Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 13

Спокойният сън на Мелани беше прекъснат от досадната мелодия на телефона й. Обожаваше песента, но рано сутрин й идеше да хвърли мобилния си през прозореца. От дълго време не беше спала толкова спокойно. Вероятно се дължеше на Дан, който я държа в прегръдките си почти цялата нощ. Още на зазоряване го бяха извикали на работа. Той я целуна по челото и обеща да й звънне по-късно. Ако сега, само няколко часа по-късно, беше той лошо му се пишеше.

Тъмнокосата се протегна със затворени очи към източника на звука. Опипа пода и набара телефона си.

-Да? – отговори без да поглежда кой е, като разтърка очите си със свободната ръка. Изсъска тихо, усещайки тъпа, дразнеща болка.

-Мелани! – извика Колин от другата страна. Момичето отдръпна телефона по-далеч от ухото си. – Момиче, добре ли си? Толкова съжалявам, че не бях там вчера. Господи, само ако знаех...

-Нямаше откъде да знаеш. Би ли спрял да викаш, моля те? – раздразнено проговори тя. Предвидливо, първо отвори бавно очите си, след което също толкова бавно се изправи. Така пронизващата болка в главата й беше по-лека.

-А ти ще благоволиш ли да отвориш входната врата? – не викаше, но в никакъв случай не можеше да се каже, че говори тихо.

-Наистина трябва да усиля противния звънец. – измърмори по-скоро на себе си. – Изчакай да се поразсъня и ще сляза.

-А, не! Знам го твоето... – Мелани затвори преди да е довършил изречението.

Хвърли телефона на леглото зад себе си и се изправи на крака. Затътри се бавно към банята, като преди това погледна светещите цифри на нощното си шкафче. 8:05. Изстена раздразнено и пристъпи в банята. Престраши се да се погледне в огледалото. Цепнатината отляво на долната й устна беше хванала коричка, дясната й скула беше синьо-лилава и значително подута, а веждата от същата страна на лицето й беше леко разранена. Е, не е толкова зле. Тъмнокосата повдигна потника си нагоре и с радост установи, че няма никакви външни наранявания. Коремните мускули и ребрата я наболяваха, но щеше да се справи. Отново се взря в отражението си. Ако скапаното нещо под окото й не беше надуто щеше да има смисъл от мацането с фон дьо тен.

-Ъх, ще го измисля. – прошепна раздразнено и се зае да си мие зъбите.

10 минути по-късно слезе по стълбите по пижама и без сутиен и отключи входната врата. Колин беше седнал до вратата, но щом чу щракването на ключалката моментално скочи на крака. Взира се в нея не повече от 5 секунди, след което я сграбчи в силната си прегръдка.