъстротата на многоликото цвете. Не го мислех.
Сграбчих я, и я целунах. Езиците ни се оплетоха. Преди да усетя бях останал без тениска, а тя без ненужния потник. Сочните ѝ г*рди ме умоляваха да ги захапя. Сложих я да легне назад, и се постарах всяка да получи нужното внимание.
   Бела беше готова за мен. Единствено звуците ѝ разпалваха жегата в хладната буря.
- Ще бъдеш ли моя, Бела? - отдръпнах се задъхан. Погалих я с пръст, и почаках да отговори.
- Да...
- Никога няма да те нараня!
Гледах я като малко дете, докато смъквах боксерките от з*дника ѝ. Насреща ми се появи красива бледорозова праскова. Прокарах палец по нея. Бела изви главата си назад. Каквото правеше тя с мен, със същото ѝ отвръщах и аз.
- Ще боли. - срещнах погледа ѝ.
- Повече ще бъде хубаво... - отвърна.
   Не издържах. Дръпнах бедрата ѝ към себе си. Зарових езика си между тях като свирепо животно, желаещо прясно месо. Беше адски шумна и м*кра. Свалих дънките си. Провлачих главичката отгоре ѝ.
П*нисът ми пулсираше върху к*итора ѝ.
- Досега не съм правил любов, Бела... Не съм влагал чувства в никого...
- Вярвам ти... Искам те!
   Стараех се да не заплача. Значеше много, да чуя думите "вярвам ти" от нея.
Наместих я. Поех дълбоко дъх... Вкарах ѝ го рязко. Пое ме толкова добре, все едно съм създаден за нея. В умът ми избухна експлозия. С никоя друга не съм изпитвал удоволствие като това. Може би чувствата ми към нея го правеха истинско и бях поредният влюбен глупак...
  За първи път усетих щастие. Тя е моя... след толкова години е само моя... Искала ме е през цялото време. Сега държеше живота ми в ръцете си и всяка моя мисъл от днес ще бъде само за нея.
Познавах се. Породата ми беше опасна, но за Бела бих преобърнал света си.