Влюбих се в PlayBoy / 18+

19

Бела

   Ръката ми трепереше, докато посягах над трупа.
Стиснах очи и усетих, че лицето ми се намокри от нежните струи, които побягнаха изпод клепачите ми и създадоха бедствено наводнение по бузите ми.
Татко...
Страхът от непознатото вцепени пръстите на ръката ми и аз бях готова да побягна в обратната посока, но и не можех.
   В главата ми гъмжаха десетки щастливи и тъжни мисли, които ме объркваха. Ръката ми стоеше изправена напред и целият свят се движеше забързано, сякаш бях в друго измерение.
Ужасявах се да повдигна чаршафа...
Спомените ми... Милите ми спомени от миналото, от лагера, от всеки момент, всяко чувство, от мама и татко, бяха подредени в стъпаловидна арена около мен, която ми показваше целия ми живот.
  Аз и мама, когато бях бебе, аз и татко на басейна, аз в училище, аз в университет, аз и Грейсън, аз и Деван...
Исках да прегърна всичките и да ги запазя завинаги в себе си. Завинаги!
— Бела — Грейсън хвана ръката ми и топлината се разнесе из цялото ми тяло, а от нея косъмчетата ми пламнаха. Бавно се връщах към реалността, а не исках.
Можех да остана завинаги заклещена в спомените. Това исках... Толкова много ли е?
   Осъзнах, че не виждам нищо пред себе си, защото очите ми отказваха да се отворят и да посрещнат истината.
  Борех се с това, че просто трябва да го приема и да вдигна шибаното покривало от шибания труп. Започнах да се ядосвам на себе си и кожата ми пламна яростно, а косъмчетата ми се изправиха нагоре, бях готова, но тогава размислих отново...
  Сякаш за миг затворих душата си в портрет мислено, дори си го представих, който щеше да запази младостта ми непокътната за известно време, както и красотата ми и изяществото на човешкото ми тяло, които винаги ще изглеждат добре, но в същото време ще съм само перфектна рисунка върху бялото платно, докато сезоните не отмият боите. Чувствах се съсипана! Чувствах се като бездушно чудовище, което го е страх да излезе на светлината и се крие зад собствените си рамки.
   Страхливка!
   Чудовище!
   "Стига си мислила само за себе си, а го приеми! "
   Издишах дълбоко.
  Татко...
   Мама...
   Истина!
   Гняв!
   Тишина!
   "Ти си страхливка!"
    Мамка му, бих продала душата си, ако се наложи, за да запазя всичко непокътнато.
   Насилих се и отворих очи.
Бях адски изгубена в себе си в точно този момент и не разбирах нито една от преплитащите се бури отвътре ми.
   Щастие, самота, ужас...
  Можех да го направя! Можех...
Издишах отново дълбоко, а стомахът ми се стегна, докато аз прокарах пръсти по бялата повърхност.
   Стиснах единия ѝ край гневно и вдишвайки отново, го отместих, а полъхът развя косата ми.
Гледах няколко секунди и премигвах, за да прогоня сълзите, които замъгляваха гледката ми. До преди секунда ме помиташе порой, а сега...
    Татко...
— Бела! — прегърна ме Грейсън, като съвсем бях забравила за него.
Усещанията ни се променят напълно, когато стъпваме по ръба.
— Това не е, той не е... — Едва преглътнах щастието.
— Скъпа, това не е баща ти! По дяволите!
— Не е...
   Нямах представа как да реагирам на нищо вече. Стоях неподвижно в ръцете на любовта на живота си и не мърдах. Беше по-добре да остана така за малко. Притисната в неговите обятия, усещайки ударите на сърцето му.
— Бела! — Деван нахлу, докато служителите от болницата се споглеждаха неразбиращо и двамата заминаха бързо към моргата с кушетката на колелца.
— Не е татко! — отвърнах с безизразно изражение. — Но нещо не е наред. Трябва да го намеря и да разбера защо мама се държи така.
— Аз знам — отвърна Деван съкрушен. На лицето му се изписа съжаление към мен, защото това, което предстоеше да ни каже, беше сериозно. Усещах го.
   Последните няколко минути преминаха на един дъх. Татко има тумор в мозъка си, така каза Деван и по-рано е припаднал, а докато мама е звъняла на бърза помощ, някакви хора се появили близо до нашето място, решени да пренощуват в гората, но когато тя създала торнадо от истерия, те чули и се притекли на помощ.
   Помогнали на мама и го качили в колата си, и така татко се озовал навреме в болницата.
   Изглежда състоянието му се е влошило, въпреки терапията и лекарствата, за които аз не знаех нищо. Сега знам и съм неспособна да се справя.
Страх.
   Ще го изгубя. Мисълта жужеше като пчела в главата ми и се ужасявах да не ме ожили. Положението е зле, а скоро ще бъде адски зле, щом се озове под земята.
   Самота.
  Тримата стояхме облегнати на стената, като аз бях между тях двамата и подпирах главата си върху рамото на Грейсън.
— Имам нещо за вас — подсмръкнах аз и се разрових механично из джобовете си.
   Извадих заешките ключодържатели и им ги подадох.
— За вас са! — преглътнах болката заседнала в гърлото ми, пулсът ми се ускори и аз заговорих: — В началото бях много наранена от случилото се между нас и тайно таях надежда нещата да се оправят. Тогава, когато имах най-голяма нужда от нещо да ме разсее изневиделица се появи някаква циганка на отсрещния тротоар, докато вървях към университета и съм сигурна, че никога не я бях виждала тук преди. Продаваше разни дрънкулки, посуда и такива неща, но в края на масата видях тези трите — извадих и своя. — Носи си заешко краче за късмет! — подсмихнах се леко, а от очите ми се стекоха улеи, защото тези ми донесоха всичко друго, само не и късмет.
— Защо ги избра? — попита Грейсън, оглеждайки го.
— Малко е смешно, но след като ги купих и дойдохме тук, татко ми разказа как се е запознал с мама вчера на реката. Много приличате на него - готините плейбои, които момичетата обожават. Не се страхувате да опитвате, да се борите и да грабите от онова, което жадувате, точно както е правел той навремето. Арогантни сте, но сте едновременно и мили, правите глупости, а едновременно с това в душите ви живее такава чиста красота. Вие сте като небето и земята ми, луната и слънцето... — стиснах дланите си в юмруци. — Различни планети, различни полюси... — вече не можех да дишам. — Лесно е да ви обичам и е лесно да ви мразя! Както мама е заобичала татко и въпреки душевните му пороци, тя го е приела такъв! — гърдите ми се вдигаха бързо нагоре и нямах представа защо, но ставаше все по-трудно да издишам.
— Обичам ви цялото си сърце и ако ви изгубя... — Подпрях глава на стената, опитвайки се да продължа.
— Бела, спри! — Деван постави ръка на бедрото ми. — Благодаря ти!
Усмихнах му се, а след това погледнах към Грейсън, който също ми кимна за благодарност.
— Тримата ще останем свързани, каквото и да ни очаква в бъдещето! — казах аз и въздъхнах.
— Ти, шибана гадна курва! — болничната врата се затръшна силно. Бяха минали два или три часа, навярно и повече, нямах представа, но трябваше да изчакаме да видим татко. Допуснаха само мама, а тя меко казано беше развалина и щеше да има нужда от упора скоро.
Момичето на вратата беше мокро и от него водата се стичаше на плочките. Огледах я по-внимателно и за кратко сърцето ми се впусна в маратон.
Тя беше до реката...
— Поли?! — Грейсън стана от земята и застана като щит пред нас. — Какво, по дяволите, правиш тук?