Влюбих се в PlayBoy / 18+

13

Бела

— Бела, почакай! Бела!
Не си спомням къде изоставих Деван.
Започнах да тичам през гората, без да знам пътя; без да знам къде ще ме отведът краката ми.
В ушите ми, в гърдите ми, в главата ми - навсякъде пулсираше мисълта за него.
Имах чувството, че скоро въздухът ми ще свърши, а задушаващото парене ще ме убие, щом го зърна да слиза от колата си.
Неусетно се озовах от другата страна на къмпинга ни.
  Мъжете ги нямаше още, а обедният пек гореше всичко живо наоколо.
Видях мама и годеницата му.
  Подготвяха мястото за огъня с камъни и суха шума.
  Ходех напред и залитах. Слепоочията ме боляха, а от устните ми излизаха единствено тежки хрипове от бягането.
  Гърлото ми беше адски пресъхнало, все едно съм пробягала двайсет километров маратон.
— Бела?! — щом ме видя мама, веднага дотича при мен. — Добре ли си, скъпа? Къде са дървата? Къде е Деван?
— Мамо, аз, аз... — опитвах да грабя от въздуха.
— Бела! — извика Деван отстрани. — Къде изчезна, по дяволите?
— Какво е станало? — включи се селфаджийката.
— Не сега, Ема! Не виждаш ли, че Бела не е добре.
Фръцлата се намуси и влезе в палатката си.
  Деван ме придърпа към себе си. Огледа ме внимателно и прокара длан зад тила ми.
— Успокой се. Няма го, чуваш ли ме? Грейсън не е тук!
— Грейсън? — мама изписка.
— Мамо, умолявам те. Не ме разпитвай. Опасявам се от най-лошото.
— О, мила! Не си представям колко ти е тежко вмомента. Ще се справим. Мама е до теб. Ела да те прегърна, любов моя.
  В прегръдките на мама винаги се чувствах защитена. За нея щях да остана нейното мъничко цвете, което тя ще пази с живота си от бурите.
Тя бе моят щит и моята упора!
— Искам да не плача, но ми е трудно понякога, мамо — свих се в нея.
Вдишах парфюма ѝ и се оставих да ме погълне.
— Така, защо не отидеш да намериш баща си, а ние с Деван ще се върнем в гората, за да съберем дърва. Тук става наистина студено нощем.
— Не искам да я оставям сама! — прошепна той, за да не го чуе навярно Ема.
— Довери ми се. Хайде, моето момче. Реката е близо, мила. Разходи се, помисли. Нали?
— Но...
— Без възражения. Тя има нужда да остане сама за кратко. Женски работи, Деван.
  Мама знаеше кое е най-доброто за мен. Обичах я страшно много за това.
Поех дъх и се запътих към реката.
По пътя подритвах по някое камъче. Имах чувството, че се гоня с времето и се губя между многопластовото наслагване на скапаните моменти.
Ставаше едно и също всеки път и после страдахме от собствената си глупост.
Скоро пристигнах на брега.
Татко пийваше бирата си от стъклена бутилка и тримата се смееха на някой от вицовете, които бащата на Деван сигурно е казал. Биваше си го.
Ще излъжа, ако кажа, че го харесвам... Голям сухар е и като цяло не играе особена роля при взимането на важни решения, но държи като каже нещо, да е неговото. Странна птица.
Пристъпих към тях със ситни крачки.
"Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет..."
Броях всяка една. И макар да не го бях правила от години, ме успокояваше.
Далеч от нас се издигна бурен смях и водата затанцува.
— Мамка му! — върнах се обратно в храстите.
Мигновено затичах към лявата страна на брега, за да ги видя отблизо.
Грейсън беше с момичето. Боже! Изглежда слаба и много елегантна.
Красотата ѝ се личеше от далеч, но в нея имаше и мрак, от който ме побиха тръпки.
— Кучка! — смотолевих в тих шепот.
Страхувах се от излъчването ѝ. Сякаш беше впила ноктите си в гърба му и чакаше удобен момент да му изпие кръвта.
Доближих се повече и клекнах между гъстия храсталак до един от падналите борове.
Двамата се пръскаха с вода и се гонеха около брега.
Грейсън я въртеше в ръцете си и се смееха, както никога преди не съм го виждала да прави. Изглеждаше щастлив.
Стомахът ми се сви в топка. Не можех да гледам това. Ревнувах прекалено много.
Бях готова да си тръгна, когато телефонът ми започна да звъни.
Паниката ме вледени.
Опипах се навсякъде, за да спра дрънкането.
Татко звънеше.
— Не, не! Моля те, спри! Спри, спри! Не! Защо заби, мамка ти...
— Бела?
Вдигнах очи, за да срещна неговите тъмници.
— Това ли е тя? — момичето зад него се вкопчи във врата му и го захапа леко.
— Какво правиш тук? — изглеждаше изненадан.
— Аз, такова, ами... Т-т-татко е там. Ловят риба. Тъкмо отивах към него.
— Така значи — Грейсън се обърна към тях. — Това с него не са ли родителите на Деван?
— Да. Всички сме тук. На къмпинг. Като вас двамата, предполагам.
"Съвземи се глупачке!"
— З-з-з-значи това е новата т-ти еднодневка? Не е зле в сравнение с другите ти.
— Не съм зле, а? — хубавелката ми се навря в лицето.
Радвах се, че ни дели този храст. Повлекана!