Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 26

-Няма начин! – чу се викът на Зейн, докато Мелани се къпеше в банята му. Подскочи сепната, но прецени, че няма нужда да бяга навън със сапунка по главата и тялото си, понеже викът му звучеше радостно. – По дяволите! Това е страхотно. Чакай само да видиш, с кого ще те запозная. – вече не викаше, но гласът му беше по-висок от нормалното. Емоциите преливаха и не можеше да намали децибелите.

Мелани се изплакна набързо, уви се в големия халат на чернокосия и излезе бързешком от банята. Завари го пред лаптопа, говорейки по скайп с някого. Късно осъзна, че камерата е включена и екрана на проклетия компютър е обърнат към нея. Видя се, стояща зад Зейн до вратата на спалнята му в огромния му зелен халат в малкото правоъгълно прозорче в горния десен ъгъл на монитора.

Смехът на човек, с когото разговаряше Зейн секна и погледът му се прикова в нея през камерата. Мелани имаше време да регистрира, че приликата между двамата е доста очевидна преди да притича в другия край на стаята – зад лаптопа и пред лицето на Зейн. Той й се усмихна сковано и отново погледна към брат си на екрана.

-Това ли е въпросният „някого". – рече през смях Зак. Гласът му беше дълбок и леко дрезгав, смехът - гърлен. Звучеше ужасно секси.

Зейн, подлецът му с подлец, също се засмя и й хвърли бързо поглед:

-Зак това е Мелани. Мел... – той я погледна и я подкани с поглед да застане до него. Тя го изгледа изпитателно. Проведоха кратък диалог с погледи и мимики, но в крайна сметка с бавни стъпки отиде до него и се настани на стола между краката му. Той я прегърна през кръста и продължи с представянето. – Мел, това е брат ми Зак.

Тя помаха лекичко като се надяваше, че през камерата на лаптопа не може да види колко е червено лицето й.

-Е, миличка, здравей. – Зак й се усмихна мило и също помаха в отговор. – Изключително ми е приятно да се запознаем. – Тъмнокосата се почуди защо брата на Зейн не намира за странно това, че чернокосия иска да я запознае с член на семейството си толкова рано, след като е започнала връзката им. Предполагаше, че знае за Пери, при положение, че взаимоотношенията им бяха продължили доста дълго време. Изглежда двамата братя се познаваха по-добре и си имаха по-голямо доверие, от колкото бе предполагала.

-Е, здравей. – въздъхна примирено и сложи ръцете си върху тези на Зейн, които лежаха на корема й. – Всъщност, Зейн доста ми разказа за теб. – тя също му се усмихна мило.