Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 9

-Ще ти оставя номера си на шкафчето. – прошепна блондинката и остави шумна целувка на бузата на тъмнокосия.

-Ъ, не. Няма нужда. – измърмори той и бавно отвори сините си очи. Въпреки тъй силната му омраза към махмурлука, не спираше да се дере като свиня почти всяка свободна вечер.

-Кретен. – прошепна непознатото момиче, завъртя се на пети с вирната брадичка и напусна спалнята му, блъскайки вратата след себе си. Луи изсъска и покри лицето си с ръце. Главоболието му беше нечовешко! Толкова се радваше, че сестра му се беше изнесла. Така къщата оставаше само за него, докато тя живееше с превзетото си гадже и надутия си корем. Мери беше щастлива и той се радваше за нея. Просто не харесваше задника, дето й наду корема.

Никога не беше мразил звънеца, колкото сега! Познатия звънящ звук проряза мозъка му като с куршум. Изръмжа ядно и покри главата си с възглавницата. Нямаше намерение да става. Който звънеше на вратата все щеше да си отиде.

-Упорито копеле. – измърмори ядно и се изправи в седнало положение. Натрапника не спираше да натиска звънеца сякаш от това зависеше живота му. Вероятно беше момичето от преди малко. Какво е забравила, по дяволите!

Изправянето му костваше доста усилия. Тръгна с лениви крачки към входната врата, като всеки звън от причиняваше тръпки по цялото му тяло.

-Идвам, мамка ти! – провикна се на половината път и простена. Изглежда натрапника не чу думите му и започна да дупка силно по вратата. Може би не беше гневната мацка. – Нахално копеле, спри се! – процеди през зъби и отвори вратата със замах, готов да ругае. – Дяволите да те взема... – гласът му секна при вида на най-добрия му приятел. Усмихна се. – Зейн, човече, какво става?

-Гневна блондинка изхвърча през вратата ти и почти не ме събори по стълбите. Луи, вземи се в ръце, приятел. – не пропусна да го упрекне Зейн.

-Същия шибан задник си. – измърмори Луи и се отдръпна от врата, подканвайки чернокосия си приятел да влезе. Затръшна вратата след него и тръгна към кухнята. – От както се хвана с Пери си станал непоносим. – каза без да се обръща към Зейн и влезе в кухнята. Хапчетата му за глава си стояха на същото място – точно до мивката. Наля си чаша вода и я изпи заедно с малкото бяло хапче. Учуди се, че не получи отговор от Зейн. Не беше в негов стил.