Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 20

Мелани усещаше ръцете му по гърба си. Шареха навсякъде с уверени и нетърпеливи движения. Тя усещаше стегнатия му корем под дланите си. Чернокосия я бутна в стената и притисна тялото си в нейното. Сякаш в главата й запищя аларма, когато ерекцията му се притисна малко под корема й. Тръпка премина през слабините й и я накара да се отдръпне.
-Не обръщай внимание на това. - прошепна задъхано Зейн и понечи да я целуне отново. Тя извъртя глава и устните му се залепиха за бузата й. Малик измънка сърдито. Тъмнокосата бавно приплъзна ръка надолу и погали издутината в панталоните му. Зейн стисна зъби и издиша.
-Ти можеш ли да го игнорираш, Зейн? - попита тихо момичето с многозначителна усмивка.
Младият мъж кимна. Да, беше по-добре да спрат сега. Ах, как не искаше!
-Трябва да поседна. - рече сковано чернокосия и се отдръпна от нея. Долепи гръб до плочките на стената и се свлече до пода. Зарови за миг ръце в косата си, след което ги отпусна отстрани до тялото. Мелани се настани до него и опъна краката си.
-Това беше неочаквано. - промълви тихо без да го поглежда.
-Всъщност - започна прегракнало. Прокашля се и продължи - Искам да го направя от известно време. - гласът му беше тих. Мелани обърна глава към него и се загледа в профила му. Красив профил. Изпъкнали скули, ясно изразена челюст, прав нос и тънки, добре оформени устни. Зейн беше красив млад мъж. Красив млад мъж, който харесваше и се плашеше от това, но беше крайно време да се самозалъгва.
-Аз също.- излезе от устата й като въздишка. Зейн се завъртя към нея. Мелани го гледаше.
-Какво каза?
-Аз също. - каза по-високо и сведе поглед към скута си.
Зейн се шокира, но бързо го прикри и я накара да го погледне като сложи пръст под брадичката й.
-Радвам се да го чуя. - усмихна се окуражително и погали с палец бузата й. - Не мога повече да се преструвам, че не изпитвам нещо към теб, Мелани. Особено след това преди малко. - говореше бавно и подбираше думите си, че да не вземе да каже нещо, с което на да изплаши. - Нямам намерение да те притискам нито искам от теб да правиш нещо, което не искаш. Просто искам да си наясно с това, което чувствам.
Той беше прав. Може би най-сетне беше дошло време картите да се сложат на масата. Колкото и да отричаше, не можеше да контролира чувствата си. Всеки път щом го видеше нещо малко трепваше у нея. Обичаше компанията му, разговорите с него, гласа му, смеха му и още куп малки неща, които умишлено беше игнорирала преди.
- И аз не съм безразлична, но...
-Знам. - възкликна развълнувано Зейн. - Има в предвид, че знам какво е след "но". Имаш нужда от време и имам намерение да ти го дам. Няма да те притискам да правиш каквото и да било, но много ще ми се ще да не се държим така сякаш нищо не се е случило. - говореше бързо и рядко си поемаше въздух.
Мелани реши, че няма да го мисли много. Да става каквото ще!-Нямам намерение да се държа така . Мисля, че е крайно време да продължа напред. Да заживея отново. Бих искал ти да си този, който да ми помогне да го направя. - завършвайки речта си, Мелани се обърна нацяло към него и го изчака да я погледне. Мина известно време преди чернокосия да срещне погледа й. Беше истински изненадан. Очакваше обичайното хапливо държание и упорито отблъскване. Рискува като й разкри чувствата си. Рискува да бъде отблъснат, унижен наранен дори. Беше очаквал точно това, но Мелани беше разбила напълно очакванията му. Зейн беше ужасно щастлив от развоя на събитията.
Усмихна й се и я придърпа в прегръдките си. Тя беше наранена. Виждаше, чд в очите й още тежи смъртта на Марк, а и все още носеше герданчето с буквата "М" на врата си. Искаше помежду им да се получи. Надяваше се само, че Марк няма да стои вечно между тях. Зейн имаше навика да мисли в перспектива. Беше нереално рано, но той мислеше за съвместното им бъдеще. Усещаше, че с нея е по-различно и щеше да бъде. Щеше да бъде щастлив и се надяваше да направи и нея щастлива.
-Вървя в комплект с Рики. - тихият й глас, заглушен от гърдите му, достигна до него. Младият мъж се отдръпна от нея, колкото да я погледне в лицето. Малка усмивка го бе озарила. Малик се засмя.-Разбира се. Харесвам котката ти повече от теб самата. - подкачи я и се засмя сподавено, когато тя заби юмрук в рамото му.
-Хайде госпожо Малик, имаш работа. - каза му, целуна го по устните и се обърна, тръгвайки към вратата. Зейн се ухили и тръгна след нея.
15 минути по-късно Мелани стоеше от едната страна басейна и се взираше съсредоточено в отражението си в бистрата вода. Откъслечни моменти и образи се сменяха пред очите й като на филм. Усмихнат Марк, давещ се Марк, Марк говорещ й в съня й, Марк държащ я в прегръдките си, Марк, затваряйки очите и отпускайки тялото си. Момичето стисна силно ръцете си в юмруци и извика целия си самоконтрол, за да не позволи на паниката да завладее съзнанието й. Мислеше си за страха си от водата, когато беше малка. Тогава нямаше кой да я чака толко дълго. Просто й казваха да се отмести, за да може да минават другите деца. След като това се случи всички й се присмиваха след това. Следващия път стисна зъби и скочи във водата. Тогава не спираше да си повтаря, че всичко е в главата й, че ако нещо се случи ще я извадят бързо от водата, че е по-силна от страха. Това започна да си повтаря и сега и умело движение се гмурна в приятната вода. Поколеба се за миг, след което заплува бързо към другия край на басейна. Умишлено стоеше с отворени очи, като през очилата виждаше всичко под водата ясно. Дъното на басейна на беше далеч. Точно така. Беше в басейн, а не в река Темза, беше лято, водата беше топла, а тялото на Марк не плуваше под нея. Докато плуваше показа няколко пъти глава над водата, за да си поеме дъх. Стигна другия край, завъртя се във водата, оттласна тялото си с крака от стената заплува към мястото, от където беше тръгнала. Виждаше сянката на Зейн. Движеше се заедно с нея през цялото време. Замисли се за него. Сега какво? Бяха заедно, така ли? По-странно беше това, че не го чувстваше неправилно. Нямаше я очакваната вина, че лъже Марк. Чувствата й към Зейн също не бяха нещо, което беше очаквала. С Марк беше различно. Добре, беше крайно време да сравнява всяка ситуация и всеки човек с Марк! Потънала в мисли, тя механично плуваше без да е особено съсредоточена. Усети се точно преди да забие глава в стената на басейна. Изплува на повърхността, хвана се с две ръце за ръба на басейна и се набра, излизайки навън. Зейн бързо я изправи и силно я прегърна. Тя смутено отвърна на прегръдката му и се усмихна.
-Това за какво е? - попита и го потупа с ръка по гърба.
-Гордея се с теб. -отвърна след малко той. Гласът му беше натежал от чувства. - А и защо ми е причина да те прегръщам сега, когато мога да го правя, когато си поискам. - усмихна й се леко и я пусна. - Малко си скована в движенията с ръцете. - беше превключил на вълна треньор. Говореше й с онзи спокоен и убеждаващ тон, с който говореше и на децата. Мелани си позволи да се усмихне едва доловимо, след което стана сериозна и се заслуша в думите му. Значи скована в ръцете, трябваше да поработи над дишането си, за да не я забавя честото показване над водата. Имаше някои други дребни неща, над които трябваше да работят, но нямаше да д сега, защото след по-малко от 10 минути навсякъде щеше да има деца и хора, решили да се пекат на слънце. Изглежда заради нейната индивидуална тренировка басейнът затваряше за през това време. Тъмнокосата не одобряваше това, но пък предпочиташе неудобството на хората пред своето собствено. Само мисълта за това как хората ще са се втренчили в нея, докато изгубва контрол я накара да потрепери.
-Та, смятам да пробваме да напълним мивката и да поплуваш там. - достигна до нея гласът на Зейн.
-Да. Звучи добре. - чу се да казва отнесено, след което се намръщи, напълно излязла от транса си. - Чакай, какво?
- Не ме слушаш, Мелани! - скастри я чернокосия.
Момичето му се усмихна:
-Извинявай, отнесох се. - прегърна го през кръста и вдигна глава, за да може да го погледне в лицето. - Хайде да приключваме вече. Дилън ще е тук след няколко минути и ще чака децата да идват за тренировка. Какво ще кажеш ние с теб да отидем да хапнем някъде, да идем на кино или не знам. Каквото ти се прави.
Зейн й се ухили щастливо:
-Нека да идем да си купим от онези големите шоколадови зайци и да се разходим в парка до дома ти. После ще те изпратя до вкъщи. - докато говореше преметна ръце около раменете й и повлече към съблекалните.
-Шоколадови зайци? - рече сподавено тя, опитвайки да не се разсмее.
-Да! Сещаш се, онези дето са колкото главата ти и имат играчки вътре. - сложи ръце около главата й, докато обясняваше. Тъмнокосата се засмя и избута ръцете му.
-Шоколадови зайци. - поклати глава с усмивка. - Нека са зайци тогава. Дай ми 15 минути да се преоблека. - освободи се от прегръдката и понечи да влезе вътре, когато ръката на Малик се уви около китката й.
Дръпна я рязко към себе си и долепи устни до нейните. Тя се усмихна в целувката и го ощипа по ръката. Той измуча недоволно и се отдръпна.
-Ау!
Мелани му се усмихна сладко и влезе навътре в помещението. Зейн се ухили широко след нея и потърка левия си бицепс, където го беше ощипала. Тръгна към офиса си, за да се преоблече. Добре, че Дилън щеше да поеме следващата тренировка! Искаше да прекарва възможно най-много с Мелани. Имаше толкова да си говорят. Имаше намерение на научи цялата история около Колин и да разбере кое е момчето от вчера. Напомни си, че не трябва да я притиска. Щеше да чака колкото е нужно, докато наранената част от сърцето й щеше да остане в един забравен ъгъл, изместена от него. Щеше са даде всичко от себе си, за да я направи щастлива. Почукване на вратата на офиса му го изкара от размишленията му. Миг по-късно Дилън влезе при него.
-Зловещо изглеждаш по гащи и широка усмивка. - подкачи го приятелят му.
Зейн нахлузи дънките си и се наведе да обуе черните си гуменки, игнорирайки шегата на приятеля си.
-Трябва да вървя. Ще говорим по-късно. - минавайки покрай него, го плесна по дупето.
-По дяволите, престани да го правиш! - изсумтя Дилън. Зейн се засмя и затръшна вратата на офиса си. Направи две крачки и се озова лице в лице с Мелани. Хвърли бърз поглед на голите й бедра и й се усмихна.
-Харесвам тези панталонки. - намигна й и преметна ръка през раменете й.
-Разбира се, че ги харесваш. - извъртя очи тя я обви кръста му с ръка. По дяволите, щастлив съм!
___
Гръмкият смях на Зейн огласи алеята пред къщата й.
-Ш-ш-шт! - скастри го Мелани и запуши устата му с ръка. - Не е смешно. - прошепна намръщено и стъпи на тревата в началото на градинката на майка си. Започна да сурка левия си сандал. Зейн отново прихна и запуши устата си с ръка.
-Извинявай. - каза с заглушен глас и опита да бъде сериозен.
-Държиш се като дете! - измърмори момичето с лека усмивка и продължи да търка подметката си в тревата с цел да махне кучешкото ако от там. Повдигна крак и след като се убеди, че няма нищо отиде до Зейн и го перна леко зад врата. Той й се усмихна и я прегърна. Целуна леко устните й и отново я притисна към гърдите си.
-Не тук. - измърмори тъмнокосата в гърдите му. - Със сигурност събуди половината квартал с истеричния си смях, а родителите ми дори още не спят. - повдигна се на пръсти и допря устни до бузата му. Отдръпна се от прегръдката им и му се усмихна.
-Лека нощ, Мелани. - усмихна се нежно.
-Лека нощ, госпожо Малик.
Извървя бързо алеята, изкачи трите стълби пред входната врата и се обърна да му помаха. Той й отвърна, изчака я да влезе вътре и тръгна надолу по улицата с широка усмивка и ръце в джобовете.
___
-Здравейте! - поздрави високо родителите си и целуна по бузата първо баща си, а след това и майка си. Господин и госпожа Дейвис се спогледаха и побързаха да погледнат отново дъщеря си.
-Здравей, миличка. - баща й й се усмихна широко и искрено. Радваше се да я вижда щастлива.
- Качвам се горе. - съобщи Мелани, взимайки си един резен краставичка от чинията на баща си.Заизкачва се по стълбите, когато чу Рики да мяука от кухнята.
- Нахрани си добитъка! - извика майка й от там и след малко бялата пухкава топка се показа в подножието на стълбите. Тъмнокосото момче се засмя и заизкачва стълбите на бегом. Изчака котката да влезе в стаята й и затвори вратата след него. Без да губи и секунда, отиде до леглото си, пусна чантата на него и се обърна към нощното шкафче. Отмести косата си на една страна и разкопча сребърната верижка на врата си. Стисна малкото "М" в дланта си, затвори очи за миг, след което целуна сребърната буква и я пусна в чекмеджето на шкафчето си.
-Чувствам се добре, когато съм покрай него, Марк. - прошепна с усмивка. Погали отново медальончеото с показалеца си и затвори чекмеджето.
-Да видим къде ти забутах храната. - каза на Рики и се наведе да го вдигне на ръце. Зарови ръце в пухкавата му козина и тръгна към гардероба си.