Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 29

Е, все пак излезе нещо хубаво от цялата работа. Желанието й се сбъдна – лежеше сгушена до Зейн и правеше кръгчета с показалеца си по голите му гърди. Обърна леко главата си нагоре и го погледна в лицето. Дори със синини, това беше едно от най-красивите лица, които беше виждала.

-Не можеш да заспиш? – тихият му дрезгав глас я накара да подскочи леко. Очите му бяха затворени.

-Извинявай, не исках да те събудя. – прошепна тя и се отмести настрани. Без да отваря очи и да променя позата си, чернокосия затегна хватката си около тялото й и я върна на старото й местоположение.

Момичето се усмихна и положи глава на гърдите му.

-За какво мислиш? – попита Зейн.

-За какво ли не. – отвърна уклончиво Мелани и отново започна да прави кръгови движения с показалеца си.

Слънцето тъкмо се показваше на хоризонта. Навън все още беше мрачно, но първите минути от деня се приплъзваха. И двамата щяха да се опитат да забравят изминалата нощ. Страха, не толкова за себе си, колкото за другия, адреналина, стреса, ударите, болката, паниката. Щяха да се опитат да оставят тази нощ зад гърба си.

Мобилният на Мелани завибрира на нощното шкафче от нейната страна. Със Зейн се спогледаха с присвити вежди. Тя се пресегна и все телефона.

-Непознат номер. – отвърна на мнимия му въпрос.

-Не вдигай!

-Ще вдигна, може да е нещо важно. Пък и какво толкова може да стане. Просто телефонен разговор. – успокои го тя, усмихна му се и плъзна пръст по екрана. – Ало.

-Мелани Дейвис? – беше приятен женски глас. Тъмнокосата се усмихна успокоително на Зейн. Вероятно поредната реклама.

-На телефона. - отвърна любезно.

-Д-р Мадисън Гарсия от болница „Света Мария"...

Малик се изправи рязко, виждайки изчезването на усмивката на Мелани, докато слушаше човекът от другата страна на линията.

-Д-да. Да, тук съм. Разбрах Ви. Благодаря. – върна мобилния от където го беше взела и втренчи големите си, пълни със сълзи, очи в неговите.

-Какво има, Мел. – чернокосия се приближи и я хвана за ръцете.

-Родителите ми... Т-т-те. – сълзите бяха напълни очите й, но не падаха. Мелани гледаше в стената зад него, долната й устна трепереше неудържимо, ноздрите й се разширяваха и свиваха светкавичино. Ръцете й трепереха, докато стискаха неговите.