Влюбих се в PlayBoy / 18+

11

Грейсън

Какво бихме направили, ако един ден просто се събудим без чувства?
Дали на мястото, където стои сърцето ни ще се образува студен и сивкав камък, покрит със зелен мъх, който никога повече няма да бие за трепетите на любовта и живота?
Как тогава щяхме да се борим за истината, когато сме празни отвътре? За всичко онова което ще ни накара, да разцъфнем и полетим?
Моята истина бе, че не знаех много за себе си...
  Търсех се през цялото време и може би имах други очаквания за нещата, които биха ми доставили удоволствие.
Тя беше едно от малкото неща, които ме бяха пречупили по някакъв начин и смеех да вярвам в невъзможното.
Чувствах се като малко дете, на което родителите са му купили захарен памук.
Бела беше този памук, от който можех да се храня цял живот. Сладостта ѝ, плътността ѝ.
Нямаше нищо в повече и нищо липсващо.
  Тя беше идеална и пасваше перфектно на лудостта ми.
Бяха изминали... Вече дори не си спомнях колко дни.
Обвинявах се.
Вината пулсираше в тялото ми като бомба, отброяваща последните секунди преди да избухне. Стомахът ми стоеше на топка, сънувах кошмари... Не ми беше останало нищо друго, освен грозна празнина.
— Ммм, Грей! — чуваха се звуци от мляскането ѝ.
— Спри, Миранда! — стиснах завивката в юмруците си. — Просто... Може ли за секунда да дойдеш при мен, за да те прегърна. Имам ш*бана нужда, просто да легнеш до мен, за да те прегърна. Не мога да го вдигна сега... Просто... Ела!
— Голям си женчо! — изпуфтя като старата кобила на чичо Дони, която гледа като свое дете в ранчото си.
Обляха ме радостни вълни и се засмях насреща ѝ..
То другото и без това беше толкова зле, че нямах какво повече да губя.
Тя беше поредната бройка, която не успя да ме задоволи.
Мамка му!
— Да, добре. Тръгвай си! И без това не д*хаш хубаво! — разкрещях се в гърба ѝ, докато събираше парцалите си от пода на стаята ми.
Бръкнах в нощното шкафче за масура, който момчетата ми бяха донесли сутринта.
Имах огромна нужда да се надрусам.
  Бутнах го между устните си, щракнах клипера, и пламъкът докосна свитата на вихрушка хартийка, която разнесе благ дим из стаята.
Вдлъбнах скулите си силно навътре, за да съм сигурен, че "тя" ще полепне по мен като катран.
Очаквах да ме задуши толкова силно, че скоро да заплача от екстаз.
— Страхотно е! — издишах нагоре дима и облегнах глава на таблата.
Беше по-силно от мен самия и се изкефих максимално.
В следващия момент душата ми беше притисната като с менгеме, защото споменът за Бела пробяга през ума ми.
— Липсваш ми, малка к*чко! Бих дал всичко, за да те имам в прегръдките си точно в този миг — смотолевих набързо и картината угасна.