Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 5

Зейн се отдръпна от стъклената повърхност. Мелани проследи с поглед, затварящата се, врата. За миг в кафявите й очи пробягна паника, но тя бързо изчезна, връщайки се към безразличното изражение.

-Нещо да кажеш? - подкани я чернокосия. Вървеше към нея бавно с кръстосани, пред гърдите, ръце. Спря точно пред момичето на нормално разстояние.

-Зависи какво очаквате, госпожо Малик. - отвърна със спокоен тон. Избута се от колоната, на която беше подпряна, скръсти ръце, имитирайки го и застана напълно права срещу него. Той се подсмихна.

-Майка ти мисли, че си на тренировки, предполагам? - намекна. Почеса се по брадичката с дясната си ръка, докато лявата я подпираше откъм лакътя. Сега беше неин ред да се подсмихне. Пристъпи уверено напред, скъсявайки съвсем малко разстоянието помежду им.

-Първо - няма да ме издадеш, понеже майка ми ще те тъпче с пари заради тия индивидуални тренировки. Второ - не ми пука особено. - намигна му на края.

Зейн стоеше в същата поза, като до преди малко на лицето му имаше едва доловима, подигравателна усмивка. Сега лицето му не показваше никаква емоция. Изглеждаше страшен със скръстените си ръце, каменното изражение и високата си изправена стойка. Извисяваше се поне с една глава над Мелани. Тя, от своя страна, дори не помръдна. Стоеше със същата уверена стойка и физиономия.

Това момиче много взе да си отваря устата. И от къде тази сигурност и увереност? Хич не му дремеше и на него за парите на майка й.

-А ти мислиш ли, че ми пука за парите на майка ти? Не си единствената, която тренира тук, Мелани. Струва ми се, че се взимаш твърде на сериозно. - каза Зейн бавно и отчетливо след краткото мълчание. Момичето не каза нищо. Гледа го известно време, след което което се завъртя, обръщайки гръб на чернокосия. Чу тихата му въздишка, но не се обърна. Гледаше поройният дъжд, сипещ се безмилостно по лондонските улици. Не беше студено, но лекият хладен вятър се усещаше. Подгизналите дрехи на Мелани бяха полепнали по тялото й. Леко потрепна, но продължи да стои в същата поза - обърнала гръб на Зейн със скръстени, под гърдите, ръце.

Чернокосия стоеше по същия начин на прилично разстояние зад нея, наблюдавайки я. Виждаше как тялото й потрепваше всеки път, когато духнеше вятър. Чак сега я огледа. Широката тениска беше полепнала плътно по тялото й, очертавайки извивките му. Дънковите й панталони също бяха подгизнали, от косата й капеха ситни капки вода.