Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 14

*Една седмица по-късно*

Хладният нощен вятър развяваше дългата й тъмна коса. Мелани стоеше на парапета на Тауър Бридж, загледана в черната вода на реката. Беше се вплела в мислите си и съвсем бе изгубила представа за времето. Чудеше се как нещата се бяха променили толкова за една седмица. Никога не беше подозирала, че Зейн ще се превърне в неин приятел. Дан и Колин й стигаха. Не обичаше да се сближава с нови хор. Те винаги искаха да знаят повече за нея, молеха да им разказва за себе си, навлизаха в личното й пространство и в живота й. Новото я караше да се чувства неуверена и неспособна. Новите хора пораждаха същите чувства у нея. Тя деликатно ги отблъскваше, показвайки им, че не иска близостта им. Зейн не й бе дал възможност да го отблъсне. Беше се натресъл в живота й без позволение и я беше накарал да се привърже към него. Плашеше я най-много факта, че дори Марк не беше успял да се промъкне през неувереността и прескочи стените й за толкова кратко време. Дори той не бе успял да се сближи с нея за една седмица проклета седмица.

*По рано през деня*

-Зейн, кажи ми пак на кой етаж беше, че стоя пред блока ти и се оглеждам. Една стара дама излезе от входа и ме изгледа сякаш съм престъпник. - Мелани гледаше нагоре към етажите и се въртеше объркано в кръг.
-Госпожа Дороти, обзалагам се! - чу смеха му в слушалката. - Единадесети етаж, вратата в лявото дъно. Ако искаш ще изляза пред нея.
-Хаха. - изсмя саркастично тя и затвори. Чак сега обърна внимание, че имаше домофон. Хубаво си й беше да си живее в къща. Потърси „Малик" на звънците и с неохота натиска копчето. Зейн отново я удостои със смеха си, след което се чу бучащ звук, сигнализиращ, че може да отвори вратата. Мелани влезе в блока и след не повече от 5 минути се намираше пред вратата на треньора си. Влезе в апартамента без да почука и затвори вратата след себе си. Чернокосия подаде главата си зад една врата и й се усмихна.
-Това беше ужасно некултурно! - рече той и пристъпи в стаята. - И на тази врата има звънец. - каза развеселено и тръгна към нея.
Мелани пусна чантата си на пода и скръсти ръце.
-В това няма смисъл. Долу звънец, тук звънец... Защо не са сложили и в асансьора?
Малик поклати глава развеселен и протегна ръце към нея. Тъмнокосата разпери своите и ги уви около широките му рамене.
-С какво дойде до тук? - попитай той, след като се отделиха от прегръдката.
-С автобуса. - отвърна момичето и започна да оглежда обстановката около себе си. - Сам ли живееш? - попита го без да се обръща.
Зейн я наблюдаваше, пъхнал ръце в джобовете на анцуга си.
-До скоро живеех с приятелката си. - каза небрежно.
При тези думи Мелани рязко се завъртя към него със странна усмивка.
-Ууу. - потърка ръцете си една в друга. - Пикантна раздяла ли беше? Много ли се мразите? - зададе въпросите си бързо един след друг и го гледаше в очакване с блеснали от любопитство очи. Той отново се засмя.
-Погледни се само! Как ти светнаха очичките при възможността да научиш някоя клюка. - подигра й се чернокосия.
Мелани го погледа възмутено:
-Това е долна лъжа! Просто искам да науча повече за жената, която е успяла да те издържи толкова дълго, че чак е заживяла с теб.
Зейн за пореден път избухна в смях.
-Това не беше мило! - престори се на обиден. - В интерес на истината раздялата беше наистина пикантна, но сега сме в много добри отношения.
Тъмнокосата ахна изненадано:
-И продължава да те търпи? - гледаше го с широко отворени очи с престорена изненада.
Зейн се ухили. Толкова се радваше, че я вижда усмихната. Не можеше да повярва, че момичето пред него беше същото, с което се беше запознал на моста преди малко повече от седмица. Странно беше, че я чувства толкова близка, а се познаваха от по-малко от две седмици.
-Та, защо трябваше да идвам до тук? - тя се беше доближила до него и го гледаше с изкривена нагоре врат.
-О, да, вярно. Забрави си скицника в офиса ми онзи ден, когато... сещаш се. - той се почеса по врата и се замисли къде го беше сложил. Всъщност, рисунките бяха само предтекст. Незнайно защо му се искаше да й покаже дома си.
-Защо трябваше да се мъкна до тук, като можеше да ми го дадеш на басейна? - Мелани го изгледа подозрително.
-Защото може да ми се е приискало да изпия едно кафе с приятелка. - бързо и необмислено изерече той и се намръщи.
Мелани се усмихна.
-Хубаво ти се е приискало, ама закъсняваш за първата си тренировка. - засмя се момичето и му показа черния часовник на ръката си. Младият мъж ококори очи.
-О, по дяволите! - подскочи като ужилен и се разбяга из апартамента. - В колко е твоята? - провикна се от стаята, в която беше влязъл. Тя го последва и се озова в просторна спалня.
-Веднага след тази. - отвърна отвеяно и се заоглежда любопитно. Странно, нямаше и следа от женско присъствие. Изглежда бяха приключили връзката си преди доста време.
-Друг път ще задоволявам любопитството ти. - каза Зейн и минавайки покрай нея я завлече със себе си. - Сега трябва да вървим.
-Чакай! Трябва да ми върнеш рисунките.
-Да, да. Всичко е тук. - каза и повдигна чантата в свободната си ръка.
___
-Зейн, ще ни убиеш! - кресна Мелани и се хвана за дръжката на прозореца.
-Ужасно извинявай, но родител се оплакал, че треньорът постоянно закъснява и ми изпращат изненадващи проверки. - каза разпалено без да намаля скоростта.
-Може би ще е добре да тръгваш навреме! - сопна му се тя.
-Може би.
След няколко минути завъртя ловко волана и колата застана точно на обичайното си място пред сградата на басейна. Мелани изпусна дъха си и остана загледана напред.
-Добре ли си? - попита припряно Малик и се пресегна да вземе чантата си от задната седалка.
-Да. Само ще ми е нужно малко време. - отвърна сковано момичето без да отмества поглед от предното стъкло. Господи, той щеше да я откаже и от качването в кола!
-Заключи, когато излезеш. - той й хвърли ключовете за колата в скута и изхвърча от превозното средство.
___
Децата го обичаха. Мелани се беше опънала на сянка под един чадър и наблюдаваше тренировката. Децата не бяха на повече от 6-7 години. Усмихваха му се и се смееха често, а когато той цопна в басейна с тях изпаднаха в еуфория. Определено го биваше с децата. Държеше се естествено и всеки би забелязал, че му е приятно да работи с тях. Не им даваше команди, а лично им показваше кое и как трябва да се направи. Наблюдаваше ги внимателно, помагаше им индивидуално, шегуваше се с тях. Зейн беше дяволски добър в работата си. Мелани виждаше колко е съсредоточен и какво удоволствие изпитва, докато децата около него плуват и показват напредък. Тя не си спомняше нейната треньорка да е била толкова мила. Аманда Крос никога не намокряше тялото си. С другите деца честно се чудеха защо изобщо облича бански. Стоеше до басейна със свирка в уста и ги наблюдаваше строго. Даваше им наставления, казваше им какво да правят и когато често бъркаха нещо ги наказваше. И въпреки че беше винаги намръщена и неприветлива, беше добър треньор. Методите й бяха строги, но ефикасни. И въпреки това Мелани тайничко си мечтаеше именно Зейн да я беше учил да плува, когато беше на седем.
-Децата направо си умират по него. - мъжки глас я извади от унеса й и я сепна. На шезлонга до нея се намести добре изглеждащият колега на Зейн. Момичето му се усмихна.
-Определено знае как да ги омае. - съгласи се с него.
-Знам. Непрекъснато му го повтарям. С майка му все се опитвахме да го навием да си направят с Пери едно бебе. Жалко, че се разделиха. Та, той винаги повтаря, че бил млад, не бил готов и всякакви такива. Мен, ако питаш ще ти кажа просто, че не е готов да има бебе с нея. Тръпна в очакване да видя Избраницата. - накрая той се засмя и впери поглед в колегата си.
Голям бърборко бил този... По дяволите, не си спомняше името му. Момичето веднага си представи Зейн с бебе на ръце. Едва успя да сдържи смеха си. Вероятно щеше да се паникьоса и да гледа детето все едно вижда извънземно. На колко години, всъщност, беше Зейн? На нея също й се виждаше млад за дете. Отговорност си беше. За бога, той дори не можеше да тръгне навреме за работа!
-Дилън, остави я намира. - кресна Зейн, докато излизаше от басейна. Разтърси главата си като мокро куче и тръгна в тяхна посока. Тъмнокосата се залови да проследява една капчица, която тръгна от врата му и бавно се спускаше по гърдите му към корема и попи в червените му шорти. - Каквото и да ти е казал за мен-лъжа е! - кога, по дяволите, беше стигнал до тях? Тя побърза да премести погледа си на лицето му. Късмет беше, че бе успяла да чуе какво казва.
-Ще го имам в предвид. - смигна му. Той й се усмихна широко и ги подмина.
-Отивам да пусна една вода и да хапна нещо. Като си заминат децата ще се заема с теб. - провикна се, докато вървеше към помещението с тоалетните и съблекалните.
-Охо. - подсмихна се Дилън и подсвирна. Мелани усети топлина да облива страните й. От кога се изчервяваше, за бога!
-Аз трябва да се преоблека. - измърмори и стана бързо без да поглежда събеседника си.
___
-Добре, не мисля, че е добра идея да влизаш на дълбокото, като преди секунди погълна огромния сандвич с пуешко!
-О, я стига. Ти си стой с топнати крака на ръба, на мен ми се плува. - каза спокойно и се гмурна под водата. - Трябва да се престрашиш. Знаеш ли, животът продължава. - заговори направо, когато главата му се показа на повърхността.
-Сериозно ли искаш да водим този разговор сега? - измърмори тихо момичето, като наблюдаваше вълничките, които създаваше с краката си.
-Защо не? Стига сме отлагали. Искам да ти помогна, Мелани. Не само да преодолееш страха си от водата. Искам да ти помогна да заживееш живота си отново. - гласът му беше станал необичайно мек. Говореше успокоително и мило. Също като психоложката й.
-Зейн, имам си психолог! Ти си ми треньор. - сопна се и извади краката си от водата. Застана права до басейна и се взря в него. Той спря движенията на ръцете си и се вгледа изненадано в нея.
-Ходиш на психолог? - не опита да скрие изненадата си. Отдели поглед от нея и заплува към ръба на басейна. Изведнъж се спря и направи болезнена гримаса. - По дяволите! - измърмори и започна да мърда ръце до тялото си в опит да се задържа над водата. - Кракът ми се схвана.
-Не е смешно, Зейн! - каза укорително тъмнокосата, като го наблюдаваше изплашено.
-Знам, че не е, по дяволите! - сопна се и потъна надолу. След няколко секунди се показа отново. - Помогни ми! - извика. - Мела... - започна, но нахлулата вода в устата му го спря. Главата му отново се изгуби.
Мелани имаше чувството, че изпада в паника. Не отново! Дали пък не се шегуваше? Би ли го направил само, за да я накара да влезе във водата.
-Мелани! - чу се отново викът му. Изведнъж й стана студено и пред погледа й се появи давещия се Марк. Образът бързо се смени и тя пак виждаше Зейн, който се бореше да остане над водата. Чувстваше тялото си замръзнало, но не от студ. Сякаш беше вцепенена. Не можеше да помръдне. Отново виждаше Марк после пак Зейн. Марк, Зейн, Марк, Зейн.
-Какво не ти е наред, за бога? - чу се глас зад нея. В следващия момент Дилън се гмурна във водата и заплува бързо към приятеля си. Тя го наблюдаваше как подхвана здраво Малик и го задържа стъбилно на повърхността. - Защо стоиш там като вцепенена, да те вземат мътните? Тоя тука се дави! - развика се разпалено по-младият. Думите му се врязваха болезнено в съзнанието й.
Зейн си поемаше отчаяно въздух и кашляше неудържимо. След като успя малко да нормализира дишането си, срещна погледа й. Това й подейства като студен душ. Като на сън, грабна сандалите си и се затича с всички сили към изхода. Сълзите вече напираха в очите й. Щеше да се случи отново! Ако Дилън не беше там Зейн щеше да умре. И вината щеше да е нейна!
Тъмнокосото момиче блъсна стъклените врати и се затича надолу по улицата с боси крака и сандали в ръката.

*В момента*

-Това не е първата ни среща, но все пак ми изглежда сякаш се готвиш да скочиш. - гласът му я сепна. Зейн се беше подпрял от вътрешната страна на парапета, загледан напред. - Защо, всъщност, идваш тук?
След дълго мълчание, което накара Зейн да си помисли, че изобщо няма да отговори, Мелани отвърна с тих глас:
-Защото тук се чувствам свободна.
Той не знаеше как да тълкува това изречение, но не попита втори път.
-Защо искаш да ми помогнеш? - попита толкова тихо, че той не беше сигурен, че е проговорила. Замисли се. Защо искаше да й помогне? Защо не я оставеше да се шляе, докато беше времето им за тренировки? Защо не спреше да мисли варианти, с които да я предразположи и да я накара да се отпусне, да се почувства по-добре? Защо беше поискал номера й, след като имаше само този на майка й? Защо беше загрижен за нея? Защо му пукаше толкова, при положение, че й беше само шибан треньор? Не беше това, в което се съмняваше, нали? За бога, беше минало само малко повече от седмица! Беше се разделил с Пери преди седмица. Мелани беше прекалено малка, депресирана, тъжна, избухлива, импулсивна, имаше страхотно чувство за хумор. Не се притесняваше да бъде себе си, когато се отпусне. Обичаше безусловно най-добрите си приятели, имаше добро сърце и най-красивата усмивка, която беше виждал някога. Гласът й беше мек и едва доловимо дрезгав едновременно. Очите й бяха топли и тъжни. Не беше нормално да харесва всяко едно от изредените качества. Не беше нормално да мисли за нея толкова често. По дяволите, не беше нормално да мисли всички тези неща за 17 годишната си ученичка! По дяволите!
-Не знам. - отговори накрая. - Може би, защото вярвам, че не си изгубена кауза. Вярвам, че ще се справиш - той се обърна разпалено към нея. - Защото животът е пред теб! Хората се раждат и умират, но животът продължава! Оцеляла си, Мелани. Така е било писано, така е станало. Искам да го разбереш! - беше се доближил до нея и продължаваш да говори все така разпалено. - В последните си минути Марк е искал ти да живееш, ти да си добре, ТИ да се спасиш. Дължиш му това. Трябва да продължиш напред. - не беше обърнал внимание, че въздухът му е свършил. Рискуваше с последните си думи. Дали щеше да я пречупи напълно или щеше да я стимулира, да я нахъса? Пое си дълбоко въздух и се взря в тъжните й кафяви очи. Забеляза как долната й устна затрепери, брадичката й се сбръчка леко, челото й се присви и очите й се напълниха със сълзи.
-Всички около мен страдат! - изплака тя и така както беше от другата страна на парапета, се хвърли в прегръдките му. Зейн мигновено уви ръце около тялото й и я придърпа от вътрешната страна на желязната ограда.
-Шшш. - прошепна успокоително и погали косите й.