Влюбих се в PlayBoy / 18+

20

Бела

  Аз съм тази, която всички могат да обичат и да мразят едновременно.

  Спуснах се на влакчето на ужасите - най-големият ми страх.
Не понасях височините или пък екстремните преживявания, нито големите количества адреналин, който беше способен да блокира съзнанието ми.
Просто исках свобода. Веднъж и завинаги.
Беше лесно да върна гледката пред очите си, когато Грейсън боготвореше това непознато за мен момиче, макар все още да я смятах за ненужна "вещ", защото не понасях хората. Малко бяха тези, за които си струваше да дам от себе си и изобщо да ги обичам.
Наистина бяха малко и ги съдех по много други начини от всеобщо приетите.
Добри или лоши? С душа или без? На кого изобщо му пукаше какви сме наистина?
Или си пасвахме, или не! Няма голяма философия в това и никога няма да успея да намеря нещо смислено в подобни клиширано създадени "условия" за приятелство, че и за нещо повече от това.
Но истински ме побъркваше височината, на която се изкачваше машината в съзнанието ми.
Страхът и гнева се смесиха в едно, а отчаянието започна да се превръща в сила. Гърдите ми се разтвориха за целия въздух, който можех да погълна и грабех.
Не губи почвата под краката си.
Гледах я - красива, с накаляни колене и ужасно ядосана. По лицето ѝ се образуваха едва забележими бръчки, но ги имаше.
— Какво, по дяволите? — креснах аз и станах от земята. — Коя си ти? — скръстих ръце пред себе си и зачаках, докато циците ми се вдигаха бясно нагоре.
— Бела, успокой се!
— Я, млъквай, Грейсън! Каква е тя, че да ми прави фасони, когато баща ми е зле? Взимай си глупавата пачавра и изчезвайте от тук! Ясна ли съм? — повиших глас толкова силно, че ехото се разнесе по дължината на изгасения коридор и прозвуча почти като злокобно стенание в далечината.
Исках да науча шибаната истина, но ядът ми замъгли всичко останало. Защо бях такава? Избухвах за най-малкото и вечно си избирах пътеките с най-ситните и остри камъчета, които да се забиват с нозете ми, докато не прокървя.
Понякога се мразех. Мразех се от дъното на скапаната си душа и ми идваше сама да се зашлевя. Мразех емоциите си, чувствата си и помислите си.
Да, имах прекалено мръсни и потресаващи мисли, разни представи с Грейсън и Деван по едно и също време, а сега в главата ми се зараждаше четворка.
Какво не ми е наред?
Започнах да се смея, сякаш бях изпила цяла битилка с евтин алкохол. Усетих замайването, мислите ми бягаха.
Устата ми пресъхна бързо, само като си ни представих четиримата заедно...
— Бела, добре ли си? — Грейсън виждаше лудостта ми за първи път.
— Всъщност, не, не съм добре. Аз — засмях се и застанах пред нея с вирната глава. — Изглеждаш добре. Наистина си красивва и имаш сладки черти.
— Моля?! — тя сбърчи вежди и отстъпи с крачка назад.
— Искам да те чукам! — заявих категорично. — Искам и четиримата да се чукаме в колата ти, Грейсън!
— Какви ги дрънкаш? — любовта на живота ми ме обърна към себе си и обхвана лицето ми. Гледаше в очите ми и съм сигурна, че там не беше останало нищичко.
   Пъстротата им беше избягала преди секунди, а на нейно място имаше почернели кратери.
Май ми идваше в повече този живот. Тайните, лъжите, чувствата - всичко ме погуби достатъчно. Какво наистина ми беше останало отвътре? Исках малко повече. Да си счупя главата с ужасна грешка и да знам какво ще стане после.
Дали щяха да се съгласят или щяха да ме изоставят, както направиха на шосето тогава?
— Бела, не си на себе си — обади се и Деван, докато Грейсън се чудеше какво ме прихваща.
— Сериозна съм! Искам четиримата да правим секс. Аз и ти, Грей, и тя с Деван.
— Изключено! Дори не познавам това момиче...
— Скъпа, чуй ме. Напрежението ти се отразява зле. Нека те прибера и да си отпочинем малко. Ще се върнем след няколко часа.
— Не, не. Искам да го направим — поклатих глава.
— Мила, слушай ме внимателно. Ти не си такава. Моята Бела никога не би направила това. Аз... Ти... — Грейсън търсеше думите. — Красотата се крие, където е невидимо за окото, а именно в сърцето ти, любима! Имам две очи, мила и в тях си само и единствено ти. Погледът ми те пази под стъклен похлупак, невинността ти и част от душата ти, където никой не може да ги докосне; където само аз да мога да ги гледам.
Грейсън закова очите си в моите и продължи:
— Ти си като розата от "Красавицата и звярът" — целуна ме дълбоко и прочувствено, след което се отдръпна задъхан от мен, и отвори очи.
  Сълзите замъглиха погледа ми и нямах представа защо плача. На него пък какво му ставаше? От кога гледа детски филмчета или аз тотално съм изперкала, за да видя дълбокия смисъл в казаното...
— Ти си моята малка роза, Бела! — каза той. — Обичам всичко в теб - прекрасните ти извивки, млечнобялата ти кожа и приятно оформените ти устни, които толкова си умирам да целувам... Обичам сладките ти ръце, с които внимателно ме докосваш, усмивката ти, тъгата ти, моментите, когато си ми сърдита — преглътна и бавно прокара пръсти между косата ми. — Преди много години те забелязах и ме покори. Ти си направена от вълшебство, което е напоено в невероятното ти същество и съм като обладан - ето такова въздействие имаш върху мен. Не си представям живота без теб, скъпа и щом двете ми очи са пълни с теб; щом сърцето ми се вълнува за теб и ръцете ми търсят само теб, защо ми е да гледам към друга? Защо да искам да правя нещо с нея? Мислиш ли, че някоя е способна да те замени и да отпрати онова, което гори за теб, дявол да го вземе? Никога няма да стане, дори да си на другия край на света! Отне ми време да го проумея, но ти се оказа най-съвършеното нещо, което някога съм обичал! Моя Бела!
  След тези думи останах безмълвна. Какво можех да кажа или направя, за да променя обстоятелствата? Влакчето ме спускаше бързо надолу и краката ми омекнаха.
  Шибаната истина беше, че тялото ми бленуваше за нещо друго и изкривено, нещо, което никой няма да разбере, че жадувам, освен мен самата.
  Безмълвието ми се уви като змия около врата му и видях колко е разочарован. Той ми наговори тези сладки приказки, а аз се държах като бездушна кучка. По дяволите.
— Ще го направя! — Деван избута Грейсън от мен и ме дръпна за лакътя.
— Къде я водиш, ей? — Грейсън блъсна Деван от мен и той залитна към една от жълтите стени.
— Вие сте луди! Всички сте изперкали, мамка му! — обади се и непознатата.
— Ако ме докоснеш пак, ще те убия!
— Ако ти докоснеш нея отново, ще забия нож в окото ти!
— Хей! — застанах между тях. — Можем да се разберем нормално. Не се дръжте като примати.
— Бела няма да ходи никъде с теб и сестра ми!
— Ка-какво? — спрях да дишам. — Сестра ти? Грейсън?
— По дяволите!
— Вече знаеш коя е — намеси се Деван. — Още съм навит! Имаме нужда да разпуснем парата от скапания живот, който водим.
— Луд ли си? — Грейсън посегна да го удари, но той се отклони и избегна удара.
— Грей, спри. Не прави повече глупости. Не мога да повярвам... Натискал си се със сестра ти, за да ревнувам? Божичко! — хванах се през стомаха. — Ти си извратено копеле!
— С нея нямаме обща кръв и ти го знаеш. Хайде, скъпа, спомни си я. Поли. Тя замина отдавна...
— Разбира се. Чак сега ми се изясни. Тя ли те накара, а? Да разиграете този смотан цирк пред мен и да ме побъркаш, задето отидох с Деван на къмпинга. Супер. Дано си наясно, че тази е влюбена в теб от дете и затова трябваше да си тръгне. Знаеше, че никога няма да си паснете — вирнах брадичка към нея и я изгледах кръвнишки.
   Денят ставаше все по-забавен. Отчайващо забавен.
— Поли? — обърна се той към нея. — Вярно ли е?