Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 3

Лъчите на лятното слънце нахлуха в просторния хол, където на дивана спеше тъмнокос млад мъж. Диванът изглеждаше твърде малък за размерите му. Зейн усети топлина по лицето си, едното му около беше осветено и стоплено, а другото стоеше под сянката на облегалката на дивана. Размърда се и веднага усетих как тялото му се е схванало от неудобния диван.Намръщи се с, все още, затворени очи, опъна ръце над главата си и се протегна сънено. Бавно повдигна клепачи и ги затвори отново заради силната светлина. Премести главата си малко надясно и когато главата му беше напълно на сянка отвори очи си, но не до край – останах леко присвити.

Постоя малко така, докато свикне със светлината и се изправи в седнало положение на дивана. Врата и гърба го боляха. Сложи дясната си ръка зад тила и го разтри леко, намръщи се отново. Погледна часовника на стената. 07:01. Имаше 1 час преди първата си сутрешна тренировка. Стана бавно и се запъти към кухнята. Предполагаше, че Пери е тръгнала. В понеделник смяната й започваше рано сутрин. Беше му омръзнало от дразнещия бибкащ звук на алармата й. Все още й беше сърдит.

Насочи се право към хладилника, след като отвори открехнатата врата на кухнята. Отвори високия бял хладилник и като по навик, без да поглежда вътре, извади портокаловия  сок от вътрешната част на вратата. Изгълта малкото останала течност в кутията на екс. Затвори вратата на хладилника и пред очите му се откри бяло листче закачено с магнит на хладилника. На него с красивия почерк на Пери беше написано: „Добро утро. Предполагам, че не ти е било удобно на дивана. Извинявай за вчера, знаеш ме каква съм. Не се сърди, моля те! Довечера искам да поговорим. В микроволновата има курабийки. Надявам се да ти харесват. Пери. ххх". Усмихна се, дръпна бялата хартия и я хвърли в коша до хладилника заедно с кутията от сока. Да, това беше една от многото им караници. Навярно, довечера щяха да говорят кратко, след това да правят секс и на другия ден всичко щеше да е по старо му. В интерес на истината, на Зейн му беше омръзнало. Всички тези спорове. И всеки път беше за едно и също!

Реши да не тормози мозъка си с такива мисли от сутринта. Отиде до бялата микроволновата фурна, намираща се близо до мивката и извади чинията с курабийките. Усмихна се по-широко. Обичаше курабийките на Пери.

 ___

-Мел, ставай! – провикна се Мариса Дейвис и отвори с раз вратата на стаята на дъщеря си. Мелани се размърда и се обърна на другата страна, намествайки се удобно. – Ставай, казах!  - отново извика жената. Отиде до прозореца и рязко издърпа тъмните завеси.