Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 6

Зейн стоеше на един стол, подпрял глава на ръката си, която беше подпряна на голямата маса пред него. Мелани се намираше зад него в просторната кухня. Миризмата да полу-готовите спагети се разнасяше из цялата стая. Тъмнокосата зад него се беше надвесила над тигана, отнесена в мислите си. Чернокосия размишляваше също. Чудеше се как Пери не е звъннала, след като й затвори по-рано днес. Беше се настроил за сдобряване след курабийките сутринта. Трябваше да измисли версия къде е прекарал времето след работа. Нямаше намерение да остава в къщата на ученичката си цяла нощ. Щеше да изчака пороя навън да намалее, да му по изсъхнат подгизналите дрехи и щеше да си ходи. В глава му изведнъж изникнаха снимките над рафта над телевизора. Несъмнено беше тя. Поне на повечето. Някой от наградите дори той не беше печелил... Това момиче плуваше като професионалист, ако съдеше по медали и купите, които беше спечелила. Защо се записваше на индивидуални тренировки... за начинаещи!? Малик щеше да се измъчва дълго с това. Любопитството му го изяждаше жив. Трябваше да получи отговори на въпросите си.

Мелани сложи подправка в двете чинии със спагети. Сложи едната пред госта си, а другата на мястото срещу него. Взе вилици и се намести на стола. Хвърли поглед на Зейн и забеляза колко е замислен. Беше втренчил очи в чинията и дори не мигаше. За какво ли мислеше? Устните му бяха присвити в странно положение, имаше образувани леки бръчици около очите заради странната гримаса на лицето си. Втренчения му, в храната, поглед му придаваше още по-комичен вид. Тъмнокосата сложи ръка на ръка на устата си, за да спре кикота, който заплашваше да излезе от там. Хвана вилицата с едната си ръка и започна да се храни, потъвайки в своите мисли.

-Добра си. - изръси от нищото чернокосия. Мелани вдигна глава от чинията си и го погледна изненадано. „Добра си. Сериозно ли, тъпако!? В кое е добра? В..." Зейн игнорира дразнещото си подсъзнание и побърза да уточни какво, всъщност, искаше да каже. - В баскетбола имам в предвид.. - смотолеви бързо и взе металната вилица, която чак сега беше забелязал. Момичето пред него отново върна поглед на яденето си.

-Аха. - измърмори и напъха в устата си, навитите на вилицата, спагети. Малик се усмихна едва доловимо и също опита храната.

-А защо... - започна той, но се спря за момент, за да преглътне залъка в устата си. - Защо се записваш на плуване? Искам да кажа, наистина си добра в баскета. Защо не се запишеш да тренираш? - завърши и лапна още от спагетите, не отделяйки поглед от момичето пред себе си. Видя тъжната усмивка на лицето му.