Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 11

Щеше да се срещне с Пери. Нямаше смисъл да отлага. „Когато си готов ми се обади.". Какво трябваше да значи това? Никога нямаше да е готов да я види отново. Беше сигурен, че още щом зърне бледото й красиво лице в ума му ще изплуват разни грозни картини на Пери с някого, върху някого, под някого и прочие. Повдигаше му се само като си помисли. А и последният им разговор все още се въртеше из мозъка му и го правеше леко враждебен. Е, вероятно все някога щеше да е „готов" да се срещне с нея, но нямаше да е в близкото бъдеще. И въпреки това предпочиташе да приключи бързо и без да протака. Искаше русокосата да се разкара от живота му възможно най-бързо. И насред тея скапани мисли още се тревожиш за нея? Какво не ти е наред!? Дали беше нормално да чува собствения си глас в главата си? Не, всъщност беше ли нормално да му противоречи? Вероятно, ако започнеше да му отговаря гласно щеше да се брои за побъркан.

Зейн се усмихна, припомняйки си реакцията на Луи, когато му съобщи, че отново се връща в апартамента си. Беше толкова разочарован. Синеокият му приятел имаше големи планове за тях двамата. Мислеше да превърне Зейн в мъжка курва. Чернокосия обожаваше най-добрият си приятел, но той си беше точно това – мъжка курва. Реши да върви до апартамента си. Имаше толкова неща, за които да мисли и които да асимилира. Не се учудваше, че първото, за което се сети беше разговорът му с Мелани предния ден. Ако до вчера я мислеше да поредната депресирана тийнейджърка, то днес беше на съвсем друго мнение. След дългият им разговор, в който предимно тя говореше, искрата в очите й беше същата, само че Зейн най-сетне я проумя. В кафявите й очи имаше толкова болка и вина, че се зачуди как до сега не е забелязал силните емоции, които се четяха там. Момичето умееше да крие чувствата си, за което тайно й завиждаше, но очите й издаваха всичко. Ако умееш да го тълкуваш правилно.

Зейн вярваше в съдбата. По принцип беше кучка, но вярваше в нея. Това, че инцидентът се беше случил на рождения ден на Мелани беше съвпадение, една от извратените игри на съдбата. Така е било писано и така е станало. Вярваше твърдо в това и се опита да накара момичето да не се чувства виновно, казвайки му всичко това, но без резултат. Според нея тя беше виновна за смъртта на Марк. Беше се случило на нейния рожден ден, 17-тата й годишнина беше причината да купят алкохол, тя се беше напила и заради нея Марк се беше разсеял и изгубил контрол над колата. Мелани, противно на него, вярваше, че е трябвало тя да умре. Да понесе вината си, а не Марк да изгуби живота си заради нейните глупости. След като тя повтори същото нещо най-малко 3 пъти, но с различни думи, той се отказа от своите твърдения и просто замълча. Вероятно, като споделеше с някой щеше да си помогне. Зейн искаше от все сърце да й помогне да преодолее всичко, стига самата тя да му позволеше. Спомни си как беше започнал разговора им. Идеше му да си забие главата в тротоара, когато се сетеше за повърхностните мисли, които го връхлетяха тогава.